За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9

RPM: “Съвремието е доста благоприятно за творене!”

Те творят във време, в което музиката не е само за слушане. Те създават музика в свят пренаситен от аудио-визуални преживявания. Те цъфтят в среда, в която пролетта обичайно трае твърде кратко. Музикалната херманевтика не им е чужда и прекрасно съзнават, че с обобщаването на гледните точки идват знанието и цялостното разбиране. За това не се притесняват да интерпретират музиката. Влагат аналогови емоции, които се усещат през всяка една нула и единица на дигиталния плейър. Те са Недко, Иво, Георги и Ивайло. А кои са Revolutions Per Minute ще разберете от самите тях в интервюто им за проекта “Виж музиката!” на БМА.

Кога разбрахте, че няма да се отървете така лесно от музиката?

Недко: След като слушах Елвис и Queen и виках на всяка песен.
Ивайло: След първия концерт, на който гледах The Offspring.
Иво: Когато баща ми напълни колата с няколко CD-та на Gotthard, Luca Turilli, Hammerfall, Modern Talking и т.н.
Има ли конкретна песен, която ви запали по свиренето на музикален инструмент?

Иво: Е как – Sweet Child O’ Mine, разбира се!
Недко: Конкретна песен… не. Гледах един филм с Ashton Kutcher, в който сваляше момичета свирейки на китара и реших, че това би било единственият ми шанс.
Ивайло: “Ръш 2112”

Коя е песента, която събра вас като група и изпълнявате ли я още? Разкажете ми още за това как решихте да се съберете!

Иво: Недко позьорстваше с една китарка пред децата и реших да му покажа как се прави.
Ивайло: RATM – Killing in the name, искахме просто да свирим на живо и да се забавляваме в процеса.
Георги: Първата песен, която изсвирихме заедно беше Killing In The Name на Rage  Against The Machine. Все още я изпълняваме. Това е песен, която ни доставя неимоверно удоволствие и мисля, че хората го усещат.
Недко:  С Иво Гълъбов много искахме да имаме група, нещо по-сериозно, но нямахме басист и барабанист. Склоних Георги да поеме баса и след това няколко месеца търсихме барабанист… а Ивайло винаги ни е бил под носа. Първата песен която изсвирихме заедно беше Killing in the name – много мощно още от първия път и до ден днешен я свирим. Песента, която най-иконично остави печат в творчеството (засега, разбира се) ни е Сен Тропе на Азис – всеки, който  е слушал как я правим знае, че е така.

Ако можехте да избирате времето и мястото, където да творите какво бихте избрали?

Ивайло: Всеки ден във мега-лъскавото студио.
Недко:
Да сме родени през 70-те в САЩ, за да може през 80-те да сме във вихъра на метъла.
Георги: Не бих променил времето и мястото в което творим. Няма по-правилно време и място за нашата музика.
Иво: Съвремието е доста благоприятно за творене, като изключим, че е трудно да поддържаш нормален живот, ако решиш да се занимаваш с авторска музика. В такъв случай – ренесанса или 70-те.

Ако по време на участие внезапно се наложи да размените инструментите си, в каква конфигурация ще изсвирите следващата песен?

Недко: Ивайло на бас, Иво на барабани, Георги на китара, Недко…
Ивайло: Стоя зад барабаните и промените са минимални.
Георги: Ивайло би хванал баса. Аз съм много бездарен на барабаните, така че ще се наложи да хвана китара. Иво би бил по-подходящ барабанист, а относно вокалите…

Къде се чувствате по-комфортно – на сцената или на телевизионния екран? Разкажете ми нещо от кухнята на предаването, в което участвате като бенд!

Недко: За момента предаването е в пауза, защото се готви upgrade – ново студио (по-голямо), нов декор, всичко ново!  Иначе определено емоцията на сцената е много по-голяма за нас и се чувстваме повече в свои води.
Георги: Лично аз се чувствам по-добре на сцена. В крайна сметка това е целта на всеки музикант. Кухнята на предаването е едно много интересно място,  изпълнено с много нови за мен начинания, но и съответно с много труд. Обстановката е съвсем различна от тази, в която съм свикнал да бъда. Със сигурност се чувствам обогатен от това начинание. Във никакъв случай не бих казал, че не ми доставя удоволствие, но не може да се сравнява със сцената.

