За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Румен Гайдев – Гаро: Български рок в междупланетен мащаб

Композитор, изпълнител, текстописец, документалист, режисьор и фитнес инструктор. Той жонглира с думи, разчупва рамки и пътува в континуума със собствен космически кораб. А героите в песните му целуват ледени момичета, обичат и живеят в реални, паралелни светове: тук на Земята и … на Уран. Разбърква контрасти, с лекота води слушателя през действие, което бързо приема облика на чудноватото. Ироничен и откровен, романтичен с доволна доза черен хумор, Румен Гайдев – Гаро сътворява паметни текстове с разпознаваеми рефрени. А най-новата му песен „Близнак“ прави своята аудио премиера във „Виж музиката“ днес …

Фамилията ти подсказва музикална следа – генетично предопределена ли е любовта ти към музиката?
Да, наистина много музикална фамилия е това Гайдев! Ако завършваше на „Ф“ със сигурност щях да бутилирам водка, но уви! Определено някой мой роднина навремето яко е надувал гайдата. Сегашните ми роднини вече са мастити бизнесмени, политици, лекари и тем подобни … Има едни, дето се раждат с бензин в кръвта, а при мен грифът на китарата ми е в … абе, “вторият гръбнак“. Казвал съм го и друг път – първият ми досег с музиката бе в детската градина – пеех “… пусти Герчо с тамбурата“, а като ученик отбих номера в хор “Кавал”, за да не ми намалят поведението. После дойде моментът, в който баща ми донесе жълтата китара от ЦУМ! Хванах грифа и така …

Имаш ли любим музикален инструмент или пък са няколко?
Нямам любим инструмент, просто китарата я ползвам най-добре. Композирал съм с пиано, върху звук, издаван от кафе машина, върху индустриални звуци, с помощта на звук, издаван от бензиновата помпа на автомобила ми, и всякакви други „помощници“.

В кой музикален жанр звучи пълнокръвно твоят Аз?
В Рока, естествено, въпреки че там са се намърдали около 40 „рок жанрове“. Не е толкова важно в кой жанр се вписваш и те определят,  а умението да се себеизразяваш и комуникираш с другите.

Автор си на хитове на Д2 като „100 години“ и „Ледено момиче“. Мелодията ли имаше нужда точно от тези думи или първо бяха думите?
Дългите въпроси обикновено постигат къс отговор, но ще се постарая да отговоря  изчерпателно. Има два начина на работа – текстът превежда музиката или музиката превежда текста – това е формулата. Когато създавам изцяло авторски песни, използвам и двата прийома, а когато пиша за другите – музиката предхожда текста. 

За да казва нещо смислено, човек трябва да има опит и да умее да слуша и учи. Съгласен?
Не е задължително да си добър стрелец, че да уцелиш в десетката. Понякога една песен става хит заради някаква музикална тема или рефрен. Предизвикателството идва после – да покажеш, че успехът не е случаен!

Често чуваме, че музиката е променила живота на някого – така ли е?
Нали не очаквате да кажа, че музиката променя хората из основи, освен чалгата, разбира се, но там вече говорим за мозъчна дефрагментация и за нужда от лекарска намеса! Просто твоята музика и поезия си намират точните почитатели. След което идва истинската работа – почитателите да се грижат за теб, ти – за тях и нещата някак си се донаместват.

Кога усещаш, че балансът между думите и емоциите е постигнат?
Усещам го лесно, за мен е естествено да „чувам“ миризми или да виждам в тъмното. Публиката е тази, която трябва да вземе крайното решение – кой как си е свършил работата. За да съм по-ясен, ще дам пример: Всяко наше творческо произведение си е наше детенце – да, ама то се оказва пълен идиот, криминал и бездарник? Всички около теб ти казват, че твоето дете не е на ниво, ама ти си го обичаш. Много често сме неразбрани или подведени от собственото си его.

Нужно ли е текстописецът да е влюбен, за да изпее най-лиричните си чувства, или въображението може да ги нарисува само?
Нужно ли е готвачът да е гладен или на спринтьора да му се тича непрекъснато? Интелектът, въображението и способността да „сдъвкаш“ света са виновниците за всичко. Не винаги личният опит може да бъде пресъздаден в творческа форма, а и не е задължително. Колко ли интересен трябва да бъдеш, че непрекъснато да занимаваш хората със себе си и своя личен свят? Предполагам, Йеронимус Бош не е преживявал наяве сцените от картините си…

Усещал ли си, че животът ти подсказва сюжет сякаш точно за твоето бъдещо начинание? 
Въпросът ми прилича на цитат от един гениален филм, сценарно базиран на посредствената книжка “Форест Гъмп”!  Главният герой Том Ханкс казва: “Животът е като кутия с шоколадови бонбони. Никога не знаеш какво ще ти се падне.“

Кое, според теб, превръща една песен в хит? Защо толкова различни като възраст, манталитет и светоусещане хора припознават и обикват една и съща песен и я пеят цял живот?
Няма да ви издам тайната, все едно алхимик да ви даде формулата, която позволява превръщането на обикновени метали в благородни – Философския камък! Шегувам се, естествено. Понякога една песен просто взривява ефира – без платени ротации, без ПИАРКИ да те водят като панаирджийска мечка по телевизионни и радио студиа, без интервюта, без стайлинг, без печатни и електронни издания, без видео клип, без фотосесии!!!! ЕЙ ТОВА ВЕЧЕ Е ХИТ?

Кога да очакваме нова песен и ще измести ли фантастиката реалността в сюжета й като в „Билет за Уран“?
От две години ФАНТАСТИКАТА стана реалност! Живеем в един „фантастичен сюжет“, който вече е демоде! За да оцелеем, трябва да сме наистина корави и агресивни. Сега не е време за сополиви любовни песньовки. Който се пусне по течението, ще бъде стопен, защото „реката на живота“ не е от вода, а е от лава! Иначе, както винаги, работя върху много песни. Песните са толкова много, че това ме обърква; понякога е по-удобно да имаш една ръка, щото втората те разконцентрира. Ще ви представя песента си “Близнак”. Завършена на 90%, но нещо ме кара да си мисля, че никоя песен или картина не е завършена на 100%! Така че я пускам да живее!

Снимки: Красена Ангелова 

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg