Fly The Flag е хардкор/пънк банда от София. Сформирана през 2014 г., групата прави пауза през 2020 г., a през 2023 г. момчетата се завръщат на сцената. Fly Further излиза официално на 11 април 2025 г. и е миксиран и мастериран от Петър Братанов. Промото е в столичния клуб Mixtape 5, а албумът вече е достъпен и в стрийминг платформите. Това е втори албум за бандата, издала дебюта си From Dusk Till Dawn през 2019 г. Постоянният състав на Fly The Flag е Тони Меченов (вокали), Иван Воев (китари), Велин Георгиев (бас), а барабаните в албума са изпълнени от Илиян Василев.

Траклистът включва 10 песни. Началото поставя едноименната Fly Further – атмосферичното интро на албума. Отварящият трак задава общия тон: приповдигнато настроение и разнопосочност. В своята минута и половина интрото побира солови вокали, бек вокали и инструментал, набиращи бавно инерция до кресчендо, за да завърши рязко, без задоволителна кулминация. Същинското начало поставя игривата A Good Start. Песента е бърза и мелодична. Настроението и заряда са постоянни, а композицията – семпла. Lifeblood предлага малко повече динамика и дисторшън, а One Foot In The Grave прекалява с контраста. Песента донякъде напомня Semi Charmed Life на Third Eye Blind – не като саунд, а като дисонанс между настроението на лириките и музиката. Приповдигнатото звучене, раздвиженият инструментал и интрото не резонират с темата и резултатът е объркващ. Лирическият говорител пее за (и на) човек, който си съсипва живота . Но всичко явно е окей, щом можем да танцуваме и ритмично да пляскаме по повода. Настроението се променя едва в бриджа и аутрото, където музикалното и лирикалното не се борят. Ритмично, catchy, но не особено кохезивно. Това е константа в албума. 

От калъпа излизат 14 Days и I Survived the 27 Club. Първата е енергична и емоционална песен, която пренася тревожността и гнева на текста и в звуковата картина. Харш вокалите са добре позиционирани за акцент, а китарите внасят нужната мелодика и динамика. I survived the 27 club започва с акустична китара, носеща усещане за блус, сменено от бърз пънк рок с много дисторшън след първия куплет. Observer предлага богата палитра от вокални похвати, компетентен инструментал и бързи пасажи, които грабват вниманието. Hold On има интересна референция: фразата “too weird to live, too rare to die” препраща към „Страх и омраза в Лас Вегас“. Класиката на Хънтър С. Томпсън вдъхновява и албум на поп пънк групата Panic! At The Disco, чието заглавие е именно паметният цитат. Надали родните пънкари са почели емо бандата от Невада, но съвпадението остава.

Fly Further смесва стилове от рок спектъра. Основните елементи са мелодичен хардкор, скейт пънк и пънк рок. На моменти се усещат влияния от алтернативен рок, поп пънк и ска. В песните, освен стандартните електрически китари, бас и барабани, се откриват още акустична китара, перкусии и програминг. Китарите изпъкват най-вече в бриджовете, като в албума има и няколко сносни сола. Monumental, Observer и 14 Days са добри примери в тази посока. Вокалите са сякаш най-динамични с вариации при чистите вокали и акцентиране с харш вокали. Артикулацията е добра, но интонацията е почти винаги приповдигната – плюс за песни като смислово позитивната Lifeblood, но минус за тематично минорни тракове като One Foot In the Grave. Наслагването на соло, бек и gang вокали създава добра динамика. Наблягам на вокалите, защото самият албум предразполага към това: те са изнесени на преден план и в микса, прекалено доминиращи в част от времето. Подход, типичен за поп музиката, по-рядко срещан в пънк продукцията. Усещането за поп се усилва в някои моменти, като интрото на One Foot In the Grave, чието пляскане и вокализации навяват реклама на безалкохолна напитка. Друг проблем на звуково ниво е басът: прекалено усилен, без логична нужда от това. Барабаните остават някак на заден план, въпреки че звучат добре и резонират с останалите елементи.

Ако трябва да определя Fly Further с една дума, тя би била хаотичен. Известен хаос е стилово уместен и очакван в пънка, но тук се усеща повече като опит да тръгне в няколко посоки едновременно, който накрая не стига до никъде. Албумът носи младежки дух и полъх на носталгия по музиката от началото на века. Навява повече пънк рок, вдъхновен от Green Day, Offspring или Blink 182, отколкото хардкор, който може да ти разбие ума и зъбите. По-подходящ за разсеяно слушане, когато искаш нещо позитивно и неангажиращо за фон. Песните са catchy, мелодични и предразполагащи към движение. Но в композициите липсва кохерентност, текстовете се лутат между закачливи рефрени и претоварени фрази в строфите, а контрастът смисъл-тон често преминава в дисонанс. Fly Further има потенциал. Който може би щеше да е реализиран, ако песните бяха шлифовани повече на идейно и по-малко на звуково ниво. Дебютният албум на Fly The Flag също е белязан от позитивизъм, но има онова усещане за автентичен (ако и лек) пънк на гаражна банда. Fly Further е прекалено полиран и на моменти нехармоничен, но ако го слушаш без очаквания за суров звук или фокус на композицията, e приятен албум.