Един ваш кавър предизвика вълнение в социалните мрежи. Прочетох както положителни, така и негативни коментари. Според вас музикалния вкус оказва ли влияние върху характера, поведението и светогледа на хората?

Като обявяваме въпросния кавър, някои са готови да си тръгнат, защото са предубедени – КАК ТАКА?!? АМА ТОВА Е ЧАЛГА ПЕСЕН? Останалата част от хората разбират, че е за забавление и се забавляват с нас. Музикалният вкус е следствие от характера и от средата на хората според мен, но не винаги може да съдим еднозначно по него. Дори самият Азис ни каза че се радва, че някой е направил нещо подобно и се е вдъхновил да прави повече неща с група (да, запознахме се с него)

Ивайло: Музикалният вкус оказва влияние на всичко… Абсолютно. Било то облекло, начин на мислене. Всичко.

Иво: Музикалната култура спомага много за оформянето на един човек, но не бива да запълва цялата му личност и характер. В противен случай се появяват разни стереотипи.



До кого бихте искали да стигне музиката ви?
Недко:
До колкото повече хора, толкова по-добре! Но бихме се радвали да има повече млади хора, които да слушат и правят такава музика.
Ивайло: До голям продуцент.
Георги: До всеки, който иска да бъде повлиян от нея. Аз правя това, което на мен ми доставя удоволствие. Когато нашата музика стигне до даден човек и бъде възприета, този човек споделя това удоволствие с нас.
Иво: До всички.

Какво според вас означава да подкрепяш един изпълнител / творец?
Недко:
Да ходиш на участия, да се интересуваш от творчеството му (не само от 1 песен с много гледания), да не пиратстваш музиката (или каквото там създава творецът).
Ивайло: Да споделяш музиката им.
Георги: Да му предоставяш възможността да изразява себе си чрез музиката и да не го ограничаваш.
Иво: Няма екзистенциален отговор на този въпрос – подкрепата се проявява в купуване на музика, на мърчандайз, ходене по участия и изобщо слушане и препоръчване на музиката ако ти харесва.

Следите ли творчеството на някои от българските изпълнители?
Недко: Интересувам се когато колегите от метъл сцената пускат нови неща – ако ми хареса нещо, веднага споделям.
Ивайло: Лично аз – не.
Иво: Разбира се, опитвам се да съм информиран относно родната сцена и дейността на останалите групи, стремя се да слушам всичко новоизлязло в стила,  но не мога да кажа, че не научавам и за всяко ново парче на Азис. (смее се)

Как определяте музикалната сцена в Плевен?
Недко: Едно време беше яко, забавлявахме се, сега не знам дали има някоя млада група, която да действа в Плевен…
Георги: Плевен е пълен с адски талантливи хора, повечето от които са много по – талантливи от мен. За жалост, обаче, Плевен не предоставя достатъчно поле за изява. Това се развива постоянно, но все още според мен не е достатъчно. Особено за жанра, в който ние се изявяваме.
Иво: Missing
Ивайло: Не става.

Намирате ли предимство в това да останете в България и да творите тук? И бихте ли насърчили други изпълнители да го направят?
Георги:
Със сигурност в чужбина условията са по – благоприятни, но аз лично не бих предпочел да творя другаде. Тук се чувствам добре.
Ивайло: Да и да.
Недко: Да… има много хора, които са готови да те слушат и да те подкрепят стига да виждат труда и емоцията от твоя страна.
Иво: Може би предимството е, че сцената е достатъчно малка, за да се познаваме лично с доста от творящите музиканти, както и с феновете, които поддържат тежката музика жива. Нека останат, защото и без това не останахме много!

С какво щеше да е заето времето, което отделяте на музиката ако не се занимавахте с музика?
Георги: С нищо по- различно от това, с което се занимавам в момента- образованието ми в областта на медицинската физика.
Ивайло: Да съм порно актьор.
Недко:
Доброволческа работа и зубрене.
Иво: Спорт или нещо, от което се изкарват пари.

Бихте ли излизали с някоя от известните дами в тежката музика? С коя?
Ивайло: Вокалиската на Jinjer.
Иво: Да, с Роб Халфорд.

