Автор: Стефан Стефанов
Дойде време за специалния РОКОБЗОР на “Виж музиката!” и това е една селекция, която събира накуп някои от най-вдъхновените авторски материали от местната сцена за 2023 година.
Още в самото начало трябва да се направи уточнение, че това не е класация, а обзор, който не е изграден на базата на някакво степенуване. Албумите, представени по-долу, са само част от всичката музика, създадена и издадена през тази година. Все пак е редно да се каже, че в селекцията попадат материали на артисти със силен авторски почерк, които създават собствени културни реалности.
No More Many More
“Един от тях”
Вероятно най-известното име в този обзор е това на No More Many More. В последните десет години групата оставя трайна следа с качествена музика, която се характеризира със смислени текстове на български. Без съмнение, No More Many More е една от най-обичаните и популярни местни алтернативни банди, а специалната връзка между тях и публиката е очевидна на всеки концерт. Четвъртият албум на групата се казва Един от тях и заглавието до голямата степен отговаря на мисията на No More Many More – да бъде глас, който принадлежи на всички. Гласът на смелия и осъзнат човек, който вижда малките неща, за да разбере по-добре голямата картина и да намери мястото си в нея.
Scotopia
“Cimmerian Red”
Завладяващата магнетичност на първия дългосвирещ албум на Scotopia не е изненада, предвид колко стегнато и мощно звучи групата на живо. Софийската банда би могла да бъде приятна изненада за всеки рок фен, който предпочита да изкара една ваканция на тъмната страна на луната и има нужда от саундтрак за повода. В Cimmerian Red всичко е изпипано от началото до края, а електрическата трансцеденталност е ферментирала дълго във всичките 11 парчета и резултатът е наелектризиращ. Най-хубавото е, че накрая не остава махмурлук, а само жажда за още.
One Day Less
“Призми“
Предвид, че малко по-рано стана дума за разбиващи лайв изпълнения, то няма как One Day Less да бъдат подминати. Бандата е една самозадвижваща се машина, която създава перфектната атмосфера за взривяващия сценичен пърформанс на вокалистката Мишер Руева. За щастие, част от тази чиста енергия е попила в дебютния албум Призми, а авторският размах изпълва до крайност, както текстовете, така и аранжиментите в този материал. Един от най-големите козове тук е, че грапавият рокенрол подход в едни парчета е в отлична комбинация с подчертаната мелодичност в други. С други думи, в своята категория One Day Less са сами, и са шампиони.
Voyvoda
“Autochthonous”
В рядката гора на субкултурите в България пост пънкът е един от стиловете, които намират верния път и Voyvoda определено са сред флагманите на този процес. В албума Autochthonous има изобилие от предизвикателни идеи и коварни хрумвания, които плетат мрежа за улавяне на слушатели. Най-общо казано, силната концептуалност на Voyvoda определя един звук, който не наподобява нищо друго по нашите ширини към момента. В Autochthonous има много цветове, все от по-тъмната гама, но по смисъл целият материал звучи като да е дете на огъня и нощта. Тоест, непокорен в своята мрачна същност и мрачен в своят непокорен дух.
TDK
“Неместа”
Ако българската музика до голяма степен се характеризира с висока степен на консерватизъм по отношение на това как трябва да звучи един запис, то TDK са се заели да сринат клишето. В тяхната музика няма абсолютно нищо ортодоксално, което прави самото им съществуване направо невероятно. Именно заради това, завръщането на бандата с Неместа само по себе си е събитие за онези, които искат да прекрачат прага – отвъд него хаосът е пречистване и бунтът е истински, но само в главата. Албумът, записан в Канада, събира 6 парчета на многобройни вдъхновения; този материал представлява половин час търсене на пролуки в реалността на системата. В Неместа нищо не е спестено, но достатъчно много е оставено за тълкуване от страна на слушателя.
Badcast
“Paranoia Playground”
Paranoia Playground е албум на музикалната заплаха, която раздава звукови шамари с крак и то с право, защото това има отрезвяващ ефект. Поривът за поглеждане през ръба на един свят-кутия остава по-скоро пожелателен и е тежко, когато това осъзнаване се случи на игралната площадка на параноята. Съвременният човек е изправен пред различни проблеми и ако си наложи да забрави за тях, те просто остават да го дебнат в гръб. Badcast са група, която черпи богато от наследството на рок теченията от края на миналия и началото на този век, в което няма нищо лошо: спонтанните изблици на гняв са необходими повече от всякога, а Paranoia Playground се пръска по шевовете то тях. Всичките девет парчета от албума са от марката на една тежко-звукова промишленост, която е създадена да се блъска челно в реалността.
Jackett
“Stand Your Ground”
2023 година въобще не беше бедна на музика в България, а едно от най-приятните открития без съмнение е дебютният албум на Jackett. Всъщност, Stand Your Ground звучи достатъчно узрял като музика и добре направен като продукция, за да бъде трети или четвърти материал на групата. В 10 парчета Jackett не оставят съмнение защо са отворили бутилката и какво е излязло отвътре….освен духът на Скот Уейлънд. С други думи, началото за Jackett е поставено ударно и изглежда, че те имат резервирано място на българската рок карта, а Stand Your Ground е нещо като предупредителен изстрел.
Lunatic Theatre
“The dead triangle”
Този обзорен списък с албуми се връща за малко в полето на пост пънка и причината е повече от добра. Стилът на Lunatic Theatre е едно свободно спускане по вълните на упойващ синт звук, подгряван от стабилна ритъм секция и завършен от качествен женски вокал. Албумът The dead triangle е пример за това, че ако подходящите хора се съберат за правилното нещо, крайният продукт ще бъде на високо ниво. The dead triangle съдържа 11 парчета, които сякаш принадлежат на един по-добър свят, но са останали тук погрешка.
Maze Hunters
“Faceless”
Доста е обещаващо, че дебютният материал на Maze Hunters започва със семпъл от знаменитата реч от филма “Network”. В последствие Faceless се впуска в шеметна ритмичност – този албум не се спира нито за миг и от песен на песен се създава усещането за циклична безкрайност. Друго предимство е, че стилът не е тежък, нито лек, което го прави достъпен за по-широка аудитория. Може би най-доброто по отношение на Faceless е, че този материал принадлежи на една своя еко система, която е гостоприемна за слушателя. Всяка от 11-те песни представлява счупено парченце от огледало, което е събрано в края на албума и тогава всеки може да се погледне, за да види как музката му е повлияла.
Heptagram
“Submerge”
След целият праведен гняв срещу машината, в която всички сме болтчета, и след всички търсения в лабиринта на интроспекцията, този обзор ще завърши с нещо по-лежерно. Submerge е албум, който човек може да слуша за разтоварване, докaтo шофира или чете, или медитира, вторачен в планината отсреща. Музиката на Heptagram се разтваря в нежна психеделика, а албумът като цяло може да спре времето за малко. Какво по-добро в празничния месец?
Както вече стана дума, този обзор не е категорично заявлене, а по-скоро ориентир за това какво се е случило в определени дълбини на рок музиката в България през 2023 година. При всички положения, важното е, че има въобще какво да се случва и то се случва, независимо от всичко. Истината е, че българските музиканти влагат всичко от себе си, а най-доброто, което публиката може да направи, е да не забравя за тях – точно толкова малко, но тъкмо толкова важно. Дотолкова, доколкото връзката между изпълнители и аудитория остане здрава, ще има и причини всички да се радваме на качествена музика.
Весела Роколеда!