Той е с италианско потекло и древна история. Гласът му е разпознаваем, а осанката – стройна и издължена. Видът му е пленяващ, а присъствието в масовката – рядко. Тя пък е очарователна млада дама с весел нрав. Смела в решенията си и постоянна в избора си. Заради него изминава разстояния между далечни държави, изучава родословието му на няколко езика, овладява и древните и романтичните му превъплъщения, експериментира и усъвършенства връзката им. Този път във “Виж музиката” ви разкаваме една лирично-поетична съвременна приказка за любов от първата нота на музикант към … фагота!
Caбинa Йoрдaнoвa зaвършвa НМУ „Любoмир Пипкoв” c пиaнo и фaгoт, прoдължaвa oбрaзoвaниeтo cи във Виcшeтo училищe зa музикa в Кьoлн, Гeрмaния. Следват специализации в прecтижни учeбни зaвeдeния в Гeрмaния и Ecтoния, а понастоящем е редовен докторант в НМА „Проф. Панчо Владигеров”. С отношението си към музиката и професионализъм младата дама увлича не само възрастни, а и най-искрената и трудна публика – децата, бъдещите ценители на класическата музика.
Разкажи ни как и кога реши, че ще свириш точно на фагот?
Бях ученичка в седми клас в тогавашното СМУ„Любомир Пипков” в София, когато за първи път чух изпълнение на солово произведение за фагот на един училищен концерт. Бях изключително впечатлена от звука му и не след дълго реших, че непременно трябва да се науча да свиря на фагот. След като бях приета в осми клас с пиано, записах и допълнителен предмет. Разбира се, фагот. Една година по-късно – вече напълно сигурна, че съм открила своя инструмент – продължих обучението си при известния български изпълнител и педагог Петър Коцев.
Учила си и си специализирала и в чужбина. Кои преподаватели и места те превърнаха в сегашния музикант?
Освен обучение на изключително високо ниво, следването в чужбина ми даде възможност да се запозная с европейските традиции в изпълнението на бароковата и класическата музика, не на последно място и с автентични инструменти. Също така имах възможността да работя с множество прекрасни оркестри и камерни състави, усъвършенствам владеенето на чужди езици – английски, немски и естонски език. Обучението в чужбина ми помогна да се развия не само като музикант, но и като личност, да взимам самостоятелни решения и да не се страхувам от промените, от неизвестното. Преподавателите, които ми повлияха много по този творчески и житейски път, са проф. Франк Форст, при когото учих във Висшето училище за музика „Франц Лист” във Ваймар, Германия, проф. Петер Сарапуу, който ми преподаваше в Естонската академия за музика и театър в Талин, както и моят преподавател по бароков фагот в Университета по изкуствата в Берлин Кристиан Бойзе – един невероятен музикант и пионер в областта на исторически информираната интерпретация с автентични инструменти.
А каква е историята на фагота, на който свириш, и другите инструменти, които имаш?
Имам няколко инструмента – басов дулциан, бароков фагот и съвременен фагот. Всеки от тях си има собствена, доста различна история. През 2005 беше настъпил моментът, в който нямаше как да продължа да се развивам като инструменталист, ако не се сдобия със свой собствен, професионален фагот. С моя инструмент се „намерихме” благодарение на проф. Франк Форст, който в едно ранно утро ми се обади с нареждане незабавно да взема влак от Ваймар до Берлин, за да изпробвам един нов фагот, който току-що е пристигнал от Япония. Инструментът действително се оказа прекрасен – точно това, от което имах нужда. Беше любов от първата нота и се съмнявам във влака на път обратно за Ваймар да е имало по-щастлив човек от мен, докато отнасях вкъщи своя собствен, нов фагот.
Пет години по-късно купих басов дулциан онлайн, „на сляпо”, без да имам възможност да го изпробвам. Когато го взех, стана ясно, че той не е използван, но въпреки това е в окаяно състояние – вероятно поради неправилно съхранение. Дулцианът имаше неподходящо лаково покритие, множество пукнатини по дървото и щети от влага, но благодарение на логистичната помощ на мои колеги и отличната работа на един реставратор на музикални инструменти от Дрезден сега се радвам на един чудесен инструмент.
От година и половина бароковият фагот е най-новото попълнение в моето инструментално семейство. Особеното при него беше необходимостта от внимателно разсвирване и поддръжка – най-вече в началото, когато беше съвсем нов, тъй като тогава тези инструменти са много податливи на възникване на щети от образуващия се при свирене конденз. Моят бароков фагот е копие на инструмент от ок. 1700 година с инициали HKICW, които не са дешифрирани и до днес. Оригиналният инструмент се намира в колекцията на фаготиста и музиколог Уилям Уотърхаус.