В момента ми идва да изкрещя “Me and my demons are taking you down!” Разкажете ми всичко за парчето “Taking you down”! Колко време ви отне композицията, записа? Защо на английски? Защо солото е толкова зверско? Защо има огледала от мотор на барабаните? С кого снимахте видеото? Любим момент от клипа? 

Георги: Парчето ни отне половин година от написването му до представянето. Текстът е на английски, защото е по – лесно да се пишат лирики на английски, а и има по – голяма англоговоряща аудитория. Видеото заснехме с пичовете от Prime Art, които дадоха идеята за огледалата. Любимите ми моменти от клипа са повреме на по – леката част на песента. Според мен там бяха осъществени много яки артистични хрумвания. А относно солото…. Иво е абсолютен звяр!

Помагат ли модерните технологии на музиката или отнемат от нейната натуралност?
Недко: В някои случаи технологиите определено могат да лишат музиката от нейната първичност, но именно заради тях може да си записваме и обменяме идеите толкова лесно. Отбелязвам, че сме твърдо против барабаните редени със семпли.

Ивайло: И двете, зависи какъв звук се търси, много лесно се пада в капана на cardboard sound.

Георги: Всичко, което ти дава възможност да изразиш артистичните си идеи е плюс. Новите технологии са просто инструменти в арсенала на един музикант, стига да бъдат използвани адекватно.

Иво: Определено помагат, колкото и да не искат традиционалистите да признаят. Естествено със всяко нещо може да се прекали – всички знаем колко уважавани са вокалите, които използват autotune както в студиото, така и на живо.

Знам, че имате разнообразни музикални интереси, но като млади хора увлечени по тежката музика ми отговорете – къде е мястото на този стил – в стрийминг платформите или в бара?
Иво: Ясно е, че няма изгледи продажбата на CD-та да се възроди. Всеки бизнес, както и музикалния, трябва да се приспособява. защо да бягаме от стрийминг услугите, вместо да се възползваме от тях? Тежката музика се развива по-бързо отколкото вкуса на средностатистическия собственик на бар, в който най-въртяната песен е Enter Sandman или Fear of the dark.

Недко: Лично за мен мястото и е и в бара, и в социалните мрежи, а най-вече в слушалките по всяко време.
Ивайло: И в бара, и в мрежата.
Георги: Мястото на тежката музика е навсякъде, където човек иска да я изпита . било то в колата или в бара – няма никакво значение.

Съберете „отбор мечта“ от любимите си музиканти!

Недко: Mike Portnoy- барабани, Corey Taylor- вокали, Dave Grohl- каквото реши, Dave Hollingwort- Бас, Brian Haner (Synyster Gates) – китара.
Ивайло: Те вече съществуват. Prophets of Rage.

Георги: John Bonham- барабани, Jimmy Page- китара, Dimebag- китара, Dave Hollingwort- бас, Randy Blythe- вокали, Феката- кларинет

Иво: Satchel (Steel Panther) – китара, John Mayer – китара, Shannon Larkin (Godsmack) – барабани, Chris Cornell – вокали, Dave Hollingworth (Dorje, Toska) – бас.

Каква е рецептата ви за моментите, в които ви напуска вдъхновението?

Георги: Нямам рецепта – опитвам до момента, в който съм доволен от резултата – без значение колко време ще ми отнеме.
Ивайло:
Ядене и пиене.
Недко: Алкохол и силни емоция.
Иво: Определено слушането на музика. Както и някоя нова китара или усилвател, разбира се.

Кое е най-новото попълнение в музикалния ви плейър?

Георги: Новата песен на Burn the priest- inherit the world.
Ивайло:
Burn the Priest
Недко: Албумът Magma на френската група Gojira.
Иво: Новият албум на Avatar.

Кое е последното интересно нещо, на което попаднахте и бихте искали да споделите с нашите читатели?
Георги: Запознанството ми и възможността да свиря с един от най- талантливите млади барабанисти който съм срещал – Димитър Рогачев. Малкият Звяр! Той има група, която се казва The Roost.
Ивайло:
След една седмица заминаваме за Испания по Еразъм+. Ще станем част от един много готин проект, ще свирим, ще vlog-ваме от там.

Какво да очакваме от вас в скоро време?
Георги: Нова песен съвсем скоро.
Недко: И дай боже албум през лятото.

 

 

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
X