За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Solo in Bonn: Джаз пианистът Димитър Бодуров с албум в къщата на Бетховен

Повечето съвременни музиканти за добро или лошо живеят в два свята. В единия е работата в студиото, записите, които дават възможност творчеството им да достига до възможно най-много хора. В другия – концертният живот, който в крайна сметка е най-точният критерий за нивото на майсторство на един изпълнител. А луксът да си само студиен музикант е все по-голяма рядкост. Вече няколко поколения музиканти творят в тази реалност, при която успехът зависи от баланса на усилията и в двете направления. И макар че технологиите дават безкрайни възможности на таланта да се развихри в студиото и да създаде възможно най-пълноценния вариант на музиката си, много творци държат на това максимален брой хора да чуят как звучи резултатът от тяхното вдъхновение на живо. Така се появяват концертните албуми. А когато става въпрос за соло концерт, със сигурност се изискват още повече усилия и старание.

Това потвърди и Димитър Бодуров – български джаз пианист и композитор, който от години живее и твори в Холандия. В средата на април излезе неговият концертен албум „Solo in Bonn”. Записът е направен в къщата – музей на Бетовен в родния град на великия композитор. „Към нея е построена една страхотна концертна зала, в която се изнасят предимно концерти камерна класическа музика, солови клавирни рецитали и няколко пъти годишно се свири джаз – обикновено соло пиано.” – разказва Димитър Бодуров.  

Подготовката на амбициозния му соло проект е отнела над година и е част от важна линия в творчеството му и вече значителната му дискография: търсенето на ново, модерно и ярко индивидуално отношение в интерпретацията на българския фолклор. Тази линия започва с първия му албум „Stamps from Bulgaria“ („Марки от България“), издаден през 2006, и в записите на Bodurov Trio. А самият пианист определя своята интерпретация на традиционните ни мотиви като проучване: „Основният мотив да работя с българска музика е емоционален. От музикална гледна точка аз откривам в народната ни музика всичко – широк спектър от емоции, разнообразие на ритми, мелодии, хармонии. В съчетание с познанията ми по класическа композиция и джаз импровизация това ми дава почва, на която да посадя и да отгледам нещо ново. Затова и тази музика е неопределена – не мога да кажа, че е класическа или джаз, световна или българска.“   

Бодуров, обаче, е категоричен какво не е неговата музика. Макар и с корени в народната традиция, тя не бива да се свързва с понятието „етно“: „Не съм стилистичен експерт, но „етно“ е понятие, което се прилага, когато има директни препратки към народната музика. Ако има гъдулка, кавал – това ще е етно. Освен звука това понятие предполага не само характерния звук, а и музикалния материал да бъде копиран. Аз имам по-абстрактен подход, особено в този албум. В бъдеще сигурно тази тенденция ще се засилва, защото не ме интересува да копирам българската музика. Тя вече съществува в автентичната си форма. Целта ми е да създам съвременна българска музика, съвременен български джаз. Не искам да давам конкретно определение, защото ако го направя, това променя самата ми музика“, обяснява Бодуров.

По повод появата на соловия концертен албум той казва, че идеята за него не е нова, а формирана от доста време. Преди четири години прави солов концерт в Прага, който записва, но в крайна сметка не остава достатъчно доволен, за да го издаде. Оказва се обаче, че именно този концерт е привлякъл вниманието на германски журналисти и става причина за поканата да свири в къщата – музей на Бетовен в Бон. Така започва и сериозната подготовка за записа.

„Никога не можеш да се подготвиш достатъчно. Но преди това имах други самостоятелни концерти, в които пробвах някакви неща. Концертът в Бон от самото начало беше за мен един от най-важните моменти за годината ми, защото знаех колко е важен. Освен това направих проучване на пианистите, които свирят соло, защото не всички го правят. Това може да се определи като отделен жанр. От всички в него Кийт Джарет остава в тотално друга категория. Освен това да предадеш тези музикални идеи и да си сам, да задържиш вниманието за 80-90 минути по времето на такъв концерт е много трудно, страшно изтощаващо. Това се получи и с мен на концерта в Бон. Отпуснах се да свиря и си бях оставил едно-две по-тежки парчета към края. Когато стигнах до тях, в един момент разбрах, че просто съм изморен, на ръба… Но ги изсвирих.”

“Когато приключи такъв концерт е много отпускащо, освобождаващо. Избрах точно този концерт, защото когато го чух, му повярвах. Другите, които бях записал преди това, не бяха на това ниво“, разказа Димитър Бодуров. Той говори за новата си продукция с очевидно вълнение, което личи и от подробностите, които разкрива. Като например, че според него едно от най-трудните неща е да направиш дължините на изпълненията така, че да бъдат достатъчно интензивни и убедителни. В крайна сметка „Solo in Bonn” е издаден с много малки редакции. Албумът тепърва ще търси пътя си към ценителите. Издаден само преди месец, записът все още не е представен както трябва, казва Бодуров и допълва, че тепърва ще очаква ревютата за него.

През следващата година пианистът ще направи соло турне. Голямата му надежда е да му остане време и за нови композиции. А през лятото на 2019 Димитър Бодуров ще има много и различни участия в музикалния живот на родния си град Варна. Нашият разговор се състоя дни преди първата му изява в рамките на новия фестивал “Varna Jazz Days”. Предстои и концерт на Димитър Бодуров Трио със специален гост на Международния джаз фестивал „Варненско лято“. Пианистът е и артистичен директор на фестивала RADAR – едно от най-интересните и оригинални събития в културния календар на морския ни град, което вече сме представяли

Димитър Бодуров признава, че фестивалът RADAR се е превърнал в нещо важно, в много повече от поредния ангажимент. „Ако живея тук или ситуацията се промени, този фестивал може да стане нещо много по-голямо, отколкото е. Но за момента остава в този формат, който работи особено добре в последните две години, когато има и по-голяма посещаемост, а и успяваме да лавираме със средствата. Ако в бъдеще генерираме повече средства – защото за това става въпрос – ще видим докъде може да се развие този фестивал“, коментира той.

Не устоях на изкушението да попитам как изглежда в очите на Бодуров музикалният живот у нас в сравнение с европейската музикална сцена. „Като цяло мога да кажа, че малко ми липсва артистизма в България. Има твърде много трибюти – на когото се сетиш. Може би просто артистите са уплашени, че хората това искат… Не знам каква е причината, но това е огромната разлика между Европа и България. Там всеки се опитва да свири собствена музика. Разбира се, не само, но в България просто съотношението между трибюти и авторски програми е 80 към 20 … За съжаление!“

Димитър Бодуров и проектите му бяха включени в каталога на българската джаз сцена на официалния щанд на България на престижния музикален форум JazzAhead! 2019 в Бремен, Германия. Сред тях освен “Solo in Bonn” e и проектът NIKOBO, в който водещата роля е на неговия по-малък брат – тромпетистът Нейко Бодуров. Музикантът се включи по покана на Българска музикална асоциация – инициатор и организатор на първото официално участие на страната ни на  JazzAhead!. 

Снимки: Личен архив

Проектът “Виж музиката” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg
X