За първи път чух китарата и гласа на Момчил Косев на празник на нашата Априловска гимназия в Габрово. Това е изключително училище, всъщност първото българско новосветско. Та преди години се прибрах специално по повода (завърших преди точно 10 години) и направо зяпнах какво направиха на сцената това момче и съучениците му.
Впоследствие, в редките пъти, в които се връщах в родния ми град, гледах да посещавам Soprano Restaurant&Live Club. Място, свързано със семейството на Момчил. Ето накратко историята. Неговият баща е завършил бас китара в Консерваторията. Дълги години е бил музикант по кораби, но винаги е искал да има собствено заведение с жива музика. По-големият брат на Момчил пък е готвач. Така, ролите и мечтите на баща и син се съчетават перфектно.
Казват, че хората в по-малкия град масово нямат интерес и сетива за изкуството и в частност за качествената музика. Напротив, имат, ако им се даде тази възможност и сцена. В Габрово го направи Soprano. Свидетел съм как там има по-рафиниран вкус (не само в ястията, но и във въздуха, в звука), а не познатите първични емоции.
Междувременно, Момчил вече от няколко години е в София, където в момента е последна година в Музикалната Академия, Поп и джаз китара. Нещата при него горе-долу вървят добре, като показателна е следната история:
Една сутрин се обажда неговият преподавател Цветан Недялков и му казва: “Васил Найденов прави нов екип с млади хора, искаш ли да се включиш?”. В първия момент Момчил не може да повярва на ушите си, но ето че от февруари тази година се появява с него на събития, концерти и пиано барове.
В допълнение, свири и в Sofia Gospel Choir. И въобще – в още няколко музикални формации. Точно за всички тях искам да си поговорим с него и почвам да го уговарям за среща и интервю. Той обаче иска акцентът да е върху групата Soulbmoll. “Бандата е моят голям приоритет. Не обичам да съм много “солов”.
Аз се съгласявам и на другия ден се срещам с него и колегата му и приятел в Академията и Групата – Светлин Стайков (бас китара)
***
Кога и как се събрахте?
Момчил (китара и вокал): Когато влязох в Музикалната Академия през 2014 г., се запознах със Светльо и още от първи курс почнахме да слушаме много банди с брас. Например Incognito. Tой ми пусна също Funky Miracle и аз направо преоткрих света. Дори си купих тромбон и почнах да свиря на него.
Светлин (бас): Един колега от Класическия факултет ми каза, че някакви пичаги от Музикалното училище са зарибени да свирят фънк. Свързах се по фейсбук със саксофониста Иван Йорданов и се оказа, че те си търсят точно басист. След около 2 месеца успяхме да се съберем в Музикалното училище. Всъщност Soulbmoll съществуват и преди ние да се присъединим. Та тогава те бяха барабани, пиано, тромпет и саксофон и нямаха бас. Присъединих се към тях и след няколко седмици казвам на Момчил: “Момчи, свиря в една банда с брас – има тромпет, саксофон …”. И той ми завидя малко.
Момчил: Бъркаш – завидях ти много!
Светлин: След месец си дадох сметка, че нямаме вокал и китара и казах на пичовете, че имам човек. В началото те бяха малко скептични – “ама ние трябва да се запознаем с него, да го видим, да го чуем …”. Но аз им казах: “Не, не, няма такива неща – чувания, прослушвания – това е човекът!”. Той дойде на репетиция, имахме няколко авторски инструментални парчета, той се изкефи на хавата, те се изкефиха на него и оттогава Момчил е в бандата.
Момчил: Благодарение на Светльо.
И какво се получи, значи? Като първокурсници слушахте Funky Miracle, а сега свирите заедно.
Светлин: Да, свирим с тях в различни проекти, уникални момчета са.
Разбирам, че сте “общонационална” банда?
