За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9

Фестивалът RADAR: Актуален арт обект, който ни приближава

Снимка: Гергана Енчева

За 5 години фестивалът RADAR създаде може би най-важното за един музикален форум – своя общност. Тя включва както публиката, която очаква всяко издание с огромен интерес и ентусиазъм, така и поредица от изпълнители, които подготвят проекти специално за тази проява и така развиват идеите на събитието от година на година. Да се постигне това в средата, в която се появи и просъществува RADAR, не е никак лесно. Музикалното варненско лято в своя разгар предлага силна конкуренция между събитията и доста разсейващи изкушения за слушателите и зрителите. Макар, че, честно казано, нищо друго като RADAR всъщност няма, при това не само във варненския, а май и в българския културен календар като цяло.

Започнал по-скоро като експеримент с трудно предвидим изход, фестивалът, който си поставя за цел да покаже живата връзка на музиката със съвременните визуални и сценични изкуства и технологии, зае своето място на значима сцена доста бързо. Причината е, че, от една страна, у нас творците, които изследват въпросното преплитане на техники и жанрове, до появата му трябваше до голяма степен да търсят самостоятелно пространството и контекст на проявите си. От друга страна,  събирането на различни проекти под общия знаменател на един фестивал отваря естествено поле за сравнение – независимо, че всеки проект е строго индивидуален и максимално неподражаем по дефиниция. И все пак… Възможно е да почерпиш идеи за изява на собствената си идентичност, виждайки как го правят другите, нали?

За разлика от по-ранните издания на RADAR, през тази година във всеки един от проектите имаше българско участие. И макар арт директорът Димитър Бодуров да отрече категорично географията да има нещо общо със съставянето на програмата, фактът си е факт – фестивалът беше наред с всичко друго ярък форум на родните музиканти, създаващи „различна” музика. Причините да поставя това определение в кавички са няколко, но основната е, че българската музикална действителност става все по-форматирана (във всякакъв смисъл) и като че ли смелите експерименти по-скоро се избягват от самите автори и изпълнители. Подчертавам, става въпрос за експерименти на музикално, а не на социално и медийно ниво.

Снимка: Гергана Енчева

В този контекст, например, кондензираният неокласицизъм на Стоимен Стоянов – Nocktern намери отзивчива аудитория, за която присъствието на синтезаторния звук е нормално и естествено продължение на емоционалните пейзажи, които той създава зад рояла. Визуалните композиции на Владислав Илиев (Vladzen) по блестящ начин бяха в хармония с релефните звукови ефекти, изсвирени от Йоанна Робова и допълнени от витаещия в небесни висини тромпет на Нейко Бодуров. Беше трудно да се повярва, че техният съвместен проект от фестивалната поредицата „Градски истории” е създаден за сравнително кратко време – сътрудничеството им изглеждаше напълно хомогенно.

Снимка: Гергана Енчева

Дори очакваното с ентусиазъм присъствие на Симин Тандър – едно от най-актуалните имена в каталога на гигантите на европейския джаз ECM – придоби допълнителен магнетизъм на сцената на RADAR. Нейният уникален глас, който се движи със забележителна лекота между етно, класическо пеене, поп и соул и дори хип-хоп и е способен да ви накара да чуете по нов начин иначе енциклопедични песни на Ленърд Коен и Том Уейтс, може да звучи силно на всяка световна сцена. В свежата и многопластова колаборация с  Neophobic (Димитър Бодуров – пиано и електроника и Йенс Дюппе – перкусии) и със запомнящото се изпълнение на визуалния артист Валтер Падао обаче със сигурност имаше нещо специално и неповторимо, което буквално омая и разтопи публиката.

Няма как да не отбележим и участието на електронния гуру Иван Шопов, чието присъствие на RADAR вече изглежда едва ли не задължително. Неговият аудио-визуален пърформанс в съавторство с Лора Желязкова може да се определи като изпълнението, което беше може би най-близо до сърцевината на идеята на фестивала. Запомнящо се беше и присъствието на Ангел Симитчиев Dayin, който напълно успешно се вписа в основната програма на това издание.

Снимка: Гергана Енчева

Ако говорим за най-нетипичната и изненадваща част от програмата на новото издание на RADAR, това със сигурност беше участието на групата DAYO. Този „експеримент с експеримента” обаче беше някак си необходим, за да покаже, че търсенията „отвъд музиката” (каквото е мотото на фестивала) не са задължително свързани с вглъбяване и съзерцание. Подкрепени допълнително от яркото присъствие на тромпетиста Росен Захариев – Роко, DAYO се превърнаха в положителната вибрация, накарала хората да танцуват. А танцът винаги е форма на освобождаване, на сливане и вливане в музиката, която и в този случай не беше никак конвенционална. По един съвсем различен начин.

Както винаги досега, фестивалът RADAR успя едновременно да провокира и да очарова зрителите и слушателите си.  За това, оказва се, не е необходимо много. Просто трябва да се отърсиш от клишираните наслагвания и да отвориш сетивата си за това, което се случва тук и сега, за съвремието. А, както отбеляза още в началото на фестивала перкусионистът и композитор Татяна Колева, музика създадена преди 50 години няма как да бъде съвременна музика. Именно нейният съвместен проект с удивителната танцьорка Хедър Уеър „Писма от Ню Йорк” даде силния начален тласък на откриването на фестивала и зададе още една тема, която премина като нишка през всички останали проекти: Географията наистина няма значение. Защото всеки артист носи своята идентичност (включително и национална) в себе си. Способността да комуникираш, да я изявиш в хармония със ситуацията и контекста на заобикалящата реалност е на практика по-важното, отколкото да я пазиш като някакви свещени скрижали. Тъкмо затова българските творци, които видяхме на  RADAR, не са просто български. На първо място те са творци.

Така, завършвайки с началото, слагам точка на опита си за разказ на 5-ото издание на RADAR. Естествено, нито музиката, нито визията могат да се опишат достатъчно точно с думи. Затова съветът ми е следващото лято да имате едно на ум и при възможност да се озовете във Варна по време на следващия фестивал, който ще ви отведе отвъд музиката. Повярвайте ми, там има неподозирано хубави неща, които ще ви хареса да видите и чуете.

Снимка: Гергана Енчева

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9