Запалете една свещ, пребройте чудовищата под леглото си и се спуснете в заешката дупка с Overhook. “Chapter 1: Wolf Pack” отвежда слушателя на пътешествие в страната на приказките. Ще се срещнете с големия лош вълк, трите прасенца, един паднал ангел и други очаквани и неочаквани герои. Обичайните заподозрени, които остават със слушателя през всички страници на музикалната приказка, са младите музиканти от Overhook. Алтърнатив рок бандата е сформирана през 2021 г. в София. Първият сингъл “Wolf Pack” излиза година по-късно. Следват още няколко сингъла, а през 2025 г. бандата издава и дебютния си албум. “Chapter 1: Wolf Pack” е представен пред публика в края на септември, а на 17 октомври излиза в стрийминг платформите.

Албумът включва 10 трака. “Prologue” открехва вратата към света на Overhook с монолог за глутницата. Речитативът е подкрепен от едва доловим фон и ефект на стар запис. След атмосферичната увертюра, бандата хвърля слушателя в Нивга-Нивгаландия с енергичен ритъм, прилични клавишни и добре хармониращи вокали. “Stuck in Neverland” започва на английски и преминава на български в бриджа – нещо, което се случва няколко пъти в траклиста. Контрастът между по-семплите мъжки вокали, играещи с границата речитатив-напев и женските вокали, показващи чудесни висини, е интересен момент към края на парчето. “SuffeRain” е бърз трак, който залага на стабилна ритъм секция, енергични вокали и catchy рефрен. “My Superman” набира инерция бавно, а с усилването на звука се разгръща и композицията. Китарното соло и играта с динамиката са плюс за песента, в която отново се сменят английски и български фрази. Баладичната “Luna” започва с акустични китари, навяващи блус. Стартът звучи интимно и създава усещане за изповед или среднощна серенада. Вокалите са на фокус в баладата, чието меланхолично усещане е подчертано от ефирното пиано. “Broken” започва енергично с раздвижен ритъм и рефренна фраза. Песента, посветена на любовта, която мразиш, напомня старата класика на Мередит Брукс “Bitch” в няколко момента от текста, възпяващ кучките под прикритие. В музикално отношение доминират поп и софт рок звученето, разнообразени от завой към рап рок в бриджа. “Alice” засилва пънк рок и метъл нотките със стабилна ритъм секция, приятен риф и мръсен звук. Харш и генг вокали акцентират ключови фрази, а клавишните внасят контраст с лиричните си включвания. Сходен контраст има в следващата песен: “Bad Torro” е динамичен трак, активно използващ стакато и смени в ритъма. Закачки се чуват и в лириките, които споменават неочакван за иначе приказния траклист герой. Бриджът и аутрото са лирично отклонение, което стопира градежа на напрежение, последвано от френетично забързване, стакато и многогласно повтаряне на рефрена за финал. “Wolf Pack” е песен за звяра без красавицата или как вълкът би разказал приказката. Чудовището под леглото пее с два гласа и на два езика. Контрастът е засилен с вплитането на напеви от шопската народна песен „Чичовите конье“ в трака, преди завръщането на припева и финалната продрана вокализация, обещаваща щастлив край на вълка. Лебедовата песен “Angel” започва с меланхоличната мелодия на пиано и лирични вокали. Глътка свежест и динамика се вливат с познатото стакато, играта с темпото и навяващото пауър балада китарно соло.

Overhook знаят как да пишат песни. По-точно знаят как да пишат ефективни песни с изявен поп уклон. Стилът на бандата не може да се вмести в един жанр, защото черпи вдъхновение от различни музики. Музикантите смесват алтернативен рок и метъл с елементи на поп, пънк, рап и фолк. Понякога посоките са няколко, а крайната дестинация е хаос. Друг път песента звучи някак генерично, въпреки свежите идеи и играта със структурните елементи. Въпреки това албумът успява да задържи интереса с богата палитра от емоции и изразни средства. Бриджовете са красиви, китарните сола внасят разнородни рок влияния, а стакатото е винаги издържано. Смесването на езици също допринася за динамиката на лирикално ниво. На места стои като апликация за екстра алтернативност, но не дразни. Впечатление правят най-вече издържаните вокали на Никола Стоянов и Ния Иванова, които звучат добре по отделно и заедно. В албума преобладават чистите вокали. Крясъците и продраните рокаджийски напеви са по-скоро пестеливо използван акцент. Основният проблем е звукът – на места вокалите се губят в микса, дисторшънът е в повече, а нивата звучат не съвсем на място. Преживяването страда от качеството на записа, но ако се абстрахирате от това, албумът е приятен. Подходящ е за фенове на алтернативен рок, поп рок и алтернативен метъл, които си търсят нещо леко и ободряващо. Можете да намерите “Chapter 1: Wolf Pack” в стрийминг платформите.