Пристъпваме в джазови стъпки към новите редове във „Виж музиката“. На гости са ни Теди Николаева, Бояна Желязкова и Невена Григорова от триото – квартет Wet Pebbles. Може би ги познавате поотделно от различни музикални проекти, но днес си говорим за суинга, за горските и морските камъчета, че даже и за опазването на околната среда чрез музиката.
Здравейте, дами! Моля да се представите – кои са Wet Pebbles?
Теди: Wet Pebbles са три момичета, които обичат хубавата стилна музика и свирят така леко, както пият чай със сладки заедно. 🙂 Неотдавна в бандата се включва и един прекрасен басист, който обогатява идилията с квантово-блусарски сола на бас, метафори от света на висшата математика и неочаквани вицове за музиканти.
Бояна: Wet Pebbles за мен е един от най-забавните и творчески проекти, в които свиря и пея. Обичаме да свирим заедно, да пишем музика, но и да се забавляваме.
Невена: Това са три мечтателки с големи сърца и чувство за суинг: Бо – цигулка и вокал, Теди – китара и вокал, моя милост – барабани и вокал и – да, факт – един наистина прекрасен басист Дани, който е и доста смел мъж, за да избере дамска група ????
Името ви несъмнено буди любопитство. Ще ни разкажете ли какво им е мокрото на тези камъчета, какво символизират?
Теди: Понеже аз държах на това име и отнесох доста критика по въпроса, искам да отбележа, че то се появи спонтанно и естествено от любовта ми към събиране на камъчета по морето. На първата ни репетиция валеше дъжд, бяхме в апартамента на Бо и на терасата също имаше камъчета. Вследствие се оказа, че и Неви има подобен навик и всичко се намести.
Бояна (Бо): Ами, да ни върви по вода 🙂
Невена: Да, името е някакси магично и преди време се шегувахме, че почти на всеки наш лайв вали дъжд. Даже направихме един цял концерт на лятната сцена на Сфумато, посветен на водата, „Aqualive“ се казваше, в който 90 % от песните бяха на тема вода и дъжд.
Всъщност, те – камъчетата – морски, горски или речни са? Къде виреят (те и техните притежателки) най-добре?
Невена: Суингиращи камъчета, които обичат да импровизират. Те са безценни, защото когато ги допреш могат да разпалят огън.
Бояна: Моето камъче е цигулката. Върху това „музикално“ камъче стъпвам, когато дойдат бурните води и тя ме води към непознати брегове. Но иначе страшно много обичам гората.
Теди: Моите са морски. Морето е в мен и винаги съм на вълните на музиката.
Какъв е музикалният път досега на всяка от вас? Срещали сме ви както заедно, така и по отделно на много джаз сцени. Кога открихте музиката и кога се открихте като състав?
Невена: Събрахме се през 2017 г., първо срещнах Теди на едно събитие „Джаз за деца“ в „Чайната“. Хареса ми енергията й и как импровизира и я поканих да си направим банда. После ми препоръчаха Бо като много разчупена и талантлива цигуларка и певица, която свири различни стилове и още на първата репетиция усетихме, че имаме химия и можем да правим чудеса заедно. По-късно към нашето трио се присъедини и басистът Данаил Брезов. Иначе свиря от 15-годишна на барабани, започнах при невероятния педагог по ударни Ани Гитева, а с джаза съм свързана от 2008 г., когато ме поканиха да свиря в една дамска суинг формация в театрално шоу, с което обиколихме цяла Великобритания. Това ми даде голям старт, но и разбрах, че имам още безкрайно много да уча как се свири джаз. След това животът ме свърза с Венци Благоев и проекта „Джаз за деца“, които пък ме срещнаха с много талантливи импровизатори. Научих, че джазът е общуване и че освен да говориш, трябва и да слушаш.
Теди: Аз съм завършила НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София с музикална педагогика и тонрежисура, но винаги съм дружила с джазмените – теоретиците ми бяха скучни. После попътувах като уличен музикант из Европа и свирех джаз стандарти и класика на китара. Така успях да разчупя страха от сцената и започнах да пиша авторски песни.
