За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

ТДК: Едно интервю между редовете

ТДК е пловдивска банда, добре позната в ъндърграунд средите със своята музика – комбинация от алтърнатив рок, стоунър и ню уейв, обагрени във фолклорни мотиви. В песните им присъстват стихове на Дебелянов, Вапцаров и Емил Димитров и ако това ви се струва креативно, почакайте да видите разговора, който проведохме. Защото ТДК отговориха подробно на всичко, което ги попитах. Но само за тези, които могат да четат между редовете.

Как ви хрумна да възродите литературни произведения във вашите песни? Къде намирате връзката между литература и музика?
Идеята дойде от една история, разказана от един, на когото викаме „Пясъка“. Той има около 10 любими плочки в центъра на града ни, на които редовно стои, а когато го няма, е на пътешествие. Един път се включихме по средата на някаква негова история, която вървеше горе-долу така:
„И когато си включих телефона, някакво детенце ме гледаше от екрана, две големи кафеви очи, гъсти вежди. Снимката на фона показва дете, което е на не повече от две или три с къса черна коса. Телефонът ми извибрира с няколко известия и започват да идват някакви съобщения на арабски. Мисля аз, абе, дали това ми е наистина телефонът? 

Шест седмици по-рано, когато се връщах от рождения ден на брат ми, се събудих на края на линия, която бях хванал. Бях заспал по пътя между Бохум и Кьолн и си бях изпуснал спирката с около петдесетина километра. Чантата ми я нямаше, заедно с всичките ми пари, карти и най-лошото – телефонът ми. Там имаше всички и всичко, което съм познавал и познавам. Тия данни ги нямам никъде другаде. Ама изкарах късмет, след около месец и половина Кьолнската полиция ми бяха изпратили пакет, в който се съдържаше моят телефон. Бяха ми казали, че са намерили телефона в Аахен, заедно с други крадени неща. Гледах си телефона, но вече не ми се струваше мой. Полицаят ми беше казал, ако намеря нещо чуждо в него, да го изтрия веднага. Но след като видях снимката на момичета и известията, които не мога да прочета, не можах да устоя да разгледам остатъка.

А вътре:

В месинджър пет езика – френски, немски, английски, италиански и арабски. Всички съобщения се отнасяха само до това дали може да се продава литература на съответните пазари. Как върви цената на литературата и това ли е единственото нещо, което може да се продава. Съчетават ли се в крайна сметка различните видове изкуства, или всичко е едно и също, което само наричаме с различни имена. Всичко това на арабски. Беше си свалил един апликейшън човека – Fighting Tiger, в който целта беше да обучиш животно, с което да оцелееш. Не видях нищо общо…“

Пясъка разказа още доста неща, но сами виждате, че нищо друго, освен това, не би могло да ни подтикне към това, което породи въпроса.

Кои сте вие и как се събрахте? Любовта към музиката или към литературата ви обедини?
Няма голямо значение кои сме, а се срещнахме из града. Но пък на втория въпрос отговорът е интересен. Във всички първоначални разговори, когато се опознаваме, основния ключ към добрата комуникация се пада на това да не нарушаваш дистанция, която сте определили с отсрещния, и малко или много да откликваш на интересите, които чрез информация, която ти споделя, той проявява. Така се получава един много удобен и ясно установен танц, от който и двамата можете да излезете печеливши. И двамата да излезете приятели или любовници. При по-рязка размяна на думи или пък при неуцелване на мястото, към което другият те води, често се стига до пробойна в разговора. Попадаш в една мръсна шахта за обратна вода, от която излизане няма. Вдигаш си главата (с още едно изречение), но вече си долу и върху теб има само един ревящ, крещящ слаб непознат, който е толкова извън комфортната си зона, че прилича на огледална картина на младия Рамбо с редица хапчета, кокаин и банкнота от 50 евро върху него.  И в последния момент стреляш на сляпо, другият улавя, и спасителния пояс, наречен обща вяра в неизбежната разруха, кротко метафоризирана от единственото честно нещо, направено от човека (изкуството), ви издига като прекрасния паметник на хълмовете около Магнитогорск.


Песента “Емил Димитров” очевидно е написана по песен на Емил Димитров, но в нея включвате и стихотворението “Вяра” на Вапцаров. Къде намерихте връзката между тези велики наши творци, живели по различно време и творящи в различни сфери?
Представете си:

Преподавателят на Мартин по немски – г-н Шпеер, роден в Лайпциг през 1979, висок, с интелигентен поглед. Той в последните 6 години обикаля останките от на източния блок в търсене на (в оригинала е архитектурни, но в случая ще е) музикални следи. Кара тъмносиня Волга, за да може да разбере пътищата по-добре и в момента, в който ви казваме това, е навъртял над 12,500 км през Урал, Сибир, Казахстан, цялата равнина от Северните Карпати до Кавказ и цялото поречие на река Волга. Изследването, което той е предприел, учителя по немски от Лайпциг, е опит чрез музикалните следи, оставени от миналата разруха, да се създаде впечатление, по-скоро да се изгради впечатление, за текущия образ на страните, на хората, които са изминали пътя от политическа шизофрения до гимнастическа и физическа демокрация, та са стигнали, като нас, до рисуване на малки животни в блокчета с размери А4.

