Автор: Стефан Стефанов
Поредната вечер из софийските клубове за жива музика е вечер на наблюдения, които за кой ли път само се затвърждават. Несъмнено нещо се случва под повърхността на българската рок музика, водите се мътят, но какво ще излезе от там? Потенциалът е на лице, единствено се надявам това да не е дим без огън.
Към момента ситуацията с алтернативния рок в България е, че качествена музика се създава, но тя трудно пробива през информационния поток. Твърде много източници, твърде много мътилка са причината за това качествената продукция да остава в радара на онези, които наистина я търсят или попадат на нея напълно случайно. Останалите не се интересуват по принцип или се оплакват напразно, като резултатът от двете е един и същи. Това не са никакви новини – истината е, че предвид условията за правене на изкуство и в частност на музика у нас, е цяло чудо, че въобще има такава. Но Tidemachine и Scotopia са част от тези музикални партизани, които доставят качествено изкуство за всички и въпреки всичко.
На концерта в клуб Строежа на 20 май Scotopia отново се представиха като един проект в развитие, който добавя краски към изпълнението си и щрихи към собственото си наследство. Дори на втори и трети прочит Scotopia всеки път звучат различно, което вероятно се дължи на разнообразието на самите парчета поотделно. Всяко от тях като че ли съдържа по няколко различни песни вътре в себе си, всичките съшити от здрави рифове и много стегната ритъм секция.
Песни като What, Stockholm, Thumbsucker са атрактивен пример за това колко нажежено излъчване има съвременният българския алтернативен рок. Действително, звукът на Scotopia може да те изтръгне от мястото ти и да те захвърли там, където искаш да бъдеш като фен, а Instrumental 1 представя козът в ръкава на групата – оригинални, настръхващи инструментали, които могат да бъдат оценени най-добре при изпълнение на живо.
От своя страна Tidemachine бяха хедлайнерите на концерта в Строежа и песните от задаващия се техен дебютен албум определено са повече от обещаващи. Гръндж влиянията тук са прилежно употребени и прибрани в една авторска музика, която може да бъде описана, като поход в търсене на свободата. Това усещане не се побира в определен стил, а по-скоро извира на сцената в едно магнетизиращо изпълнение, като заклинанието до голяма степен се дължи на харизматичното присъствие на вокалиста Пенко Скумов.
Музиката на Tideмachine може да има хипнотизиращо въздействие, защото парчета, като Disease, Genesis, East of Babylon, Wasteland съдържат сюжети, които улавят слушателя като муха в паяжината им. Това е търсеният ефект, такъв е и резултатът. Своеобразната прегръдка на подобна музика може да е нежна, но и разтърсваща, а Tidemachine знаят какво и кога да направят. В един определен момент бандата настъпва педала и раздвижва публиката със своя звук, който напредва като наближаваща буря – едно обещание, че мълнията със сигурност ще удари.
Остатъчното убеждение от концерта на Tidemachine & Scotopia в София на 20 май е, че тази музика не търси шансове, а само дава такива.