За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Виктория Василенко: “От дете предпочитах да прекарвам времето си с Моцарт, вместо с детски филмчета”

“Victoria” от латински език означава “победа”. И съвсем не е случайно, когато говорим за пианистката Виктория Василенко. Тя е едва на 26 години, но завладява сцена след сцена още от ранна възраст. Музиката тече в кръвта й – произлиза от музикално семейство, завършва Музикалното училище в София, учи във Висшия музикален колеж в Мадрид (където Кралицата на Испания й връчва наградата „най-успешен и обещаващ млад студент на годината” през 2013 г.), сетне учи и в НБУ и Италия, а в момента пианото й слуша Брюкселската консерватория.

Отличията й са неизброими;  има редица първи и втори награди от международни и родни конкурси, участва във фестивали и академии по света. Грандоманщината обаче ѝ е чужда, защото слънчевата Виктория оценява малките неща  в живота, в който пък непрестанно звучи музика.

Биографията ти е солидна. Коя обаче е Виктория? За теб самата, за семейството и приятелите ти?
Биографията на един артист обикновено говори много по-малко за самия него, отколкото изглежда. Любовта ми към музиката, а и към изкуството като цяло са голяма част от живота и личността ми, за което съм благодарна. Защото колкото повече търся и опознавам себе си (между 20 и 30-годишна възраст човек се преоткрива и променя непрекъснато), толкова повече осъзнавам колко важни са семейството и приятелите ми и колко съм щастлива да ги имам.
Здравето, истинската любов и близките хора, които са ти опора – това е истинското щастие за мен. Всичко останало е съпътстващо и зависи от множество фактори. Разбира се, без искреност и честност към изкуството, както и поставянето му на първо място преди собствената ти личност и его – нищо истинско не може да стане.

С какво се занимаваш в момента – и какво ти предстои в следващите месеци?
Имам щастието да съм достатъчно зает човек – имам множество проекти и поводи да трупам още знания, безценен опит и репертоар. В момента живея в Белгия, където следвам магистърска степен в Брюкселската консерватория при проф. Боян Воденичаров, както и артистична диплома в частния музикален колеж и агенция “Кралица Елизабет” във Ватерло.

“Крушата не пада по-далеч от дървото” – пример е и сестра ти, която също смело поема по този път. Как се вирее в музикално семейство?
Нашето семейство действително е много интересно, защото случайно се получи да сме четирима пианисти – родителите ми са първите музиканти във фамилиите си. Вече сме изнасяли и семейни концерти в България и чужбина – до сега винаги с голям успех и интерес от страна на публиката. Всички сме много артистични, темпераментни и доста различни характери, но винаги сме били изключително сплотено семейство както вкъщи, така и в музиката.
Определено мога да кажа, че ако не бяха родителите ми и тяхната безвъзмездна обич, подкрепа и разбиране,  много от нещата в живота и кариерата ми нямаше никога да се случат.

Как и кога започна пътя ти към музиката?
Пътя ми към музиката отвори Волфганг Амадеус Моцарт чрез оперите си “Сватбата на фигаро” и “Вълшебната флейта”. Още от съвсем малко дете предпочитах да седя и прекарвам времето си с тях, отколкото с детски филмчета. Бях ги научила наизуст. Съответно моите родители не се усъмниха и за момент каква е моята съдба. И бяха прави.

Победата е отпечатана в името ти. Каква е тайната – на успеха, на постоянството, на баланса дори?
Както вече споменах, тайната е само и единствено в честното и искренно отношение и любов към това, което правиш. Балансът е изключително важен, но и  постоянството в упорита работа над себе си, уменията и знанията си. Това поне е моят ключ. Всеки има свой собствен, въпросът е да намери пътя към него. А той се открива отново само и единствено с честност и искреност.

Ако не беше пианото, към кой инструмент би посегнала? Ами ако не беше музиката, в каква друга среда се виждаш да вирееш?
Ако не бях пианистка, бих била или виолончелистка, или оперна певица. А ако не бях музикант, бих била сценограф или театрален режисьор.

Какво ти дава Тя? А какво ти взе?
Даде ми най-ценния допир до безкрайността и до Божествената материя. Нищо не ми е взела, а това зависеше от мен.

Кое е любимото ти произведение за изпъление и защо?
Нямам любимо произведение за изпълнение (твърде много са), но имам любимо за слушане – реквиема на Моцарт. За мен е най-гениалното и внушително произведение в историята на музиката. Това са всички Божествени създания и велики енергии на вселената, опитващи се да общуват с човечеството чрез тази музика. 

Биографията ти е изпълнена с постижения и награди. Коя обаче ти е най-ценна?
Най-ценният подарък, който някога съм получавала, е сестра ми.

Какво отговряше, когато те питаха каква искаш да станеш като пораснеш?
Отговорът е разочароващо банален – балерина 🙂

Кого искаш да поздравиш, кои са хората, изиграли най-важна роля в твоя музикален път?
Разбира се съм безкрайно признателна както на родителите си, така и на всичките си музикални педагози и музиканти, които са били и са мои музи. Специално искам да поздравя и да благодаря на госпожа Антонина Бонева, която цял живот ми е една огромна опора и безценен ментор и в музиката, и в живота.

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg
X