За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Пълдин Етно Фест – новият живот на традиционната музика

Етно музика е изключително широко понятие. Това не е жанр или стил, а по-скоро подход в симбиозата на традиционна и модерна музика. А ако погледнем назад в историята на музиката, етно елемент има и в произведения на Брамс и Лист, Дворжак, Сметана и Глинка, Гершуин, та дори и в Турския марш на Моцарт. И изобщо, значителна част от музиката може да бъде пречупена през етно призма в нейния най-широк контекст.  

В това отношение Пълдин Етно Фест, който беше акцент на музикалната програма на Европейската столица на културата Пловдив на 5, 6 и 7 юли 2019, е доста смело начинание. И трудно като всяко ново начало. Един внимателен предварителен поглед в програмата все пак можеше да даде на подготвения слушател доста ясна представа какво може да очаква. Имена като Деси Добрева, Нина Николина, Стоян Янкулов – Стунджи, „Оратница“ са станали през годините истинска емблема на подхода, за който споменахме в началото: съчетанието между българската народна музика и звученето на съвременните жанрове, които имат съвсем различни изразни средства и правила в естествена, почти логична симбиоза в търсенето на различна гледна точка към музикалното изразяване. Всеки от тези вече утвърдени артист – изпълнители, а всъщност и останалите участници в Пълдин Етно Фест са пример, че за музиката няма готова рецепта – важното е да създадеш своето звучене, да намериш своя глас. И ако етното е естествена част от тях, нещата най-чести стават много интересни.  

Участниците в Пълдин Етно Фест бяха от различни поколения, с различна популярност и запаззено или  тепърва създаващо се място на българската сцена. На Нено Илиев и Венци Такев, участващи в проекта на Деси Добрева, например, много повече приляга определението „легенди“. Имаше и млади музиканти, преминаващи от обучението към майсторството като студентската формация „Жарава“, която наистина разгорещи публиката още при откриването на фестивала, показвайки оптимистичното бъдеще на съчетанието между фолклорна и популярна музика. След изключително успешната си колаборация с „Мистерията на българските гласове“ Скилър пък отново показа, че бийтбоксът може чудесно да се съчетава в етно звученето – този път с проекта „Чубрица“. „Тъпани и гайди“ също затвърдиха доброто си име на иноватори, предлагащи една различна трактовка на фолклора, при това с настроение и отношение, които няма как да оставят публиката безразлична.

Джазът също имаше своето сериозно присъствие на прекрасната сцена на Античния театър, където се проведе Пълдин Етно Фест. Напълно естествено, защото това музикално направление сякаш най-лесно се свързва с фолклора, а свободата на формата, импровизация и диалогът между изпълнителите са еднакво характерни. Затова и проектът „Джаз и традиция“ на Нина Николина с музикантите Калин Вельов (перкусии, барабани), Мартин Ташев (тромпет и вокал), Ясен Велчев (клавишни) и Таня Първанова (вокал) беше с централно място в програмата. Уникалният стил джаз мануш, отдавна прехвърлил границите на Франция и Белгия, беше представен от Para Hot Jazz и Hot Club de Plovdiv заедно с китариста Веселин Койчев – друга легенда на  Пълдин Етно Фест. 

Една от най-ефектните формации на сцената на фестивала, която заслужава специално внимание, беше Glo Bal Kan. Групата в състав Недялко Недялков – кавал, Стоян Янкулов – Стунджи – ударни, Петър Миланов – китара и Владимир Кърпаров – саксофон е сред най-виртуозните на българската сцена. Те буквално спираха дъха на публиката със своите композиции – сложни, необичайни, с извираща от тях оригинална енергия. На фона на общата тенденция музиката постоянно да се опростява, уж за да е по-разбираема и „лесно смилаема“,  GloBalKan очевидно избират обратния път – да предизвикат публиката, да ѝ разкриват повече от възможностите и богатствата, която музиката притежава. А пък възможностите точно на тези изпълнители изглеждат почти безгранични. Не мога да не отбележа и изключително доброто включване на омагьосващата гръцка певица и инструменталистка Марта Мавруиди. Нейното участие, както и присъствието на групата „Монистра“ от Северна Македония загатнаха за възможното развитие на Пълдин Етно фест в бъдеще – превръщането му в международен или поне балкански форум.

Не мога да не отбележа най-нетрадиционната формация за традиционна музика, която излезе на сцената на  Пълдин Етно фест: триото „Джипсиделика“ от Лондон. Германец, израелец и … Мирослав Морски от някогашната група „Джанго Зе“. След дълги години по клубовете, студиата и сцените в столицата на Великобритания и на рока, това е може би е най-личният и най-различният проект на българския музикант. Определението, че „Джипсиделика“ прави с българските народни песни това, което прави Джими Хендрикс с блуса, може да прозвучи малко тежко, но е най-точното за тази група. По-интересното е, че тя без проблем кара британската публика да влезе в неравноделните ритми без дори да разбира и дума от текстовете, които всеки българин знае буквално от дете. Енергията на това етно рок трио е неописуема. 

Като цяло Пълдин Етно фест е един определено успешен експеримент, който със сигурност трябва да продължи. Това ще е силен стимул да се появят много нови проекти, много идеи, много стойностна и красива музика. При това дълбоко свързана с българската автентична музикална традиция, която е крайно неправилно да се приема като нещо застинало в миналото. Напротив – традиционната ни музика се развива, обогатява, изменя, намира своето място в 21 век. И трябва на всяка цена да достига до възможно най-много хора. Защото именно това обновяване е най-добрият начин тя да се запази жива.  

Снимки: Весо Златков, https://bgmusic.tv/

Проектът “Виж музиката” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”

 

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg
X