Човек се учи цял живот – къде по света би искала да специализираш?
Сега пътят ми ме води отново в родината – редовен докторант съм в НМА „Проф. Панчо Владигеров” и съм много доволна от специализацията си тук. Разбира се, това не изключва съвместните проекти с чуждестранни висши учебни заведения. Много съм щастлива, че въпреки всички неочаквани пречки, успях да реализирам обучението си по програмата ”Еразъм+” през изминалия летен семестър и имах възможността да съм част от класа по фагот на проф. Малте Рефард в Университета по изкуствата Фолкванг в Есен, Германия. След всички осъществени творчески пътувания и специализации в чужбина, следващата ми цел е да се фокусирам върху прилагането на наученото при разработването на дисертацията ми, както и при работата ми с бъдещите професионални фаготисти.
Разкажи ни за старинните инструменти, на които свириш. Какво ги различава от днешния облик и звук на фагота?
Да, аз свиря и на предшествениците на съвременния фагот – това са дулциан, бароков фагот, както и класически и романтичен фагот. Те се отличават един от друг – и от съвременния инструмент – по своята конструкция, височина на настройване, възможност за промени в звука и динамиката, както и броя клапи.
Дулцианът е ранен предшественик на фагота от 16-ти и 17-ти век. Той се изработва в различни големини – от сопранов до басов. Инструментите от това семейство са изработени от цяло парче дърво, издълбано отвътре така, че да се получат две тръби, свързани с U-образен канал. Дулцианите имат осем пръстови отвора, само две клапи и традиционно са настроени на 465 Hz (a’=465 Hz). От тази група единственият дулциан, за който са били написани солови произведения и който е бил част от първите оркестри, е басовият. Възможностите на инструмента по отношение на динамика и тонов обхват са доста ограничени, но това се компенсира от необикновения му звук и разнообразни варианти за артикулация. Композитори като Джовани Антонио Бертоли и Филип Фридрих Бьодекер са написали прекрасни сонати за басов дулциан, а виртуозите на този инструмент са изпълнявали концертите за фагот от Антонио Вивалди и са били част от оркестрите, ръководени от Йохан Себастиан Бах.
За известно време дулцианът е съществувал паралелно с друго предишно превъплъщение на съвременния фагот – бароковата форма на инструмента. Бароковият фагот е по-голям от басовия дулциан, с разширен тонов обхват и по-големи възможности за промени на силата на звука. При него са добавени още три клапи и – за разлика от дулциана – се дели на четири дървени части, които се сглобяват по същия начин, както при съвременния инструмент. Традиционно този инструмент се настройва на 415 Hz (a’=415 Hz) и се използва при изпълнението на барокова музика и на т.нар. „галантен стил”– творби от 17-ти до приблизително средата на 18-ти век.
Инструментът продължава развитието си под формата на класическия фагот, използван от средата към края на 18-ти до приблизително средата на 19-ти век. Този инструмент е по-тесен от бароковия фагот, добавени са още 5 клапи и тоновият му обхват се разширява още във височина, за да отговори на изискванията на композитори като Йозеф Хайдн, Волфганг Амадеус Моцарт и Лудвиг ван Бетовен. При класическия фагот строят се доближава до съвременния (440-443 Hz), като a’=430 Hz.
В епохата на Романтизма и Късния романтизъм – от средата на 19-ти до началото на 20-ти век – музикантите, майсторите, изработващи музикални инструменти и композиторите са си повлияли взаимно така, че от класическия фагот е възникнал романтичният – многостранен инструмент за изпълнение на оркестрова, камерна и солова музика, който е бил в състояние да отговори на различните изисквания на своята епоха и е непосредствен предшественик на съвременния фагот, с настройване – в зависимост от модела – от a’=432 до a’=440 Hz. Тоновият обхват на романтичния фагот е още по-разширен до екстремна височина, вече може да се изпълнява както много силна, така и много тиха динамика, при този инструмент, благодарение на усъвършенстваната механика, е възможна и виртуозната хроматична пръстова техника. По това време са се обособили два вида фаготи: по-богатият на обертонове и с по-носов звук френски фагот, с който са били изпълнявани за първи път произведенията на Ектор Берлиоз, Жорж Бизе и Пол Дюка; и немският фагот – с по-голям корпус и по-обемен звук – с който са били изпълнявани творбите на Роберт Шуман, Йоханес Брамс, Рихард Вагнер и Густав Малер.