Светлин: Мартин Бодуров (тромпет), Иван Йорданов (саксофон), Виктор Викторов (ударни) и Александър Васев (клавишни) са от Музикалното училище в София; аз съм от русенското музикално, иначе съм родом от Горна Оряховица; Славина е от варненското музикално училище; Божана е от Тутракан; Миглена не е от музикално училище, но е много добра. Това са нашите беквокалистки. И Момчил си е от Габрово.
Свирите разнообразни неща: соул, фънк, r&b, поп, блус … Приятна еклектика, но вие самите кажете повече за стила, за духа на групата, за нещата, които истински ви харесват. Какъв е вашият звук
Момчил: Според мен отдавна не е имало такава банда от млади музиканти, които свирят фънк. Тук не е толкова комерсиално, но в световен мащаб, например Бруно Марс и новият му албум са точно това – funky. Осемдесетарските неща се пренасят в днешно време. Духовите инструменти, Брас секцията страшно ни кефят. Дават усещане за живот. Самата група живва – ако го изсвириш на синт, няма да е същото. Самото присъствие на сцената, също така – на нея има всичко – вокали, брас, ритъм секция, няма празно!
Кои са артистите, които ви вдъхновяват – в роден и световен контекст?
Момчил: Почвам мащабно: Майкъл Джексън, Incognito, Стиви Уондър, Принс. У нас: Funky Miracle, Мишо Йосифов с всичките му джаз и фънк проекти, Dirty Purchase.
Какви са предизвикателствата, да не казвам проблеми, пред младите музиканти спрямо спецификата на сцената ни, на публика?. С какво трябва да се справяте, за да се реализирате пълноценно?
Момчил: Може би да задържим вниманието върху себе си. Това, че сме 9 и сцената е пълна, ни помага. Дет’ се вика, ако не става с музика, поне с визия! (смях). Всъщност, авторските ни парчета са доста поп ориентирани, въпреки че ни кефят по-сложни, по-музикантски неща, но ако ги изсвирим тях примерно на някой площад – хората ще си кажат “К’ви са тия?!” и ще си тръгнат. Затова се опитваме да има баланс – музикантски и комерсиални парчета. Да има за всички.
Вие сте заедно и в друга формация – джаз квартетът 4th Edition.
Момчил: Soulbmoll и 4th Edition са ни най-големите приоритети. Двата ги движим 50:50. Те са целунати от Господ.
Светлин: Този проект е на около година. Там сме без барабани и е съвсем акустично. Аз съм контрабас, Момчил си е китара и вокал; Георги Стойков от Funky Miracle е тромпет; Иван Йорданов от Soulbmoll е саксофон. Има доста групи – квартети, квинтети, секстети с барабани – а ние искахме да е малко по-автентично в стила на Ню Йорк и затова нямаме барабани.
Момчил: Хората доста го харесват, включително музиканти, например Бадема, предподавател по саксофон, голяма личност (бел. автор, става дума за Емануил Манолов), като идва да ни слуша, казва: “Изобщо не се усеща липсата на барабани!”. Аз и Светльо отговаряме за ритъма – всичко трябва да е много точно и фиксирано и така е абсолютно достатъчно. А и някой път се налага да не сме толкова шумни, а да е по-скоро фонова музика, например на частни партита.
В София къде свирите най-често?
Светлин: “Арт Клуба”, “DaDa”, “Вино&Вино”, “Swingin’Hall”. Всъщност, с джаз квартета сме много практични откъм инструменти и техника и можем да се вмъкнем дори на малки помещения. Можем да се съберем на 2Х2 квадратура.
Момчил: Квартетът май няма да изглежда добре на голяма сцена, но пък за там си е Soulbmoll. С тази банда пълним и сцената, и очите.
Светлин: Всъщност можем да кажем, че на 6 октомври 23:00 часа с 4th Edition ще направим Jam Sessioon с Теодосий Спасов на фестивала “Жълтите павета” в клуба на театър “Българска армия” . Ще имаме честта и удоволствието да свирим с един невероятен музикант.
