Живко Василев: Kрасотата на света в чудни приказки с кавал

Безплътната му муза има десетки лица, говори много езици, шепне истории за далечни земи и различни човешки съдби. А той обича да пътува, за да ги събере, за да ги изсвири, за да разкаже за тях. Придава им форма, прави езика им универсален чрез гласа на кавала с мелодии – спомени от неземните красоти на Балканите. Той е амбициозен млад музикант, който със стил излиза от рамки – както от тези на жанровото позициониране, така и отвъд стандартното в туристическите справочници. Взел най-хубавото от фолклора и добавил звучене от различни популярни стилове като джаз, фънк, латин-джаз, поп и електронна музика, Живко Василев сътворява мелодични балкански картини. През 2021 завършва магистърската си степен по джаз импровизация с кавал в университета Codarts (Ротердам, Холандия) – един от малцината музиканти у нас, професионално подготвени да комбинират фолклор и джаз …

Къде и как започва твоята история с музиката?
Както на повечето музиканти, историята ми започва още като дете. Родителите ми бяха тези, които ме насочиха към музиката. Спомням си, че тогава ходех на народни танци. В школата имахме двама корепетитори. Единият свиреше на акордеон, а другия на кавал. Аз също свирех на акордеон по онова време и много исках да продължа, но се оказа, че единственият начин да уча фолклор, е да свиря на фолклорен инструмент. Tогава без изобщо да осъзнавам колко важен е този избор за мен аз просто казах: „Тогава ще свиря на кавал!“ 

С какво те плени кавалът?
Кавалът е един инструмент, към който е трудно да останем безразлични, дори и да не разбираме нищо от музика. Звукът му е пленяващ, той носи в себе си история и докосва слушателя. През годините аз се научих да използвам този инструмент, за да се изразявам дори по-добре, отколкото с думи. 

Варна, София, Холандия са различните географски точки на обучението ти дотук. Защо избра точно тези учебни заведения?
Първите 7 години от живота ми бяха в Златоград, след това родителите ми решиха да се преместим във Варна. Това е причината да започна обучението си по музика там в НУИ “Добри Христов”. В Софийския университет отидох като студент. Повечето фолклорни музиканти се насочиха към Академията в Пловдив, но аз исках да съм столицата. Исках да имам достъп до възможно най-много музиканти. Това, разбира се, ми даде шанс да се докосна до много различни стилове музика. Така се запалих и по джаза, което пък ме отведе в Ротердам. Там завърших и магистратурата си по джаз импровизация с кавал.

На кои места, които си посетил, посвети дебютния си албум „Places“? Разкажи ни повече за тях …
“Places” е посветен на всички места, които съм посетил в практиката си като музикант. За скромните ми 30 години това са над 30 държави. Всички те оставиха трайна следа в живота и музиката ми. Този албум беше нещо, което отлагах от много време, но затварянето на света през последната година ми помогна да го реализирам. В него съм събрал истории, преживявания и емоции. Записахме музиката с някои от най-изявените музиканти на джаз и класическата сцена в България. Бих искал да ги спомена и да благодаря на всеки един от тях за професионалното отношение и подкрепата. Димитър Горчаков – пиано, Михаил Иванов – контрабас / бас, Борислав Петров – барабани, Мартин Хафизи – барабани, перкусии, Александър “Сани” Кунчев – перкусии, Лукас Памингер – бас, Мирослав Иванов – китара [11], Стоил Иванов – барабани, Борислав Илиев – китара и щрайх квинтета ни Стоимен Пеев – цигулка, Орлин Цветанов – цигулка, Виктор Мицев – виола, Виктор Трайков – виолончело, Васил Хаджигрудев – контрабас. Албумът е реализиран с подкрепата на Музикаутор, Национален fонд „Култура“ и „Американска фондация за България”

Имаш ли любимо място, което би ни препоръчал отвъд туристическите маршрути?
Аз не съм от хората, които си падат по стандартните туристически атракции. Разбира се, има такива, които човек трябва види, но изпитвам истинска наслада от това да усетя културата и живота на хората на определеното място. Обичам да ходя в по-малките, неизвестни места, да се запозная с местни хора, които да ми препоръчат интересни локации, на които те биха отишли. Така се създават нови приятели, нови емоции, отдалечаваме се от познатото, не сме само сред чужденци и ресторанти, пригодени за чужденци. Така наистина създаваме спомени и преживявания, а това е най-вдъхновяващото за всеки един творец. Имам много такива места, трудно ще се спра само едно, но ако трябва да препоръчам нещо, то би било: “Създавайте спомени и емоции, не просто снимки пред известни паметници и забележителности!”

Кои музиканти са оставили трайна следа в професионалния ти път?
В професионалния си път срещнах много хора, които оставиха трайна следа в живота и кариерата ми. Първите няколко месеца от живота ми в София ме срещнаха с музикантите от група Del Padre. Те бяха първите, които ме изкараха от зоната ми на комфорт. Показаха ми, че с кавала може да се свири много повече от фолклор. Самият “Падре” Христо Коликов, който и до ден днешен е мой ментор, ме научи на това. По-късно се срещнах със Свилен Ангелов, който пък записа и мастерира албума ми. Той също изигра много важна роля в музикалния ми път. Разбира се, има още много хора, няма как да ги изброя поименно, но пък мога да благодаря на всички, които са ми подали ръка и са повярвали в таланта ми!

Пиано, кавал, собствена музика със смели жанрови импровизации – как усещаш процеса на сътворяването на мелодия? Кога си сигурен, че тя е готова да заживее своя собствен живот?
Ние – музикантите – сме разказвачи на истории. Цял живот ги събираме и ги разказваме чрез музиката си. Аз съм от хората, които вярват, че композирането в живота на един музикант може да започне тогава, когато музикантът има какво да каже. На мен ми беше необходим този опит, който натрупах през годините, за да имам какво да кажа и, разбира се, да се науча как да го разказвам. Този опит е и нещото, което индикира, че една композиция е завършена.

Българският фолклор умее като с магия да разчувства публиката – а какво изпитва изпълнителят на сцената?
Действително, музиката има силата да си играе с емоциите на хората. Силата й се мултиплицира, ако изпълнителят борави умело с инструмента си. За да разкажем историята убедително, ние – музикантите трябва да живеем и горим в нея. Трябва да вложим всичките си чувства и емоции, само тогава можем да разчувстваме публиката.

Смесването на фолклор с модерни елементи в ясно разпознаваеми мелодии – така ли си представяше облика на Аутентик в началото на нейното създаване?
Аутентик е група, която стартирахме като абсолютен експеримент. Тя се разви и стигна до момента, в който вече е жив организъм, който е с изграден облик и стил. Започнахме всичко, без да имаме ясна представа къде искаме да стигнем, просто искахме да прескочим всички възможни бариери и да правим музика, която не е поставена в рамки. В крайна сметка това се получи, имаме два албума (втория от тях TRANSPARENT представихме в обзора ни за 2019 – б.р.) и множество концерти зад гърба си.

Разкажи ни за своето участие в група Arifa – как се открихте, как се развива този интернационален проект?
Arifa е проект, в който се присъединих в началото на 2020. Те са установена група с международни участия и няколко албума. Запознах се с тях на техен концерт в Ротердам. Оказа се, че те познават творчеството ми благодарение на онлайн присъствието ми. Точно тогава се оказа, че един от музикантите им напуска групата и те ме поканиха да се присъединя към екипа. Аз приех поканата с удоволствие, но нямахме възможност досега до свирим на концерти заедно, защото всичко беше отложено заради пандемията. От юли 2021 започваме първите концерти в Нидерландия с мое участие, а на 20 август ще сме и в България. 

Участвал си в много фестивали, свирил си на престижни световни сцени – към какво е насочен погледът ти сега? За какво мечтаеш?
В повечето от тези участия съм бил като гост, погледът ми сега е да бъда поканен като бенд лидер. Искам да напиша и музика за симфоничен оркестър и да бъда солист с кавала. Това ще е следващото голямо нещо, към което се насочвам.

Какво се очертава да бъде твоето лято и къде ще можем да те видим скоро?
Лятото се очертава да бъде много заето. За щастие всичко започна да се връща към нормалното и концертите и фестивалите са разгара си. Най-лесният начин да следите най-новата информация за мен е на сайта ми и в социалните мрежи. 

Снимки: Мартин Мидолесов

Благодарим на Живко Василев, че споделя с проекта ни „Виж музиката“ премиерата на видеото Leprechaun’s Dream, заснето на представянето на албума #Places на 26.05.2021 на сцената на Военния клуб в София със специалното участие на Софийски солисти.

Чуй музиката и ни последвай в социалните мрежи
Мобилно приложение

“Музикалният гид на сценичните пространства в България“ е резултат от двугодишния проект за широкообхватно картографиране на музикалния сектор в страната, който БМА стартира през 2020 г. като част от своите секторни инициативи. Целта на проекта е да подобри информационното осигуряване и да подпомогне разработването на ефективни културни политики и финансиращи механизми.

Приложението е отворено за всички сценични пространства в България, като предлага лесен и бърз достъп до обширен масив от данни. Това дава възможност на артистите – изпълнители да планират своите дейности без да губят време в допълнителни проучвания, което прави процеса по-ефективен и лесен.

Вярваме, че този продукт ще бъде от голяма полза не само за музикалния сектор, но и за всички останали сценични изкуства, като ще спомогне за по-лесното им интегриране и развитието им в културната сцена на България.

Мобилното приложение ще бъде достъпно за сваляне в края на месец януари 2025 г.

Прочети още
"