Автор: Стефан Стефанов

Усили синта!

Две в едно може да се окаже неочаквано ударна комбинация, особено когато съставките са барутливи. Някои български групи отдавна са доказали своята стойност и с времето тя само се повишава, както е с доброто старо уиски. И, също като него, качествената музика може да бъде консумирана от сам човек, но по-добре e с приятели, защото изживяването е това, което е най-скъпо. 

Като става дума за изживяване, Voyvoda  са пример за това как може нищо от студийните записи да не бъде изгубено на лайв. Във вихъра си това е група, която създава статично електричество от много зловещ и едновременно с това много енергичен пост пънк. С две думи – сърцето на мрака изглежда бяло, в сравнение с това, което Voyvoda доставят на публиката.

“Синта чувате ли го?” извика вокалистът Филип на концерта на 16 март и нареди: “Усили синта!”. 

Защото това е един бунт, който е започнал отдавна, и за него са нужни много синт, много китари, много барабани, и всичките са важни. До края на сета на бандата в Mixtape 5 стана ясно, че духът е пуснат от бутилката под барабанения огън на един ритъм, който може да събори всяка мерзка власт.

Едно от най-големите предизвикателства по отношение на репортажи от концерти е как може да бъде описано преживяването, без да му бъде отнет живеца. Как може думите да опишат дявола в червената пустиня, който продължава своя бяг, докато батериите не се изтощат и музиката не спре? Не може да се опише този гръмотевичен звук, предаван от партизанската станция на Voyvoda от тъмната страна на съзнанието. Това е една далечна планета, където е опасно да се ходи сам – опасно е, но трябва.

Тик-так-тик-так

Втората част от концерта на 16 март премина в по-различен спектър на музиката – не толкова радикален и в този смисъл по-достъпен. С други думи, това беше вечерта на Crowfish, които забиха първия си самостоятелен концерт в София, след като официално се завърнаха на миналогодишния Hardcore X-mass. Преди това бандата не беше активна 14 години  и това звучи отдавна, но всъщност времето, в което тяхната музика отнесе де що има в ъндърграунда изглежда като да е било само преди миг. 

Crowfish бяха една от първите български банди, които пробиха на Запад и подписаха с чужд лебъл, но в последствие нещата изглежда не сработиха и групата се разпадна през 2009 г. И именно заради това е забележително какво е наследството на Crowfish към наши дни. Много рядко може да се види пълна зала да приветства по този начин самостоятелен концерт на една група, която е отсъствала от сцената толкова дълго време. До голяма степен това се дължи на факта, че Crowfish са носители на най-доброто от ценностите на  инди-пънк-рок сцената – респект, приятелство и позитивни емоции. Тези неща бяха важни навремето и ще бъдат важни до края, защото са предпоставки за единствения възможен по-добър живот.

Без съмнение парчета като “Apart”, “Nicotine” и “Silhouette” все още излъчват страхотна енергия, която зарежда публиката за стейдж дайвинг, пеене и избухване пред сцената, като единственият леко пострадал накрая е един от прожекторите (но, хей, това са малките жертви и те са за предпочитане!). Изпълнението нямаше да е същото без “Requiem For The Broken Heart”, защото варненского трио добре знае въздействието на тази емоционална елегия, но истината е, че лайв на Crowfish няма как да мине без “Away” на бис. Ако има синоним на ъндърграунд хит, то това е тази песен от едноименния албум и действително няма по-подходящо парче за еуфоричен край на един от най-запомнящите се концерти дотук през 2024 г. 

Машината на времето без проблеми побра феновете на Crowfish и подобно пътуване винаги изглежда твърде кратко, след толкова продължително чакане. Но поне с този концерт стана ясно, че тиктакането не е задължително да е часовник, защото може и да е бомба. И ако бъдещето на Crowfish може би не е ясно, то те поне могат да бъдат спокойни за миналото, тъй като присъствието им там е циментирано и техният монумент не в ъгъла. Защото не е важно само да оставиш наследство, ами е важно и какво наследство оставяш след себе си.