Бояна: Благодарна съм на живота, че ме срещна с невероятни педагози както в Националната Музикална Академия, така и преди това. Дължа много на проф. Верка Стефанова, проф, Петър Арнаудов, Контантин Зидаров и проф. Боян Недков. Разбира се, по този път аз свирех с много и различни артисти и банди. Там бяха Аявис или Good Music Society, там е и моят скъп приятел и колега Георги Стрезов, концертите с корейския симфоничен оркестър “Gracias Choir” и турнетата по цял свят, авторският ми проект “Songs from the Soul” с музикантите Асен Маринов, Владимир Бочев, Лоран Пеш (Франция), а и там някъде са моите музикални приказки за деца. Неусетно всичко това ме оформи като доста разнороден артист – от класиката към джазa, преминавайки през етно, електронни и какви ли още не експериментални проекти. Това ми даде възможност лесно да се слея с идеите на Теди и Невена и да сформираме заедно проекта Wet Pebbles.
За първи път ви срещнах по време на един иновативен концерт, задвижван от слънчева енергия. Колко важна за вас е темата с опазването на околната среда и как всъщност протича подобен иновативен за България – при това цял – концерт?
Бояна: Първият ми студиен запис беше когато бях на около 13 години. Тогава записахме „Хубава си, моя горо“ за един документален филм, свързан с опазване на околната среда. Явно още тогава съдбата ми е показвала какъв е моят път. От 2019 г. насам съм посланик на каузите на WWF Bulgaria. Заедно създадохме доста интересни проекти, един от които е Rhodope dream, а заедно с Wet Pebbles участвахме на събитието, което събира хора от цял свят, подкрепящи каузата „Часът на Земята“. Беше изключително вълнуващо. Миналата година имахме щастието пък да изнесем първия за България соларен концерт заедно с GreenPeace Bulgaria. Това е и всъщност иновативният концерт, за който ти споделяш. Определено и трите сме почитатели на природата и опазването на околната среда.
Теди: За мен това е лична кауза: събирам разделно отпадъците, купувам биоразградими препарати за пране и миене, стремя се да ползвам бамбукови и дървени неща вместо пластмаса и ходя на пазар с чанта от плат. С Wet Pebbles освен за GreenPeace сме свирили и на концерта в подкрепа на опазването на Пирин преди две години, участвали сме и в “Часа на Земята” на WWF, Бо може да разкаже още за това.
Невена: Темата за опазване на околната среда ме „преследва“ от дете, така да се каже, защото майка ми работи в тази сфера над 30 години и ме е възпитала в любов към природата. Водила ме е на много техни акции по почистване и т.н. Много се радвам, че с момичетата имахме възможност да се включим в няколко инициативи, посветени на тази кауза и се радвам, че хората станаха по-осъзнати и с годините много повече се говори за това.
Освен да свирите суинг и джаз, обичате ли да танцувате? Аз лично вярвам, че точно тази музика не подлежи задължително на хореографски правила и вади танцьора, скрит вътре във всеки един от нас…
Теди: Веднъж съвсем спонтанно затанцувах самба по време на джема на един известен джаз фестивал, но организаторът ме изкритикува, че тези музиканти са свирили години наред и не заслужават такова отношение! Оттогава си танцувам основно сама вкъщи…
Бо: Много обичам да танцувам.
Невена: Да, танцувам си и аз повече вкъщи с моя син. Като намеря време, бих ходила и на професионални танци, защото суингът е по-красив, когато е споделен с повече хора.
И последно няма как да не ви попитам. Вярвате ли в чудеса?
Теди: Пи-рам-па-пам …, вярвам.
Бо: Понякога.
Невена: Да, особено докато готвя мусака ????
Фотографи: Йосиф Аструков, Росен Симеонов
Styling by Muse Shop feat. Viara Borislavova
"