За да оцелее човек в днешния бясно препускащ свят, трябва да притежава разнообразен арсенал от оръжия за справяне с предизвикателствата на деня. Е, не е задължително да си специалист по всичко, но определено помага. По сходен начин стоят нещата и в сферата на изкуството. Днес не е достатъчно да си добър артист – трябва да си и всичко останало, необходимо за обезпечаването на пътя от продукта до неговия потребител (ако можем да използваме грубоватия пазарен език).

Пример за такъв артист с комплексни умения и интереси е Иван Алексиев от Варна. Вантката, както е познат в морския град, а и извън пределите му, е музикант, бийтмейкър, продуцент, изпълнител, графичен дизайнер. И още – работохолик, здраво стъпил на земята реалист и приятел. Не само на колегите си от хип-хоп квартета УМА И ДУМА, екипната работа с които до голяма степен му осигурява възможността да отделя повече време и внимание на музиката.

А пътешествието му из нейните дебри започва рано и минава през 6 групи, 6 албума и почти толкова стилове – от пънк и хардкор до рап и соул. Което е логично, имайки предвид разнообразните му музикални вкусове. Иначе, въпреки че в гимназията е отдаден на изобразителните изкуства, музиката е тази, която и до днес заема по-голямата част от ежедневието на Вантката.

Никога обаче не го е изкушавал академичният подход към нея – по-скоро е избрал пътя на любопитния изследовател, воден от вътрешното си усещане. Може би и на това се дължи невъзможността музиката му да бъде поставена в строги рамки.

Как започна да се занимаваш с музика?
Подариха ми първата китара, когато бях на шест. Самоук съм. На 14 започнах да свиря в пънк група и оттогава не съм спирал да композирам.

Кои са групите, за чиято музика можеш да кажеш, че е повлияла върху това, което си днес като артист?
Трудно мога да се сетя за всички. От рап музиката – със сигурност Dr. Dre, Snoop Dogg и The Pharcyde. Французите Hocus Pocus също ме вдъхновяват много с красивите си инструментали, а N.E.R.D. определено са ми повлияли много!

Музикалните ти вкусове са доста разностранни. На какво се дължи това?
Това винаги е било така, от най-ранна детска възраст. Даже музиката, която слушам, не прилича на музиката, която правя. В един плейлист бих събрал Queens Of The Stone Age, D’Angelo, Slipknot и The Chemical Brothers, а рязката смяна не би ме подразнила ни най-малко. Дори предпочитам в една песен да има неочаквани завои и различни акценти.

А кои съвременни изпълнители са ти направили впечатление?
Определено Kendrick Lamar с албума „To Pimp A Butterfly“, Anderson .Paak с „Malibu“, Yussef Kamaal… От тази година един албум на Moonchild – „Voyager“, ми направи добро впечатление, но само с инструменталите си. Hiatus Kaiyote са много яки…

Но като цяло откривам повече стара музика. Например Josh Homme от Queens Of The Stone Age има още 5 други групи, на които се натъкнах наскоро, и които определено ме впечатлиха. Рядко слушам рап или нова музика. По-често се връщам назад в годините, където са запазени доста скрити съкровища.

Наскоро излезе самостоятелният ти албум „Вантасмагории“. Разкажи ни за него.
Албумът включва четиринадесет трака. Всички инструментали са направени от мен, изцяло по мой вкус. По-голямата част от песните са фийтове с много от любимите ми български изпълнители: Жлъч, Григовор, Madmatic, Yoko, Polina, Монката, Геша, Fogg, MC Bo, Cherry McDouble, УМА И ДУМА, както и музикантите Нейко Бодуров (тромпет), Кобо (китара) и Йоанна Петкова (саксофон).

Звукът е много наситен и широк. Всеки един момент е напълнен с много звуци и инструменти, чуващи се от различни места в пространството. Умишлено съм избегнал повтарящи се елементи и съм наблегнал на разнообразието в инструменталите. Албумът се разпространява и на компактдиск.

С какво той е по-различен от албумите на Ума и дума?
„Вантасмагории“ има доста елементи на прогресив рок, джи фънк и нео соул, докато албумите на УМА И ДУМА са повече рап ориентирани. От „Между редовете“ откровено е много различен, докато с „Алгоритъм“ има доста общи моменти – може би защото и там 14 от общо 17 инструментала са мои. Мисля, че всеки албум трябва да е различен от предходните.

В албума си, а и в студиото ви FAQ’n’MUSIC работиш с различни музиканти, емсита и изпълнители. До колко са важни колаборациите в създаването на музика днес?
Това помага на изпълнителите да излязат за малко от коловозите на еднообразието. Обикновено при сблъсъка на два характера се ражда нещо с нов, трети характер.

