Автор: Стефан Стефанов
The Black Swells не ги бива да говорят между песните, затова не го правят и още по-добре. Музиката им говори вместо тях, тя провокира, обсебва и разбунва духовете, които искат да бъдат разбунени – на открито или под земята, в София или другаде; едно-някъде-там, което е замръзнало в постоянен залез. Ако можеше да се визуализира музиката на The Black Swells, тя най-вероятно щеше да изглежда като маниакален странник с каубойска шапка, сърфистки шорти и кожено рокерско яке, новопристигнал в града персонаж от спагети рокендрол филм с моторна резачка в ръце. Той комуникира шумно, но на много езици и затова винаги допада на аудиторията, независимо каква е тя.
Въпреки изпитанията на времето от 2014 г. досега, The Black Swells успяха да се запазят като формация и да се сдобият със заслужен ъндърграунд ореол. Техните изпълнения на живо са редки, но добре посетени и съдържащи онази скъпоценна нотка – усещането, че времето ти не просто е правилно инвестирано, ами добре прекарано. Това е скъпоценното, а фактът, че продукцията е българска, само се услажда още повече.
Концертът на The Black Swells на 9-и юни подгря настроението в клуб 100 стола, който е подобаващо скрит в сърцето на София. Именно там е подходящото място за група като тази да хвърли бензин в черния огън. Единствените несъгласни с това са съседите, както обикновено. В петъчната вечер от балканският тъмен уестърн на The Black Swells отново бликаше рокендрол в приятно нерафиниран вид и в достатъчно количество, за да скъса веригата на всички присъстващи. Интроспективността в някои парчета е добре балансиранa с динамичната природа на The Black Swells в други, въобще в техния репертоар има материал за всяко настроение. Може би заради това The Black Swells са една от малкото български банди, които се харесват на хора от различни субкултури и възрасти. Разнообразието е на лице, а енергията на групата е забележителна, независимо дали изпълнява нови песни, като Comin’ Over To Your Place или по-стари, като Viper”.
Така или иначе, ефектът е подчиняване на всички пред сцената на един рокенрол вуду ритъм, който пречиства главите. Творчеството на The Black Swells има този ефект, защото притежава дълбочина, без да губи от своята достъпност. И по-точно, това творчество е достъпно, въпреки смущаващите дълбини на един застрашен вид музикални истории, които непременно стигат до дъното. На живота или на душата.
Същевременно в музиката на The Black Swells има едва прикрита заплашителност, сякаш от самовглъбението до гаражния рок нихилизъм разстоянието е много малко – може да бъде взето и с падане по лице, без това да е задължително.