Velian са една от групите, за които бих предпочел да кажа, че присъствам на спектакъл вместо на концерт. Притежават умението да трансформират подиума за музикална изява в сцена в истинския, понякога забравян смисъл на тази дума – там, където се развива магията на една художествена творба. А музиката им извайва мост, по който тръгваш като слушател, а пристигаш като участник в техния мрачен, приказен свят. Ако все още не сте направили първата крачка, то Антонио Митов и Иван Иванов ще Ви покажат посоката …

Как поставихте началото на Velian?
Тони: Не беше особено трудно да се срещнем, имайки предвид, че четирима от петте души във Velian вече бяхме част от една друга група: WARTIME. Както вече сме споменавали, там нещата се „счупиха“ и бяхме започнали да буксуваме много сериозно, което доведе и до края на групата. И така в последвалия период на безтегловност се роди Velian. Всички имахме нужда бъдем част от група, нужда да работим и сътворяваме.
Иван: Единственият член, който добавихме към групата за да формираме Velian, беше Дилян Недев, когото, обаче, си бяхме набелязали години преди това. Винаги е добре да имаш едно на ум относно талантливи музиканти, с които би работил в бъдеще! 

Какво значение влагате в името на групата?
Тони: Коя версия искате – официалната или истинската? Шегувам се 😉 Името е кратко, звучно и запомнящо се – лично аз много го харесвам.
Иван: Искахме името да е кратко, за да се запомня лесно, и да е приказно, за да рефлектира съдържанието и естеството на музиката ни. В същото време ни се искаше да избегнем клишетата и затова решихме да се спрем на настоящето ни име. Доволни сме и си го харесваме! Освен, че е името на хълма на музиката в Античен Рим, е и добра комбинация от имената на членовете на бандата, така че си го усещаме наистина наше! 

Всички елементи в аудио-визуалното ви представяне както на сцената така и на екрана изглеждат съвършено свързани. Разкажете за зараждането и развитието на концепцията ви …
Иван: Концепцията на бандата е проста – ние създаваме един свят, в който мракът и разрухата са в ярък контраст с романтиката и любовта. Вдъхновява ни точно тази битка между отчаянието и надеждата. В нашите песни предупреждаваме и какво би се случило със света, ако продължава по пагубния курс, по който е поел, но и показваме, че надеждата не е напълно загубена. А за да може да потопим феновете изцяло в тази атмосфера, се стараем да пренесем частица от нашия свят и на сцената, и в клиповете ни. По тази причина театралните аспекти, мултимедията и костюмите са неизменна част от нашето шоу.
Тони: Скромната ми особа винаги изключително много се е дразнела, когато иначе много кадърни групи си позволяват да излизат на сцената с дрехите, с които хвърлят боклука и ходят до бакалията. Изкуството трябва да бъде уважавано и поднасяно на хората във форма, достойна за уважение. Аудио-визуалната страна на нещата е естественото продължение, но и предходен елемент на сценичното ни облекло – както казахте, всичко е свързано.

Да поговорим за предстоящия албум, за записите му. Какво е посланието, което целите да предадете на слушателите? Важно ли е и защо да го издадете на физически носител?
Тони: Хм, може да се каже, че записите протекоха в изключително дружеска атмосфера и обстановка и почти не бяха прекъсвани от слова като „Абе, мо‘е ли си толкова смотан? Изсвири го накрая като хората!!!“ По отношение на посланията ни: ние сме от артистите, които не казват нещата директно – винаги оставяме хората да доразкажат историята според собствените им виждания и възприятия. И да, важно е да бъде издаден и на физически носител. Ние сме от поколение, което е прекарало страшно много време в изучаване на текстовете от книжките първо на аудио касети, после и на CD-тa. Самото художествено оформление на продукта се усеща по различен начин, когато е налице пред вас – да бъде пипнат, усетен, разлистен.

Как хората, за които е предназначена музиката ви, достигат до нея?
Иван: От гледна точка на слушане и закупуване на дискове и мърчъндайз имаме канали във всички по-големи социални мрежи и стрийминг платформи: YouTube, Bandcamp, Spotify. Дискове и мърч могат да се закупят и на наши концерти, като това е любимият ни начин, защото имаме по-близък контакт с феновете.В по-абстрактния смисъл на въпроса хората, които се идентифицират с нашата атмосфера и музика, са тези, до които, очевидно, достигаме най-бързо! Не е лесно, защото в днешния виртуален свят трябва да сме непрекъснато активни и да поддържаме интереса на публиката, а за привличане на нови фенове е още по-трудно, защото в социалните мрежи разпространението на музиката ни струва пари. Но в годините сме успели да изградим добра комуникация и, надяваме се, имидж, така че нещата вървят в позитивна посока. Интерес има и хората са доволни от продукцията ни до момента.

Високото ниво на дигитализация както в създаването на музика, така и в разпространението ѝ,  дава ли или отнема повече от нея и изпълнителите ѝ?
Тони: Няма еднозначен отговор на този въпрос. Съвременните информационни реалности са нож с две остриета по отношение на музиката – дават изключително много нови възможности от една страна, но и сериозно обезценяват музиката.
Иван: Според мен на по-малки изпълнители, които в миналото щяха да имат още по-сериозни проблеми с достигането на много хора, дигитализацията носи доста позитиви. Разбира се, има и негативи, но те съществуват така или иначе. Относно самото качество на музиката публиката е най-добрата цедка и въпреки, че слушателите константно са заливани с твърде много информация, тези, които открият себе си в творбите на дадена банда, ще останат фенове.

