За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Цветелина Георгиева – FLÒ: приказка за арфа с електронно сърце

Тя е млада и изящна, носи име, побрало всички цветя на света. Посветила е изцяло живота си на своята музика – елегантен звуков дует между вокал и арфа – и на посланието, което иска да сподели с публиката си. Като в приключенски роман стига до днешния си дом в Лондон като прекосява почти цялата Земя. За нея музиката е мощна бяла магия, която е призвана да носи изцеление … 

Как едно момиче с име, изпълнено с цветен аромат, се озова от София през Китай в Лондон?
Всичко започна от една детска мечта, която и до ден днешен следвам. Тя е да съм на голямата сцена като музикален изпълнител, да направя промяна към нещо по-магично и различно в световната музикална индустрия и да създавам своя собствена музика.

Доста амбициозно казано – особено за световната музикална индустрия …
Това е истината. Разликата е, че много хора мечтаят, но не предприемат действия. Аз съм жертвала и продължавам да жертвам всичко в името на тази мечта, на тази промяна. Достатъчно млада съм все още да го правя и аз го правя. И все още съм едва в началото на това, което искам да постигна. 

Признавам, бях запленена от идеята, че запазваш цветното послание на името си и в артистичния си английски псевдоним FLÒ a.k.a. Floralyn George. В България забравяме колко красиви са тези имена. Може би защото са навсякъде около нас …
Съгласна съм. Ние носим много светлина от Балканите и хората на Запад го усещат. Има много албански изпълнителки на световната сцена в момента – Dua Lipa, Rita Ora, Bebe Rixa, но нямаме българки, а мисля, че го заслужаваме – дами, които да представят талантливата ни нация на най-висото световно ниво. А за цветята – обичам розите и орхидеите. Българската роза, обаче, ухае най-прекрасно! 

Как започна твоето професионално пътуване в музиката?
С пеене. Пея, откакто се помня. Бях кандидатствала за “Бон-Бон”, но не ме взеха, защото изглеждах много по-голяма и висока от връстниците ми. Затова Рози Караславова ме заведе в Националното музикално училище “Любомир Пипков”. Там ме приеха с арфа, а по-късно се преместих в специалност oперно пеене. Всъщност никога не съм искала да бъда оперна певица, но исках да развия в гласа си неща, които учител по поп пеене нямаше да ми даде. След Музикалното продължих да уча частно арфа при г-жа Весела Желева, която обожавам. Тя е хоноруван асистент в катедра “Струнни инструменти” в Музикалната академия “Проф. Панчо Владигеров”. И е истински ангел. 

На какво те научи тя? Промени ли отношението ти към арфата, към музиката?
Да, определено ме промени по нейния деликатен начин. Научи ме да бъде по-спокойна и не толкова самокритична. При нея също се научих да окуражавам сама себе си. Аз съм перфекционист и в началото много се ядосвах, ако не направя нещо, както аз искам. И сега го правя, но тогава беше специално към арфата. Това се промени. Вярвам, че е за добро. 

Добре е за самите нас, когато намираме сили да признаем, че не сме съвършени винаги. Без това да означава да се отказваме …
О, аз никога не се отказвам. Това е абсурд. Напротив, натискам, докато не стане както аз искам 🙂 Но се научавам да се радвам и на несъвършенствата, защото те са по-истински. 

Разкажи ни за твоите музикални идеи. Каква музика сътворяваш? Има ли музиканти, които те вдъхновяват и на които би искала да приличаш, без да ги имитираш?
Моята музика е в жанра на поп музиката, разглеждан в най-широк аспект, в цялото му богатство. Не обичам да се затварям в рамки. Бих казала, че електро поп е най-близко до това, което пиша като своя музика. Обичам да експериментирам и да съчетавам класически елементи в поп музиката. Винаги обръщам специално внимание на инструменталната композиция и най-лесно пиша вокалната партия и текста. Аз пиша текстове на много теми – зависи как се чувствам. Харесва ми да пиша от перспективата на други характери и да влизам в чужди роли, да изразявам тяхната емоция. Слушам много разнообразна музика, но сред изпълнителите от поп сцената определено харесвам Billie Eilish. Тя ми напомня за самата мен, когато бях на нейните години. Също харесвам свежото усещане на Dua Lipa и енергията заедно с темите в текствовете в най-новите албуми на Beyonce. Когато изкарах първото си EP “When Light Falls Asleep” бях силно повлияна на от експерименталността на Sevdaliza – иранска изпълнителка от Холандия. А що се отнася до инструменталната част, обожавам Bonobo и Massive Attack, където навлизаме в стиловете на трип хоп и даунтемпо. Харесвам електронна музика, но напоследък съм се запалила по латино изпълнители като Rosalia

