Where Death Dwells е вторият пълнокръвен албум на Bolg. Групата е сформирана в Радомир през далечната 2003 г. Името идва от старобългарската дума за вълк: знаково за метъла животно, чийто мистичен вой се усеща в музиката на блек метъл ветераните. През годините Bolg оставят отпечатъка си върху няколко компилации, сплит с Exile и два демо записа. Дебютният им албум Plague Vaccine излиза през 2018 г. Седем години по-късно се появява и наследникът му. Where Death Dwells е записан в Basement Crematorium Studio. Миксирането и мастерирането са поверени на брюкселското Opus Magnum Studio и вещите ръце на Déhà. Официалното промо е в началото на 2025 г., а в момента албумът е достъпен в стрийминг платформите. Албумът съдържа 10 песни, които въплъщават олдскуул блек саунда на бандата.

Вратата към ада се открехва със стържещия звук на китари. Интрото “Crypt” е атмосферичен инструментал, който задава тона за албума. След него, слушателят започва своя „Път през ада“. Ритмичният трак залага на бързи и тежки барабани, много дисторшън в китарите и класически блек вокали. В текста има известна поетика и препратки към класиката на Данте, чийто лирически герой също се отправя на пътешествие през ада. “Unlife” предлага малко повече динамика, като високоскоростният бийт е разкъсван от бавни пасажи, навяващи погребален блек или дуум. Контрастът в мелодията и ритъма на места е чист дисонанс, но се вписва в контекста на албума. Заглавната песен продължава линията, зададена от предшествениците си – бърз ритъм, изявени барабани, дисторшън. Основният мотив е catchy и има приятна мелодика, подплатена със стабилни рифове. Вокалите са компетентни, но на места се губят в микса. Има няколко момента, в които вокалът крещи като гневна харпия, но едва се чува, заглушен от мощния инструментал. Похват, който във всеки друг жанр би отказал слушателите да продължат след първата песен. Тук обаче дефектът е ефект и показва абсурдната красота на мрака, в пълния й блясък. „Драчие“ ни потапя в сенките на тъмния лес с атмосферично интро и смразяващ вълчи вой. Суровите, на места примитивни барабани навяват племенна музика. Рифовете са бавни и тежки, с протяжни тонове и мръсен звук. Изкривеният вой на китарите напомня звяр, прокрадващ се между дърветата в гората, докато вокалите възвестяват предстоящия танц между ловец и плячка с прокобния крясък на привидение от подземния свят, носещо поличба за смърт. В клипа Bolg показват на зрителите гората, вдъхновила „Драчие“ със злокобната си атмосфера и местните легенди за горски зверове.

Текстовете будят интерес по няколко линии. Макар да не блестят с поетичен гений, лириките успешно използват похватите на натурализма и символизма. В песните са вплетени български народни легенди, пресъздадени от бандата в стилизирани стихове. „Устрел“ ни среща със самотния вампир, под сенките на тъмната кула. Вампири, метъл – нищо нестандартно. Този вампир обаче се ражда по правилата на родната митология: котка прескача трупа на злочестата баба и я осъжда да броди в мрака като жив мъртвец. „Нощта на страха“ среща слушателя с кръвожадния Куцулан. Лириките обрисуват легендата за най-опасния единак и вълчите празници. Лирическата вечер е пропита от митичен страх, а забраните пазят човека от гнева на вълка: не ходи в гората, не прави дрехи и не изричай името на звяра, за да не станеш негова жертва. Това е нещото, което намирам за пленително в Bolg: бандата майсторски борави с митичното и екзистенциалното, обличайки колективните и индивидуални страхове в думи и ноти. Интересен е и езикът, който използват, често архаичен не само като думи, но и като словоред и ритъм. Дали е оптимално, през оптиката на литературата, е спорно. Често звучи повече като самоцелна сложност на изказа. Но лириките са ефективни в своята картинност и контекстуалност: лесно можеш да визуализираш това, за което се пее и текстът се вписва в стила както на бандата, така и на жанра. Отбелязвам и езиковата дуалност: траклистът включва песни на български и на английски. За да няма разочаровани: латински има само в заглавието “Homo homini lupus est”, текстът на песента е на български – доминантния език в албума.

Where Death Dwells е албум, който успешно може да се опише с жанра си: блек метъл. Има олдскуул, има елементи на атмосферичен и погребален блек, нотки на дуум и дет в отделни моменти. Текстовете са оригинални, дават храна за размисъл и дори може да се научи нещо ново за родната митология. Музиката е тежка и ефективна, но предсказуема. Албумът изобилства от бластбийтове, дисторшън и типични блек вокали. Някои от песните са с по-раздвижени композиции и сполучливи мелодии. “Unlife” предлага повече динамика, нелоши рифове и соло. “Homo hominis lupus est” има може би най-интересната композиция в траклиста, а бриджът си заслужава преслушване или две. Преди всичко, това е блек метъл албум за фенове на блек метъла.