Разполагате ли с всичко необходимо, за да създадете най-доброто, на което сте способни на този етап? В този ред на мисли какво да очакваме от вас в обозримо бъдеще (пък и не само ☺)?
Иван: Ние сме изключителни късметлии в това отношение – имам собствено студио, справяме се с организация, миксиране, мастериране, учим се и сами да създаваме видео продукция … Най-важното – не ни липсва мотивация и вдъхновение! Ще е доста нагло от наша страна, ако решим да се оплачем. ☺ Всичко това е свързано с доста труд и несъмнено желание за постоянно подобрение във всяка от гореспоменатите сфери! Ние сме амбициозни относно представянията ни: да можем винаги да надграждаме, без да се връщаме назад, е най-сериозното предизвикателство!

Звучи ли 2020 година по начинa, по който очаквахте да звучи?
Иван: Посланието на 2020 до момента е изпълнено с предупреждения! Най-важните събития по света от началото на годината нямат положителен знаменател. Криза, болести, глад… всичко,  за което предупреждаваме и в част от нашите текстове. Но трудните времена винаги са раждали силна и емоционална музика и се надяваме и сега да е така! Изкуството е най-доброто оръжие срещу житейските несгоди. То храни душата и духа, а това е безценно, защото дава сили на хората да се справят с всичко останало. Или поне се надяваме да е така!

Разкажете за заснемането на „For Eternity“. Кой момент от снимките остави у вас най-яркия спомен?
Иван: Заснемането на клипа към „For Eternity” беше дълъг процес. Екипът на Brain Stock Footage House начело с Никола Копаров се справи брилянтно със задачата да адаптират амбициозни идеи в изключителна видео продукция. Много сме им благодарни и за търпението, защото продукцията отне доста време заради многобройните локации и тежката програма на актьорите и екипа. Най-яркият момент може би бяха снимките в Операта. Начинът, по който главните актьори Владимир Михайлов и Лилия Лилова изиграха интимната сцена беше толкова вдъхновяващ, че никой не смееше да говори по време на сцените, за да не развали магията. Осветлението, обстановката и красотата на сцената бяха наистина невероятни! Много сме им благодарни за това, че дадоха всичко от себе си за тази продукция! 

Смятате ли, че взаимовръзката между групите и феновете е адекватна?
Иван: Интересен и валиден въпрос! В това отношение ние сме огромни късметлии! Предполагам, че атмосферата, която създава музиката и имиджът ни, е близка до доста хора, защото през годините сме успяли да си изградим една прекрасна, лоялна фен база. Хората ни помагат и посещават събитията ни. Получавали сме и уникални подаръци – сладки с логото на бандата, шапки и фланелки, създадени от фенове, дори и лирик видео, което наш приятел и фен ни подготви като изненада. Не мисля, че можем да желаем по-добро отношение! Оттук нататък се борим да задържим вниманието им и, разбира се, да увеличим фен базата ни! Пожелайте ни успех! ☺

Слушате ли Velian в свободното си време? Какво друго звучи от плейъра ви? Кое е последното музикално откритие, което бихте искали да споделите с читателите ни?
Тони:  Наистина много харесвам нещата, които създаваме. И да, често се случва да ги слушам. Много артисти твърдят, че не могат да слушат собствената си музика – е, аз определено не съм от тях! Иначе горкият ми плейър не може да осъзнае понякога какво му се случва. През него минава от класическа музика, джаз и прог до симфоничен блЯк мЯтъл и техничен дет. Иначе едно от последните ми открития, което чудесно илюстрира максимата „По-добре късно, отколкото никога!“, е албумът на финландците WALTARI от 1996 „Yeah! Yeah! Die! Die! Death Metal Symphony in Deep C“. Чудесна комбинация от дет метъл и класическа музика!
Иван: Слушам Velian често, за да черпя идеи за подобрение, както и за удоволствие. Относно другите неща в плейлистата ми … както и при Тони са доста. От Doom и Gothic, през Alternative, Electro, House, Edm и Indie и чак до рап и кънтри – имам стилове за всяко настроение, много от които са доста далеч от метъла. Всички тези влияния някак успяват да се обединят и да оставят сериозен отпечатък върху музикалните ми творения. 

Случва ли се да ви напусне вдъхновението и имате ли специална рецепта за да се справите с това?
Иван: Има лесни и трудни моменти, но никога не (ни) се е случвало да изгубим вдъхновение напълно. Напротив – с времето все по-лесно творим. Затова и нямаме рецепта за справяне с подобен проблем. Когато имаме нужда от вдъхновение, се потапяме в нашия свят и черпим от настроението, което ни дава. Ние често пеем срещу някои несправедливи механизми на модерното общество, а такива лоши примери могат да се видят всеки ден в заглавията на медиите. Именно затова материал за вдъхновение не липсва.

Кои са Velian извън групата и от какво се влияят интересите им?
Тони: Едни чудесни и забавни чичета! Лично аз сигурно само космонавт не съм решил да ставам, ама това е тази седмица – иначе, в сферата на интересите ми влизат футбол, крафт бири, автомобили, музика, литературата, кино, гейминг и още, и още…
Иван: Най-младият от нас (Дидо) е най-големият чичак – винаги сериозен и издържан. Велизар е другата крайност и (и) затова го обичаме! Тони е перфектният PR – винаги има идеи как да се представим по-добре и да достигнем до повече хора! Аз съм познат като човекът с 1000 хобита (не от Графството), но с повечето от тях се опитвам под някаква форма да давам лептата си за успеха на бандата. 

Снимки: Никола Коларов

Проект „Виж музиката“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“