Представете си Варна през лятото. Жега, тълпа, която бърбори на всевъзможни езици, малки деца, които за нещо мрънкат на родителите си също на всевъзможни езици, шум от заведенията и магазините – пълен хаос! От цялото гъмжило по центъра на българската морска столица ти става още по-горещо и задушно, отколкото е всъщност. Тръгваш към морето, макар че знаеш, че и там ще е същото – глъчка и дандания от заведенията, писъци по плажа… Сякаш никъде няма покой! И тогава, някъде там, между брега и града, чуваш музика. Бодра, с отчетлив ритъм и красива мелодия, която се издига някак напълно естествено над останалия шум и те кара да чувстваш един особен трепет, който постепенно се превръща във възторг …

Сигурно мнозина са изпитвали това усещане от първата си среща с Представителния духов оркестър на Военноморските сили. Макар че той не принадлежи само на Варна, за този град неговото съществуване е ключово. И не става въпрос само за прекрасните концерти на открито през лятото, които най-често оставят изключително приятен спомен във всеки, който ги е чул и видял. За Варна оркестърът на ВМС е задължителен елемент от всеки празник, той носи онова чувство за тържественост, без което всяка церемония излиза малко … постна. Историята на Флотската музика (както се е наричал оркестърът в един момент от съществуването си) всъщност започва в Русе. Заедно с много красива и майсторска музика, тя е изпълнена и с това, което превръща музикантите в бели униформи в истински воини – мъжество, решителност, достойнство, смелост и сила в изпълнение на дълга пред родината. И е тясно свързана с тази на съвременна България от Освобождението насам.

На 10 декември 1883 г. командирът на Дунавската флотилия капитан-лейтенант Зиновий Рожественский подава рапорт до военния министър на Княжество България с искане да бъде разрешено откриването на оркестър към флотилията. На 15 декември министърът удовлетворява тази молба и със своя заповед № 22 от 10 януари 1884 година Рожественский обявява списъка на първите 22 назначени музиканти. А на 28 февруари 1884 година за капелмайстор на оркестъра е назначен Франц Минарик. Официално с този акт новото флотско формирование става втория щатен оркестър в Българската войска. Ентусиазмът е толкова голям, че командирът на флотилията изпраща 1000 златни лева (значителна за времето си сума) за закупуване на инструменти от Чехия още преди да е ясно дали оркестърът изобщо ще го има. На 26 януари 1884 г. поръчаните инструменти пристигат в Русе. Почти четири десетилетия оркестърът се ръководи от чехи: Франц Шебек, Франц Минарик, Франц Щрос (възпитаник на Парижката консерватория). Забележително е развитието на флотския оркестър в периода от 1887 г. до 1910 г., когато на диригентския пулт е ученикът на Антонин Дворжак Франц Свобода. Петият диригент също е чех – Венцеслав Павел.

През 1899 г. военният оркестър на флота се мести от Русе във Варна, където е съставен щаба на създадените три години по-рано български Военноморски сили. Така морският град се сдобива с една музикална институция, която запазва авторитета и значението си на културна ценност и до днес.

Един от най-драматичните моменти за оркестъра настъпва през 1919 г. Съгласно клаузите на Ньойския диктат всички чуждестранни офицери, включително и чешките капелмайстори, са отстранени от военна служба. От 1919 г. до 1937 г. България официално няма военен флот. Голяма част от личния състав на формално ликвидираните подразделения на флота преминават на служба към формираната през април 1921 г. Крайбрежна жандармерийска дружина, която поема бреговата гранична служба на водните граници. Целият личен състав на дружината наброява 664 души, заедно с флотският духов оркестър от 23 музиканти, който е преименуван в Музикантска команда. Малко известна, но важна и много интересна е ролята на оркестъра в съвместната дейност на Военното министерство, Щаба на морската полицейска служба и организацията „Български народен морски сговор” за отхвърляне ограниченията на Ньойския договор. В този период с цел събиране на средства в Българските военноморски фондове из цяла България концертира Флотската музика, посрещана с радост във всички краища на осакатената от Ньой страна.

През 1920 г. – 36 години след създаването му – начело на оркестъра застава и първият българин: капелмайстор Димитър Хараламбиев. Диригентската палка преминава последователно през ръцете на Александър Наумов, Петър Касабов, Георги Попов – един от създателите на Варненската опера, Яким Попилиев – създател на струнен състав към оркестъра, по-късно и диригент във Варненската опера. През 1947 г. диригентът на оркестъра Емил Димчев създава и първия естраден състав. Следват Радослав Харалампиев – ученик на Маестро Георги Атанасов и Венелин Крушев, капитан I ранг Ангел Кършанов – повече от три десетилетия начело на оркестъра и капитан II ранг Димитър Димитров. През 1997 г. за диригент на оркестъра назначен капитан III ранг Мирослав Трифонов – възпитаник на военно-диригентския факултет на Московската държавна консерватория. Той ръководи флотския оркестър и днес.

https://www.youtube.com/watch?v=YkqMQ9lq2vE

Дано не прозвучи като подценяване, но като всеки духов оркестър, и българската флотска музика има своето участие в сватби и погребения. Но какви!  

• През октомври 1930 г. Флотският оркестър е командирован до Италия и пътува на борда на парахода „Цар Фердинанд” за сватбата на Н.В. Цар Борис III с италианската принцеса Джованна Савойска. На 25 октомври след няколко дневно плаване по море в деня на височайшето събитие оркестърът изнася двучасов концерт в пристанищния град Бриндизи. 
• На 10 ноември 1938 г. умира създателят на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк. За церемонията по погребението на турския държавен глава в Анкара е изпратена официална делегация, водена от министъра на войната генерал-майор Теодоси Даскалов, в чийто състав, освен официалните лица, са включени почетен караул от Школата за запасни офицери в София и Флотският оркестър.

Но Представителният духов оркестър на ВМС не е само история. Той носи ритъма на живота във Варна. Без значение дали ще е в пронизващия леден вятър край морето на Йордановден или в убийствената августовска жега на Голяма Богородица – празникът на града, маршируващите музиканти в бели униформи застават начело на всеки празник. Заедно с това обаче изнасят и специални концерти, в които личи класата на неговите музиканти. А те определено могат да свирят много повече от маршове. В популярния репертоар на оркестъра на флота ни влизат наистина запомнящи се и майсторски интерпретации на джазови пиеси, евъргрийни и по-нови хитове. Тези концерти са може би най-ценното в дейността на военните музиканти, те са подарък за хората, които никога не могат да останат безразлични към хубавата музика. Всеки, който е присъствал на тях, запазва спомен за една различна Варна – много по-романтична, много по-дълбоко свързана с морето, много по-европейска.

Снимки: Весо Златков,
http://live.varna.bg/bg/news/bezplaten_concert_na_vms_orkestyr.html и https://martime.bg

Проектът „Виж музиката!“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“