Момчил, ти май вече си свирил с него?
Момчил: Да, беше нещо невероятно. Още докато учех в гимназията, свирех в Оркестър “Габрово”. Тогава явно ме научиха в околността, а в Търново нещо нямаше китаристи. Теодосий трябваше да свири с Търновския Биг Бенд и ми се обади Цецо Джаза. Познаваш ли го?
Кой в Габрово не познава Цецо Джаза?!? (бел. автор – Цветомир Цанков)
Момчил: Именно. И той ми се обади и вика: “На Теодосий Спасов му трябва китарист в Търново”. Аз бях: “Ама как Теодосий, той сложни работи ли свири?!”А бе не знаех къде се намирам, но 2 седмици преди концерта всеки ден свирех парчетата до пълно наизустяване и взех, че се справих.
За какво мечтаете, момчета?
Светлин: Да излезем извън България, да сме на световно турне, да сме като Incognito.
Момчил: Аз искам, като изляза на сцената, всичко да е нагласено, казвам “Добър вечер!” и почвам (смях). Да не мъкнем инструменти и колони.
Светлин: Точно преди интервюто си говорихме с Момчил за Джон Мейър. Разказвах му колко педъл борда, ефекти и монитори има на сцената и той ми вика: “Дали ходи на пулта да си оправя високи, среди, ниски и т.н. и заръчва: “Усили ми вокала!”?”. Но просто всичко там е Америка. Но пък всеки е минал през това. Нашата работа си е 90% хамалогия и 10% свирене. Неслучайно има такъв лаф: Музиканти с инструменти и техника за 10 000 лв, с кола за 500 лв, пътуват 500 км, за да вземат 200 лв. Може да е малко тъжно, но е самата истина.
Даже при вас е още по-голям проблем, защото сте много хора, на които трябва да разделите тея 200 лева. (усмивчица)
Момчил: Именно, и заради това имаме и други проекти. Със Soulbmoll просто си влагаме цялата енергия и любов. Правим го за кеф и за музиката. Начесваме си крастата с нещата, които искаме да правим. Почти не взимаме пари от там, а събираме за видеоклипове на 2 песни, които записахме.
Светлин: Първата от тях – “Кажи ми” – стана песен на месец ноември 2016г. в класацията “7 в 11” на БНР с водещи Здравко Петров и Диляна Трачева.
Момчил: Награждаването беше в Studio 5 с участието отново на Funky Miracle, Фанданго и други български групи. Преди много слушах БГ Радио и точно Фанданго ми беше една от любимите банди. И сега те спечелиха единия месец, ние – другия. Беше много готино, почувствах се от другата страна.
Какво ви предстои в бъдеще?
Светлин: На 29 септември (този петък) свирим на Фестивала на независимите артисти ОРИК на Паметника на съветската армия. Иначе следващата ни голяма стъпка е още от сега да се готвим за “A to Jazz” догодина. Много искаме, но ни трябват още авторски парчета, защото там се изискват само такива. Мисля, че ще успеем. Иначе, хиляди благодарности на Пепи Димитров, организатора на фестивала, който ни покани още тази година да свирим с Биг бенда на Академията.
Момчил: Освен това с 4th Edition правихме “Приказки за Джаза”, или джаз за деца, пак в парка. Много искаме да участваме и на Bansko Jazz Fest. И накрая да не пропуснем да благодарим на още един човек – Живко Даскалов. Негово е Renewsound Studio, в което записахме 2-те си авторски парчета. А под студиото е нашате репетиционна. Може ли само да кажа, че много искам да свиря с Михаела Филева?
Може, ама ти не се ли ожени съвсем скоро?!?
Момчил: Ожених се, да! Даже тя ми хареса всичките сватбени снимки. Ние се познаваме с нея. Просто много я харесвам – пее и се държи на сцена страхотно! Бих забил едно парче с нея.