До преди двайсетина години във Варна функционираше един култов ъндърграунд магазин, отговорен за формирането на музикалната култура на не един и двама меломани в морския град. В „Ниверо” ходехме с празни касетки, а се връщахме с разтуптяно сърце и със запис на любимата си група – пиратски, разбира се. Такива бяха времената.
Днес те са други, но това малко пространство на ул. „Радко Димитриев” 13 явно е обречено на музиката. От четири години там се помещава студиото FAQinMUSIC – щаб квартирата на хип-хоп четворката Ума и Дума.
Последният път, когато ги гледах на живо, беше по време на традиционното за Варна мащабно отбелязване на Международния ден на джаза. На сцената зад момчетата бяха музиканти като Венци Благоев, Вили Стоянов, Нейко Бодуров, Евден Димитров, Тодор Петков, а енергията между тях се отразяваше в погледа на всеки един в препълнената зала. Като група Ангел Иванов-MadBasta, Иван Алексиев-Вантка, Никола Атанасов-Колеца и Ясен Цеков-Fengi имат зад гърба си три албума, десетки концерти, видео подкаст поредица, много трудни моменти и още повече идеи за развитие. Нямам търпение да си поговоря с тях за всичко това, докато прекрачвам прага на уютното им студио. Сред всички микрофони, синтезатори, контролери и дръм машини четиримата изглеждат така, сякаш са приятели от деца.
Как се случи така, че точно вие четиримата се събрахте в тази група?
Вантка: Аз и Колеца се познаваме от тийнейджъри, докато живеехме в София, а Фенги и Мадбаста – дори от още по-рано. В един момент пътищата на четирима ни се пресякоха във Варна. Трябва да е било 2009 г.
Колеца: Иначе групата се оформи през 2011 г. Бързо разбрахме, че имаме общи вкусове и сходна визия за музиката, и започнахме все по-често да се събираме.
В: И докато се усетим, след няколко дни вече записвахме първите парчета в гардероба на Колеца.
В гардероба?
К: Ами да, изолирахме го с едно сако, губер и няколко възглавници. Добавихме техниката, с която всеки разполагаше, и така се роди първото ни студио.
Мадбаста: Тогава изобщо не сме мислили за албуми, концерти. Просто искахме да правим музика.
Но в крайна сметка се появи дебютният ви албум „Ума и Дума”.
Фенги: Да, 23 май 2013 г.
В: Много скоро след това започнаха да идват и поканите за концерти и фестивали.
Ф: Но за целта трябваше да натрупаме още музикален материал, тъй като песните от първия ни албум не бяха достатъчни.
К: Точно тогава се роди и видео подкастът RapLab – докато работехме върху втория ни албум „Алгоритъм” имахме нужда от някаква дейност, която сравнително бързо да води до готова продукция. RapLab е поредица от колаборации с български артисти, които записваме “one take” в нашето студио.
Ф: Избираме си изпълнител, изпращаме му инструментал, върху който той пише текста си, идва в студиото, уточняваме поредността и записваме общото парче „на един път” – без наслагвания и допълнителни манипулации. Досега сме работили само с емсита, но имаме желание в бъдеще да разширим формата и с участието на музиканти.
Много от колегите ви музиканти се преместиха в София, за да търсят по-широко поле за изява. Вие защо останахте във Варна?
В: Ние така или иначе почти всеки месец имаме участия в София.
М: Тук ни харесва. Искаме да правим това, което обичаме, в града, който обичаме.
Ф: Другата причина е, че, колкото и нескромно да звучи, сме се превърнали в основната причина във Варна да гостуват хип-хоп артисти от София, които иначе варненската публика не би имала шанса да види. За съжаление, ако ние не ги поканим, няма кой друг да го направи.
С кои български музиканти бихте искали да работите?
Ф: DAYO са сред любимците ни. Имаме сходна визия за това как нещата трябва да се случват и дори сме водили разговори за съвместна работа. Надявам се в бъдеще да направим нещо заедно.
К: Като цяло искаме да избягаме от стерилната представа за рап музиката. Винаги сме искали музиката ни да включва живи инструменти и това ясно може да се чуе във втория ни албум „Алгоритъм”. В крайна сметка ние сме рапъри, но в кръвта ни тече музика – в глобалния смисъл на тази дума.
Какво трябва да знаят хората за последния ви албум „Между редовете”?
К: Че се получи много бързо. До момента музикалното лице на Ума и Дума беше функция основно на инструменталите на Вантката, докато в „Между редовете” той има само два бийта. В този албум решихме да изоставим характерните за нас музикантски инструментали, просто се затворихме в студиото и започнахме да режем семпли. Текстовете също са по-различни, това е и значението зад заглавието на албума.
Ф: Всеки от нас имаше нужда да каже неща, които някак не се вписваха в досегашната ни продукция. За целта използвахме този „различен” албум.
Пилотният сингъл „Унц Ишц” е много интересен.
К: Интересна е и историята около него. Вантката работеше върху някакъв инструментал и докато го слушах, в съзнанието ми изплуваха думите „унц” и „ишц”, които нямат никакво значение. Набързо се оформи припевът, а след това двамата започнахме един през друг да добавяме ред след ред. Така буквално за минути се роди текстът на песента. Иска ми се винаги така да се случват нещата – чувството за вибриране на една и съща честота е невероятно.
Какво трябва да се промени в България, за да се подобри музикалната сцена?
Ф: Организацията на музикалните събития и мениджмънтът на артистите, комуникацията между изпълнители и организатори. Това, което липсва днес, са концертите в истинския смисъл на тази дума – извън клубовете. Защото клубът до известна степен форматира сета на един изпълнител. Иначе днес музиката бележи прогрес – появяват се все повече оригинални артисти във все по-разнообразна стилистика. Ние също сме от хората тръгнали от нулата, и пътят, който сме извървели ни дава сили да бутаме границите все по-надалеч.
А граници се бутат точно така – рамо до рамо с хората до теб, с идеи, работа и ентусиазъм, който заразява. Може би затова не ми се тръгва от това пропито с музика място. Пространство, което тя, музиката, е избрала за свой дом.