Автор: Стефан Стефанов
Краят на уикенда по-често е свързан с отдих и умишлени опити за неглижиране на задаващата се седмица, а не с трансцендентално рок пътуване из неизвестното. Но през 2023 г. неочакваното е по-често срещано от очакваното и май вече му свикваме. Какви времена да си жив, нали?
На 19-и март едно представяне на албум събра две български групи, а пишещият тези редове си признава, че до този момент не беше слушал на живо нито една от тях. Откриващите Out Of Muse обаче могат да хванат неподготвения в крачка. За щастие, в клуба те не бяха един и двама.
Напоследък има осезаемо завръщане на групите, които пеят на български език – нещо, което повечето местни музиканти съвсем доскоро избягваха по една или друга причина. Out Of Muse обаче нямат от какво да бягат и се отличават с подчертаната мелодичност и агресивна окраска, която им пасва като втора кожа. Другата добра новина е, че тази група има достатъчно самочувствие да не изпълни нито един кавър за запълване на сета, както биха направили много от по-новите изпълнители. Наистина това би звучало странно сред песните от дебютния им албум, като “Някога” и “Твоето име”. Без съмнение, съставът има своите тайни оръжия и това са разпознаваемите женски вокали, а човекът със слънчевите очила зад барабаните дава необходимия заряд за излитане на бандата. Out Of Muse звучат като група, която има потенциал да се отлепи от пистата и да полети. В каква посока, тепърва ще става ясно.
Като истински гвоздей на вечерта Scotopia определено се забиха докрай в главите на публиката. Излизането на техният албум “Cimmerian Red” отне време, но хубавите неща стават бавно и са скъпи с това, че въобще се случват. Това е и първата мисъл, която едва си проправя място през масивния саунд, който Scotopia подклаждат още с първите акорди. Инструменталът, с който започна техният сет, загатва, че групата има дълбочина, но скритата им супер сила е мощният, плътен звук.
Като за трио Scotopia развиват един забележителен устрем и тази дума най-добре описва изпълнението им на живо. Музиката на тази група не губи, ами направо добавя към времето на публиката. Цялостното звучене на Scotopia се носи като рокендрол влак, който първоначално се чува отдалеч, приближавайки се в сенките на великата пустош. Вагоните са песни – “Hurricane”, “Thumbsucker”, “Untitled 4” и всички останали, докато цялата композиция лека-полека бива огряна от психеделичната зора.
“Stockholm” вероятно е локомотивът на тази Scotopia композиция – парче, като стокхолмски синдром, който остава в главата и взима заложници там. Тази песен е еманацията на бандата към този момент с цялата нейна настъпателност и безкомпромисност в неминуемия изгрев.
Всичко на концерта като че ли завърши вихрено с “Refugee Song”, с която присъстващите в Строежа останахме като бежанци в една новооткрита земя. От друга страна, това не беше край, ами по-скоро бе едно символично начало, което започна в полунощ в неделната вечер.
Момчетата от Scotopia свирят заедно отдавна и това си личи, зад проекта им стои концепция и това също се вижда. Всичко е на мястото си и дълго време е градено стъпка по стъпка, за да може музиката да препуска сега. Scotopia имат собствена азбука, с която да оформят своите заклинания, а звукът на групата е достатъчно масивен, че да поддържа небето да не падне.
Снимки: Георги Ангелов