Европейската среща на FIM в Тбилиси постави генеративния AI и правата на музикантите в центъра на културната политика на ЕС

На 3 и 4 март 2026 г. в Тбилиси, Грузия се проведе 20-тата Европейска среща на Международната федерация на музикантите (FIM) – стратегически форум, който събира водещите организации на професионални музиканти от цяла Европа, за да обсъждат ключовите политики, засягащи правата и условията на труд на изпълнителите.

Българската музикална асоциация (БМА) бе представена от Марина Василева, член на Управителния съвет. Участието на БМА в този формат потвърждава ясно международното институционално признание на организацията като единствената легитимна структура, представляваща музикантите на свободна практика от България в рамките на FIM.

Това признание е резултат от последователната работа на асоциацията като партньор в европейския диалог и активен участник по теми като авторско право, справедливо възнаграждение и устойчивост на музикалната професия.

Надграждане на дискусиите от Любляна 2024

Срещата в Тбилиси естествено продължи работата от 19-тата Европейска среща на FIM, проведена през 2024 г. в Любляна. Тогава бяха поставени няколко ключови теми, които остават централни за европейската културна политика:

• колективното договаряне и социалния статут на музиканти на свободна практика;
• въвеждането на минимални прагове за заплащане в различни европейски държави- инициатива, която БМА вече представи и в рамките на националния форум за финансиране на сценичните изкуства;
• публичната подкрепа за сектора на изпълнителските изкуства;
• прилагането на Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (CDSM) и правото на подходящо и пропорционално възнаграждение;
• въздействието на изкуствения интелект върху музикалния сектор.

Две години по-късно тези теми вече изискват не само анализ, а конкретни политически решения на европейско ниво.

Авторско право и генеративен AI – ключова тема на срещата

Сред централните панели в Тбилиси бе дискусията “Artificial Intelligence & Neighbouring Rights”, в която Leonie Dufournet – политически съветник на евродепутата Axel Voss – представи доклада на Европейския парламент:

Докладът разглежда фундаменталния въпрос как бързото развитие на генеративния AI променя екосистемата на творческите индустрии и как трябва да бъде адаптирана правната рамка, за да защити създателите на съдържание.

Основни изводи от доклада на Европейския парламент

Докладът подчертава, че интелектуалната собственост е основно право, което трябва да бъде защитено и в условията на дигиталната трансформация и развитието на изкуствения интелект.

Сред ключовите акценти са:

Генеративният AI се основава на огромни масиви от съществуващо съдържание

AI системите се обучават чрез анализ на огромни бази данни, които често включват произведения, защитени с авторско право – музика, текстове, изображения, видео и други форми на творческо съдържание. Това поражда фундаменталния въпрос: При какви условия това използване е законно и как трябва да бъдат компенсирани създателите на съдържание?

Съществуват сериозни доказателства за масово използване на защитено съдържание без разрешение

В доклада се посочва, че редица AI системи:

• събират произведения от интернет без лиценз;
• използват пиратски източници;
• игнорират ограниченията, поставени от притежателите на права.

Това води до прехвърляне на стойност от творческия сектор към технологичните компании, което застрашава икономическата устойчивост на културните и творческите индустрии.

Необходима е пълна прозрачност за данните, използвани за обучение на AI

Европейският парламент предлага:

• AI разработчиците да предоставят подробна информация за използваните тренировъчни данни;
• да се създадат механизми, чрез които притежателите на права да могат да идентифицират дали техните произведения са използвани.

Предлага се и използването на технологични решения като цифрови водни знаци и стандартизирани системи за отказ (opt-out).

Творците трябва да имат право на справедливо възнаграждение

Докладът подчертава, че обучението на AI модели представлява нов вид използване на съдържание, което трябва да бъде обект на лицензиране и възнаграждение.

Европейският парламент призовава за:

• развитие на работещ лицензионен пазар между AI разработчици и притежатели на права;
• възможност за колективно управление на права в този контекст.

AI не може да подмени човешката креативност

В доклада се предупреждава, че масовото производство на AI-генерирано съдържание може:

• да създаде пряка конкуренция с творците,
• да доведе до обезценяване на човешката креативност,
• и дори да застраши културното разнообразие и демократичния обществен дебат.

Ето защо ЕС настоява за баланс между технологичното развитие и защитата на творческите професии.

Стрийминг, AI и възнагражденията на изпълнителите

В Тбилиси бяха проведени и панели, посветени на икономическите последици от дигиталните технологии:

• Streaming, AI and performers’ remuneration – дискусия с представители на Франция, Швеция и Великобритания относно реалните ефекти от стрийминг моделите и генеративния AI върху доходите на изпълнителите;
• The remuneration of performers in the digital environment – Review of the CDSM Directive, с участие на евродепутата Nicola Zingaretti, посветен на предстоящия преглед на Директивата за авторското право в цифровия единен пазар.

Фокусът на тези дискусии бе върху:

• прозрачността на дигиталните платформи;
• договорната позиция на изпълнителите;
• механизмите за справедливо възнаграждение в среда на бързо развиващи се AI технологии.

Активна роля на БМА в европейските политики за музикантите

С участието си в 20-тата Европейска среща на FIM Българската музикална асоциация затвърждава ролята си на активен участник в европейските политики за защита на правата на музикантите. В условията на ускорена дигитализация, трансформация на музикалния пазар и навлизане на генеративния изкуствен интелект, присъствието в европейския политически дебат е ключово за защитата на професията и икономическата устойчивост на музикантите на свободна практика. За БМА това участие е част от дългосрочната мисия на организацията: да бъде гласът на българските музиканти в международния диалог за културните политики на бъдещето.