Ако за момент приемем фагота за голяма вълшебна пръчица, в коя епоха ти е най-приятно и близко до твоя натюрел музикалното пътешествие с нея?
Не мога да дам категоричен отговор на този въпрос. Може би зависи от настроението ми – понякога ми е по-приятно да изпълнявам музика от епохата на барока – сонати и концерти от Вивалди, Фаш, Телеман – друг път предпочитам френските пиеси за фагот от началото на 20-ти век… Чувствам се комфортно при изпълнението на произведения за фагот във всякакви стилове, по този начин си осигурявам и един вид „музикално пътешествие с машина на времето” из различните епохи.
Свириш и пред детска публика – как възприема тя фагота?
Децата се радват много на фагота, той им е интересен и за тях е нещо ново и необичайно, със сигурност много по-рядко срещано, отколкото по-популярните инструменти като пианото, цигулката или флейтата. При детските концерти, в които участвах като солист, една от основните цели беше по увлекателен начин да бъде събуден интересът на децата към класическата музика, която не е изгубила нищо от своята стойност през вековете, както и към самите класически инструменти. Също така исках да им представя фагота в пълния му блясък и възможности, затова подбрах произведения от различни епохи и в различни стилове – от барок до джаз.
Звукът на фагота напомня човешки глас …
Приликата на звука на фагота с човешкия глас се крие в специфичния му тембър, в неговия тонов обхват, както и в конкретното произведение и начина на изпълнение. Лиричните мелодии действително напомнят песен.
Често наричат този инструмент „клоунът на оркестъра“ – така ли е?
Фаготът е наречен „клоунът на оркестъра” заради възможността с него да се изпълнява кратко стакато и да се придава весел, комедиен звук на неговия нисък регистър. Тези похвати са използвани например в произведенията „Чиракът на магьосника” от Пол Дюка, „Петя и вълкът” от Сергей Прокофиев, хумористичната полка „Старият мърморко” от Юлиус Фучик и други. Но прякорът „клоунът на оркестъра” като стереотип е твърде ограничаващ, тъй като съвременният фагот притежава невероятни лирични и виртуозни качества и обхват три октави и половина, което го прави изключително гъвкав инструмент. Можем да кажем, че той е на мястото си навсякъде – и като солов инструмент, и в малки и големи ансамбли и оркестри. Прекрасни примери за възможностите на фагота са соловите концерти от Вивалди, Моцарт, Хумел, Вебер, Росини, както и по-съвременни творби от композиторите Андре Жоливе, Анри Томази и Джон Уилямс. Можем да чуем и великолепни оркестрови сола, написани за него в произведенията на Бетовен, Чайковски, Брамс, Стравински, Рахманинов, Прокофиев, Шостакович и много, много други.
Имаш ли любим композитор?
Любимият ми композитор не е само един – твърде много са и вече изброих една част от тях по-горе. Но искам да добавя и някои от българските композитори, които също са написали чудесни солови творби за фагот: Панчо Владигеров, Лазар Николов, Марин Големинов, Бенцион Елиезер и Марин Вълчанов.
Много от инструментите звучат по-ефектно в дует. Кой е съвършеният партньор на фагота?
Има сравнително малко произведения, написани за соло фагот без съпровод, затова можем да кажем, че пианото – съответно в по-ранни епохи чембалото или хармониума – е постоянен спътник на нашия инструмент при неговите музикални пътешествия. Но фаготът си партнира много добре с всички останали инструменти, особено с другите дървени духови. По-необичайни, но също много сполучливи съчетания са комбинацията на фагота с блокфлейтата, цигулката и дори тромпета или ударните инструменти.
Тази година няма аналог заради кризата с коронавируса. Въпреки това, концерти има. Какво те очаква до края на 2020?
Тази ситуация подлага на изпитания всички нас, а конкретно в сферата на културата ни поставя пред предизвикателството да планираме концертите или представленията си без да имаме ясна представа как ще се развият нещата в по-дългосрочен план и дали няма да се наложи отлагане или отмяна на събитията. Все още не мога да се ангажирам с обявяването на конкретни дати, но за септември тази година са планирани едно мое солово участие в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици”, камерен концерт с произведения за обой, фагот и пиано от френски композитори, както и детски концерт на духов квинтет с участието на балет. Също така от следващия концертен сезон 2020/2021 ще бъда част от оркестъра Симфониета „София”.
Снимки: Photostudio Kerstin Claudia, Viktoriya Vucheva Photography