Автор: Гергана Костадинова
Изминалата 2023 година се оказа щедра откъм събития и издадени албуми в областта на уърлд музиката в България. За това свидетелства и каталога, с който Българска музикална асоциация представи свои членове, творящи този стил музика на международното изложение WOMEX 2023, състояло се в края на октомври в Испания. Впечатление прави разнообразието, широкият спектър на включените в него музикални проекти, тяхната ярко отличаващата се творческа индивидуалност, както и пъстрият микс от стилове, вариращи от етноджаз, фузия от фънк и ромски фолклор, български фолклор и финландски традиции, рок, джаз, поп. В творбите чуваме както традиционни народни инструменти, така и различни вокали, бийтбокс, джазови формации, брас, струнен оркестър и инструменти като диджериду, даф и много други.
Не остава незабелязана, разбира се, една основна тенденция. Богатството на българския фолклор е извор на вдъхновение за голяма част от музикантите, а техните творби по различен начин го пречупват през погледа на съвременния творец. Тук могат да се отделят няколко главни насоки. От една страна това са традиционните състави – като Оркестъра за народна музика на БНР, който съхранява автентичността на музикалния фолклор, но и развива и осъвременява интерпретациите и Ева квартет (четирите виртуозни певици Гергана Димитрова, София Янева, Евелина Спасова и Даниела Стоичкова), в чиито репертоар се включват автентични народни песни, авторски обработки, църковни песнопения, както и оригинални произведения.
Друга основна творческа насока е фузията между джаз и фолклор, между фолклорни инструменти или вокали и джазови състави. В авторските си композиции Александър Михайлов, Владимир Величков, DANTCHEV:DOMAIN, Богдан Трио Плюс смесват различните стилове и традиции чрез разнообразни творчески подходи.
Съвременният музикален език на Александър Михайлов и неговата Патърдия (2023) естествено слива фолклор и джаз чрез изразните средства на кавал и саксофон, чрез фолклорни похвати и джазови идиоми. Неговите жизнерадостни пиеси пресъздават цветни картини и забавни истории. Друга гледна точка към преплитането на традиция и съвременност чрез инструменталните възможности на кавала представят виртуозните композиции на Владимир Величков в албума Пробуждане (2023). Използвайки различни технически прийоми и звукови ефекти, вдъхновението от джаза и фолклорната мелодика, тембърът на различни инструментални състави, музиката му носи характерна изразност.
Ярък пример е и творчеството на квартета DANTCHEV:DOMAIN (албумите Say it (2020) и The Lions We Are (2022)), смесвайки български и финландски традиции, неравноделни размери и фолклорни интонации с джаз и блус елементи, техниките на българското народно пеене с джазовото усещане; живописните разкази, описани чрез красиви мелодии и текстове на английски и български език, звучни брас сола и разнообразни аранжименти. А композициите от албума Пътуване на Богдан Трио Плюс се основават на фолклорните традиции, но са обогатени с джазови изразни средства.
В българската уърлд музика от последните години се забелязва и още една тенденция – експерименталните търсения, изразени по различни начини – чрез смесването на фолклор и електроника или чрез използването на специфични инструменти и тембри. В тази насока са творбите на Белонога (Гергана Димитрова), в които, експериментирайки с глас, електроника и народни инструменти, се сливат древност и съвремие. Тук бих добавила и музиката на Оратница, която въпреки че е изцяло акустична (съставът включва вокали, перкусии, тъпан, диджериду, кавал), е повлияна от електронните стилове като дръм енд бейс, дъбстеп, трап и други, смесвайки ги с българска и балканска народна музика в неравноделни размери.
Още един интересен пример са Flying nomads, които търсят близост с древното, духовното, природата. В творбите си те съчетават българския фолклор и този на други народи със съвременни изразни средства, пресъздадени чрез тамбура, ударния инструмент даф, глас и природни звуци. Експериментални търсения откриваме и в музиката на TRIPLET TRIO – преплитаща българските традиции и модерния звук в свободна форма, където водеща е импровизационността, а съставът е нетрадиционен – бийтбокс, китара и бас.
Друго проявление на уърлд музиката в България е фузията между ромския фолклор и различни музикални стилове. Такава енергизираща комбинация е музиката на Cinga Manga Funk и тази на Romaneno Project. Аранжиментите на теми и оригиналните композиции на Cinga Manga Funk в албумите Синергия (2022) и OUROBOROS (2020) впечатляват със своя ритъм, красива мелодичност, виртуозни китарни сола и импровизации и взривоопасен микс от фънк, джаз, рок и ромски фолклор. А новият албум на Romaneno Project Завръщане (2023), в който са включени авторски творби и обработки, завладява с енергия и виртуозитет, смесвайки модерен джаз и ромски фолклор, фънк и латино ритми. Разбира се, говорейки за уърлд музика, не можем да не отбележим и Иво Папазов-Ибряма и неговия сватбарски оркестър, който спечели специалната награда (Artist award) на WOMEX през 2022 за своя специфичен виртуозен стил, смесващ български, балкански, ромски фолклор, рок и джаз и за заслугите за утвърждаването му през последните десетилетия.
През изминалата година се проследява и още една музикална нишка – тази на развитието на джаз съставите и появата на редица нови албуми. Тук могат да се отбележат Вили Стоянов секстет и албумът Some nice melodies/to share with Friends (2022), пиесите в който включват различни стилови влияния – от блус, през фолклор, балади, вдъхновението от танцовата музика; секстетът SINthesis и едноименният албум SINthesis (2023) с техния модерен виртуозен джаз, който свързва различните индивидуални стилове на всеки от музикантите, или както самите те определят едно от значенията на заглавието: „комбинация от компоненти, които формират едно цяло“. Обръщане към корените и развиване на традициите откриваме в Meeting in the fairytale (2023) – проект на Велислав Стоянов с аранжименти на песните на Йосиф Цанков, направени от Милен Кукошаров за тромбон, джаз трио и щрайх с диригент Любомир Денев – младши.
Друга актуална насока е поп музиката, която е повлияна както от българския фолклор, така и от различни стилове. Тук се открояват дуета на Костадин Георгиев-Калки и Мартина Табакова, Дарина Маркова и Теодора Орешенска.
В опит за обобщение на настоящия обзор можем да кажем, че всички тези разностранни музиканти и творби и многостранните взаимодействия в творчеството им доказват именно едно – в музиката граници няма. Разбира се, невъзможно би било с една дума да се опише цялото многообразие от индивидуални стилове и езици. Уърлд музиката предоставя океан от изразни средства, влияния, вдъхновение от фолклорни източници от цял свят. Само в рамките на страната ни откриваме изключително ярка пъстрота. Ако погледнем в по-голям мащаб – към световната уърлд сцена, попадаме в едно огромно, почти необятно поле, в което обаче със сигурност и България има какво да предложи, и то на изключително високо ниво, внасяйки своя цвят, преплитайки своята нишка в по-голямата картина.