Как една песен си проправя път до радиоефира и какво определя нейния живот в него? 

Този въпрос беше във фокуса на дискусионния панел „BMA: From Submission to Airplay: How Radio Picks Music“, организиран от Българската музикална асоциация в рамките на тазгодишното издание на SoAlive Music Conference. Събитието се проведе на 16 октомври 2026 г. в Culture Beat в НДК и събра водещи радио специалисти и музикални журналисти, а модератор беше Велислав Стоянов.

В разговора взеха участие Лилия Големинова (Радио София), Светослав Николов (Jazz FM), Денис Касъмов (BG Music Channel) и Елена Розберг, (Viva Rock), които хвърлиха светлина върху спецификите на музикалното програмиране, ротациите и баланса между бизнес модели, редакционна идентичност и радиото като културна институция.

Основните изводи и акценти от панела, които очертаха реалността зад радио програмирането днес, се фокусират върху следните ключови измерения, които бяха засегнати и по време на дискусията:

Ролята на медията и радиофоничният критерий

Работата на музикалните редактори и съставители е да познават в дълбочина динамиката на музикалния свят, да уловят стойностните творби и да ги направят достояние на публиката. Процесът на селекция е поливалентен, а една от първостепенните задачи е да се прецени дали едно парче притежава необходимата радиофоничност, за да звучи в ефир. В същото време всяка медия функционира и като организация, подчинена на строги бизнес правила, което поставя на преден план въпроса за лидерското място и позиционирането на този тип медия на пазара.

Морални устои и критерии за селекция

Пред музикалните редактори неизбежно стои предизвикателството как да съчетаят комерсиалната логика с професионалното разбиране за качествена музика . Четири са водещите критерии, които се откроиха по време на дискусията. Първият е качеството на самата музикална творба и наличието на добра артистична идея, която да добавя реална стойност към програмата на самото радио. Тя трябва и да съответства цялостно на неговия  формат и профил. Участниците в панела споделиха, че са нужни едва между 3 и 5 до максимум 10 секунди, за да стане ясно на слушателя дали една песен му въздейства и той се припознава в нея. Както отбелязаха панелистите, ние много по-често „избираме приятелите си по музиката, която слушат“, а не по други фактори. И не на последно място остава субективното мнение на музикалния редактор и на екипа. Тук човешкият фактор и индивидуалната преценка остават незаменим компонент в музикалния подбор, защото преди всичко говорим за музика на преживяването.

Човешкият фактор срещу изкуствения интелект и ролята на радиото

В днешната епоха на технологични промени ефирът продължава да разчита на човешкото присъствие. Докато частните станции се движат от пазарни и форматни рамки, беше отчетено, че основна цел на българското национално радио, например, остава мисията да възпитава и съхранява културните ценности. Както беше подчертано по време на дискусията: „Има музика, с която може, и музика, без която не може“, а артистът може пълноценно да изрази себе си само когато творбата му достигне до сетивата на публиката.

Мястото на българската музика и комуникацията с артистите

Особено внимание се обърна на присъствието на родната музика в ефира, като участниците подчертаха, че задължителната квота за българска музика не е решение, защото по този начин ще се нарушат пазарните принципи и вкусът на публиката не би бил толкова значим фактор. Българската музика често си проправя път през персонални канали и лични познанства, което подчертава предимството на човешкия елемент пред алгоритмите.

Като сериозен проблем обаче беше изведен фактът, че самите артисти често не знаят как да подадат правилно информацията за своите нови парчета към медиите. Това поражда категорична нужда от обучение в тази посока и изграждане на медийна култура сред самите творци, за да могат техните проекти да бъдат успешно разпознати, представени и оценени.

Дискусията  „BMA: From Submission to Airplay: How Radio Picks Music“ нагледно показа, че медиите остава значим фактор на кръстопътя между изкуството, бизнеса и човешкия фактор. Въпреки строгите пазарни правила и борбата с алгоритмите в съвременния медиен свят, именно живият контакт, субективната преценка на редакторите и качествената комуникация между артисти и медии продължават да определят мястото на музиката в саундтрака на нашето ежедневие.