Родилните мъки, казва Шпеер, след срутването на всичко познато и на теория устойчиво, музикално и архитектурно, ни довежда до момент, в който ние само можем да изграждаме наново едни с едни объркани парчета. Едни спомени за миналото, в които не участваме. Тук небостъргачите изглеждат изхвърлени от друг свят, благодарение на призрачна ръка, на фона на заспала земя, принадлежаща на заспали хора. Тук най-високото е и най-далеч. Там няма достъп, затова поемаме по други пътища. Не строим, така че да се види. Тук една снимка е мост между стотици епохи.

Ако можем да перефразираме един въпрос от часовете по БЕЛ в училище: Какво е искал да каже авторът на вашата музика?
Ами, цялата красота и възвишеност, която сме придали на действителните и измислените неща, ние ще изискаме обратно, като собствености и произведение на човека – като негова най-красива апология. Човекът като поет, като мислите, като бог, като любов, като власт – огромна е кралската му щедрост, с която той е надарил нещата, за да обеднее сам и да се почувства клет! Неговото най-велико себеотрицание досега бе това, че той се удивляваше и молеше и трябваше да крие, че това е той, че именно той е създал нещата, на които се учудва. И затова те си отиват, като самия него.

“Мебели” е песен, посветена на бежанците, която не залага толкова на текст, колкото на музика и внушение. Какво трябва да открием между редовете ѝ, за да я разшифроваме?
“Мебели” не е песен, посветена на бежанците в смисъла на политически бежанец, човек, търсещ убежище, и други видове последствия от измислените „граници“. “Мебели” е песен, която се занимава с кризата на времето и как то може да върви, да бяга, да крачи и да бъде изкривявано, както на дадения господар му се изисква в конкретния момент. “Мебели” е песен за ужаса на скуката и безплодието на младостта. “Мебели” е песен за страха от смъртта и бягството от физическия затвор. “Мебели” е песен за самоубийството и за бягането от себе си. “Мебели” е просто песен за криеница, в която никой не те търси, но ти все пак се криеш.

Има ли филолози сред вас? С какво всъщност се занимавате извън музиката?
За съжаление всички сме посветени на повече от една материя, в която успяваме твърде добре, но все пак ще изброим всички неща, с които се занимаваме извън музиката: Технически директор, готвач, помощник строителен работник, front-end разработчик, работник сигурност, завършил фармацевт, флаш програмист, кол център агенти, Visual C ++ програмист, помощник работни места на работниците санитарна поддръжка, старши системен администратор (Берлин), бизнес секретар / секретарка , търговци, графичен дизайнер, работник за приготвяне и продажба на храна в ресторант за бързо хранене, мениджър за регулаторни въпроси и регистрация на лекарствени средства и медицински изделия, търговски представители в областта, бизнес секретар / секретарка – асистент-мениджър на марката, планиране на кампания , оператор кол център със знанието на словенски език, счетоводител, мениджър на марката, HR, PR, мениджър на полеви продажби, счетоводител, акаунт мениджър, търговия на дребно – мениджър, спомагателен работник в бара (перални), месарски, управител магазин, корпоративен помощник по комуникациите, началник на персонала, художествен ръководител / старши дизайнер, мениджър на сметки, , профил – асистент, младши експерт обучител на обучител на учители, специалисти в развитието на служителите, шофьори, помощник-генерален директор, тв лице, офицер кредитен риск, продавачът – доставчик на авточасти, бавачка, консултант по продажбите за застраховане, различно от животозастраховане, консултант по набиране на персонал, склададжия. Извън музиката, де.

Имате ли любими български творци, чиито произведения също бихте възпели? Кои са те?
Да, има няколко. В стаята в момента сме всичките хора от бандата и някой каза, че иска да пресъздаде песен на Фамилия Тоника, Борис Христов (поет), Стамен Белчев, Орлин Дянков, Захари Захариев, Денис Българанов, Димитър Воев, Петър Атанасов, Николай Дяков и Петър Порязов.

Попаднах на цитат, в който определяте стила си като “хорър хоро”. Какво точно включва тази чудна смесна китка?
За съжаление словосъчетанието е крадено и принадлежи на група Фондация Обещаното Нищо, които ни се сърдят много, когато им крадем идеите. То се отнася към песента им „Каменна сватба“, която е злощастно записана.

Какви са следващите изяви, които планирате?
За съжаление няма да можем да направим реклама на следващите си концерти. Цялата предстояща информация ще можете да откриете на страницата ни.

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg
X