Видях, че преди 2-3 години си правила серия кавъри на световни хитове. Как избираше песните, на които правиш тези толкова своеобразни аранжименти за арфа и вокал?
Да, това е наистина минал период – тогава живеех само в България. Правех кавъри само на песни, които обичам, за да се науча как да използвам арфата в различните стилове и сама да направя аранжиментите така, както усещам музиката. Кавърите са интересни у нас, но в Лондон, а и на Запад като цяло никой не се впечатлява от тях. Всеки търси индивидуалността на изпълнителя, авторската музика. Aз тепърва започвам да записвам и издавам музиката си. Имам над 30 песни в записки и още повече идеи и концепции, които чакат да бъдат реализирани. 

Да се върнем към твоето околосветско пътуване от София през Китай до Лондон. Какво ти даде или може би отне?
Да кажем, че една птица просто ме взе и ме понесе към места, които не съм си представяла, че ще посетя. Тя промени доста неща, даде ми много силен тласък в това, което правя. Записвала съм много видео и фото сесии във Франция, Гърция, Египет, Кабо Верде и къде ли не. Запознах се с хора, които срещам и до ден днешен на моя кръстопът. Обожавам Лондон, тъй като тук се говори на над 300 езика освен английски и всяка една част от града е уникална и няма нищо общо с останалата част от Англия. Някак си Лондон създава усещане за близка и удобна дестинация, ако искаш да отлетиш накъдето си искаш. Да не говорим колко летища има! 

Един умален модел на планетата Земя …
Да, определено! 

Спомена, че работиш над албум, разкажи ни повече за него …
Да, той вече е наполовина готов. Работя с много продуценти – някои от тях с голямо признание в световната музикална индустрия. Няма да има гостуващи музиканти. Ще сме само аз и арфата … Бих искала този албум да запознае слушателите с моята история и с моя начин на усещане на света, който искам да им предам. Имах някои големи емоционални катаклизми в живота си доста рано и това ще се усети в музиката. Надявам се нейното звучене, нейното послание да помогне и на други, които са преминавали през подобни неща. Искам да лекувам слушателите си чрез музиката си, да помогна на възможно най-много хора по този начин. 

Като казваш да ги лекуваш имаш предвид като емоционално послание, споделени емоции от преживяно, нали?
Да, точно така. 

Колко песни ще има в албума? Ще има ли и само инструментали?
Още не съм сигурна – между 11 и 13 песни ще са. Навсякъде ще има вокал. Стремим се да го завършим към края на тази година, но това зависи и от финансирането. Всички песни са на английски, аз никога не съм писала музика на български, тъй като мисля в световен мащаб и искам албумът да бъде достъпен и разбираем навсякъде. 

Как се чувстваш в контактите ти с публиката на живо? Имаш ли любими сцени, на които да свириш в София и в Лондон?
Определено харесвам по-интимните концерти. За мен те са възможност да събера всички мои приятели и почитатели, които ме подкрепят, на едно място и е невероятно да ги наблюдавам как се разбират и създават приятелства покрай музиката ми. Харесва ми да бъда домакин на събитията си и обикновено винаги планирам нещичко за след концерт (After party).

И ако се върнем към началото на това интервю, в което има мъничко цветна, бяла магия, как виждаш магическото музикално послание на FLO в далечното бъдеще? Къде би искала да звучи то?
Искам да звучи в сърцата на възможно най-много хора, които да го чуят. Искам музиката ми да достигне най-вече до онези, които имат нужда да я чуят. Това е много важно за мен. Всеки начин, по който това става, е благословия и възможност, която трябва да бъде използвана за целта. Аз правя музика за хората, не за себе си. Когато музиката ти достига до тях и те откликват позитивно, това ме прави най-щастлива. 

Снимки: Swingin’ Hall, Google

Проектът “Виж музиката” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg
X