Какво ти дава това, че си част от група?
Спокойствието, че задачите са разпределени. Ако един човек мисли за буукинг, мърч, дизайн, онлайн поддръжка, стопанисване на хардуер и софтуер, рекламни и музикални видеоклипове… няма да му остане време да прави музика.

Успяваш ли да си изкарваш прехраната само от творческата си дейност като музикант/продуцент, текстописец и графичен дизайнер?
От много време се опитвам да съчетая моите хобита с професионалното си развитие. За жалост музиката засега не може да ми осигури финансова независимост, но поне покрива нуждите ми за креативна свобода. Всички спечелени чрез музика пари остават в бюджета, който е необходим за нейното създаване. В случая има доста разходи, било то за техника, пътни, мърч, реклама и други.

Като музикален продуцент работя предимно по проектите на УМА И ДУМА. Рядко отделям това внимание за други изпълнители, следователно не си вадя хляба като продуцент – може би защото никой не ми е казал „вземи тези пари“. В България музикантите обикновено се самопродуцират.

Графичният дизайн в моя случай не е постоянен ангажимент, въпреки че винаги съм отворен за интересни проекти или пък добро заплащане. В повечето случаи правя неща за музиканти и заведения – обложки, плакати, флаери, винили.

Работя в местна варненска телевизия, което е плюс за мен, тъй като всеки ден комуникирам и обменям опит с колегите си. От тях научавам тънкости за видео монтаж, а те от мен – за аудио обработка. Средата е много интересна.

Според теб приключи ли ерата на физическите музикални носители и изобщо купуването на музика?
Много малко са хората, които купуват музика. В повечето случаи това са колеги или силно зарибени меломани. Повечето хора дори нямат домашна фонотека, нямат нищо на любимия си изпълнител, ако въобще имат такъв. Аз лично се сещам за два-три магазина във Варна и винаги са празни. Но голям фактор е и това, че се намираме в България – страната на неограничените пиратски възможности.

Къде виждаш мястото на Ума и дума и на теб самия в това море от съвременни хип-хоп проекти в световен мащаб?
В световен мащаб виждам УМА И ДУМА тук,  в морската ни столица. Причината е, че правим рап на български. Мислил съм си хиляди пъти за проект на интернационално ниво, но със сигурност няма да е свързан с хип-хоп. А и времето за реализация на такава идея още не е дошло.

Какво мислиш за хип-хоп сцената в България?
Артистите, които харесвам, се броят на пръсти. Масово рапърите просто демонстрират самочувствие и всяка нова песен казва същото като предната, от сорта на „много съм голям, мой/бате, не ма е*е за тебе“, казано по малко по-интересен начин, но все пак е тъпо.

А чувстваш ли се фактор в нея?
Да. Не като рапър, а като бийтмейкър и продуцент. И аз имам високо самочувствие, без да пея постоянно за това. Хип-хоп продуцентите също се броят на пръстите на двете ръце, като слагам себе си още на първата.

Какво ти липсва в българската музикална култура?
Липсва точно културата. Липсва художествена стойност в продукцията за масово слушане. Дразни ме кои са хората в музикалния елит на България. Липсва ми повече медийно присъствие от страна на качествените изпълнители.

Каква е за теб формулата за успеха днес – кои са важните условия творчеството на един артист да достигне до публиката?
На първо място са уменията и натрупаният опит. Иначе и да достигнеш до някъде, ще паднеш. Някои музиканти пък наблягат само на уменията и репетират като луди, а в същото време не могат да се рекламират и лансират. Те трябва да изградят своите образи и да ги показват редовно, например в социалните мрежи.

Истината е, че постоянно трябва да се предприемат действия – всеки ден. Такива действия, които да са видими за хората, а не само ти да си знаеш, че си свирил пет часа. Оттам нататък зависи до каква публика искаш да стигнеш – правилната или широката. Част от изпълнителите, които харесвам, постепенно започват да угаждат на редовия слушател чрез глупави теми, плоски изречения и нечленоразделни звуци. Дразни ме, че за да си успешен, трябва да се правиш на вървежен батка.
Аз не искам това. Предпочитам правенето на музика да ми носи по-скоро удоволствие, което да ми дава свободата да се съобразявам единствено със себе си.

Това е Вантката – неизменно следващ пътя си, но не на всяка цена. Не вярва в робуването на трендове, тъй като то просто не е съвместимо с честността в изкуството. Честността, която той поставя на първо място.

Всичко актуално за Вантката и неговите проекти можеш да научиш на неговата официална facebook страница.