В музикалното пространство на „Виж музиката“ тази седмица ви срещаме с три талантливи и магнетични певици. Млади и изпълнени с много енергия, те стартират музикалния си път поотделно, за да се срещнат в точния момент и да се превърнат в една от най-пеещите женски групи. Участията им на сцена са коктейл от емоция, танц и много глас. Синхронът между тях е детайлът, който прави изпълнението запомнящо се. А там, където царува хармонията, господства Музиката! Тази седмица ви представяме TRINITY …

Кои са дамите от TRINITY? Представете ни се!
Миглена: Аз съм момичето по средата със сините очи, хахах. Родена съм във Варна. От малка имах удоволствието родителите ми да ме записват на различни дейности, които да изпробвам. И ето, че 25 години по-късно пеенето и танците продължават с пълна сила да определят живота ми.
Славина: Определям се като мургавата брюнетка в триото. Един истински, инатест Телец, роден преди 27 години във Варна. Пея от 6-годишна, животът ми се върти само и единствено около Музиката.
Божана: Аз съм най-русата третинка – от скоро, де, имахме период и на абсолютно еднакви коси като форма и цвят. Аз съм наполовина украинка, родена и израснала в Тутракан. Вече 10 години живея в София. От дете пея, танцувам, а главата ми пращи от идеи, които понякога ми се струват прекалено странни за реализиране.

Кога и къде се срещнахте за пръв път? Веднага ли усетихте, че отношенията ви ще преминат отвъд професионалното и ще прераснат в истинско дамско приятелство?
Миглена: Аз се запознах със Славина и Божана, когато влязох в Музикалната академия в класа на проф. д-р Стефка Оникян. Бях много срамежлива, но и много исках да участвам във всичко, което се организира, и така се случи, че попаднахме в една стая заедно с момичетата на Банско Джаз Фест и тогава започна нашето приятелство.
Славина: Срещнахме се в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в класа на проф. д-р Стефка Оникян. С Божана се познаваме от преди това, виждали сме се по различни музикални конкурси из страната, но музикалната академия ни сближи и станахме приятелки. Бях в 3-ти курс, когато и Миглена влезе в академията. Отначало нямахме близки отношения, но бях изключително впечатлена от певческите ѝ възможности. С течение на времето, заживяхме и заедно в София. И така започна историята.
Божана: Нали знаете кое най-добре сближава жените – ситуациите с мъжете, хахах. Точно покрай такава със Славина се сближихме в Академията, иначе се познавахме от деца. Миглена дойде по-късно и беше много симпатично срамежлива, но, за неин късмет, когато отидохме в Банско с проф. Оникян ни сложиха трите в една стая – това промени хода на събитията. Аз лично точно тогава усетих, че тази обща стая е много решаващ момент за нас трите. Та така и беше.

Нека ви върна в годините преди TRINITY. Всяка от вас има стабилна вокална подготовка. Допускали ли сте, че ще станете част от успешно трио?
Миглена: Сама реших да се запиша на уроци по пеене, когато бях в 10-ти клас при Кремена Матева. Не съм имала особено голям интерес към конкурсите и общо взето изцяло съм пропуснала тези сцени. От малка много харесвам момичешки групи и винаги съм следила като започнем от 90-тарските Destiny’s Child, TLC, En Vogue, та чак до съвременните Little Mix и Fifth Harmony. Но никога не съм си представяла, че ще бъда част от група или от трио. Това се случи съвсем естествено, когато дойде времето за „Гласът на България“ и всъщност беше съвсем логична стъпка.
Славина: Моята музикална кариера започна на 6 години, когато родителите ми ме записаха във ВА “Сребърни звънчета” във Варна. Непосредствено след това, започнах и индивидуални уроци по пеене при Теодора Сотирова. Конкурсите и фестивалите бяха ежедневие за мен. Не помня колко са на брой, но може би надвишават 150 – в България и чужбина. Това беше най-голямата школовка в живота ми, защото поддържаше състезателния ми дух и стремежа за усъвършенстване на таланта. Завърших Музикалното училище във Варна като влязох със специалност ударни инструменти, а 5 години по-късно се прехвърлих в специалност поп и джаз пеене отново в класа на г-жа Сотирова. След това пътя ми продължи в НМА, в класа на проф.д-р Стефка Оникян. Дотогава всичко се въртеше около индивидуалната ми кариера и никога не бях подозирала, че ще бъда част от трио или група.
Божана: Във втори клас в Тутракан започнах музикалния си път и израснах във вокална група, цял живот съм работила в екип и знам много добре как се случват нещата. Чак в 9 клас започнах да мисля и за самостоятелно пеене и развитие. Отделно не съм била особен фен на конкурсите, предпочитах концертите. А вече след 12 клас, честно казано, не съм допускала, че отново ще попадна в по-голям екип, бях с нагласата, че ще се развивам солово, но както са казали хората – очаквай неочакваното!

Как се стигна до името на групата, трудно ли го избрахте и всички ли участвахте?
Миглена: Разбира се, това беше първият въпрос, който трябва да попълним в бланката за участие в популярния TV формат, който ни събра, а на нас някак ни беше убягнал. Нахвърлихме няколко имена на първо четене, но всъщност вечерта, когато си лягах, се сетих  за вокалното майсторство на Mariah Carey, Whitney Houston и Celine Dion – The Vocal Trinity. Предложих го на момичетата и общо взето така се спряхме на името. TRINITY носи различни значения в себе си, с много от които се идентифицираме и е хубава поличба на това ново начинание за нас. 

Творчеството ви съчетава няколко музикални стила. Кой е водещият за TRINITY?
Миглена: Водещият за TRINITY, разбира се, е R’n’B – soul стила. И на трите ни идва естествено да се изразяваме в него. 

Разкажете ни какво се случва в бекстейджа преди участие?
Миглена: Винаги се гримираме – често до последния момент. Божана ни разпява, пускаме някои моменти от песните, които искаме да си минем, преговаряме последователността на песните и важните неща, които искаме да споделим на публиката. И след това надуваме колонката с музика и вече минаваме към забавление, за да можем да излезем на сцената с максимално много енергия. Моментите на сцена са ни една от любимите части от това да сме артисти и всеки път си е малък празник.
Славина: Може би винаги скрито за хората остава един личен момент за трите ни, в който се усамотяваме, уединяваме енергиите си в едно цяло и си мислим за хубави неща. Имаме си ритуал, който абсолютно никога не пропускаме да правим, дори да имаме 5 секунди.
Божана: Най-често е гримиране, фризиране, разпяване и преговор на последователността на песните. Имаме си ритуал, който ни показаха в „Гласът на България“ и от тогава си го спазваме – заставаме трите една срещу друга, хващаме се за ръце и образуваме кръг, затваряме очи, сливаме енергиите си и се молим всичко да мине добре, за да се справим с предстоящия концерт.

Как избирате стайлинга за сцена. Вдъхновяват ли ви и в моден аспект световните звезди?
Миглена: Разбира се, че се вдъхновяваме от световните звезди. И трите имаме акаунти в Pinterest със сигурно хиляди запазени снимки на аутфити, които харесваме. Но важният момент настъпва, когато отидем при нашата стилистка Мая Каранешева и я засипем с идеи и тя ни каже: „Супер, а с какво ще започнем?“ Тогава започва истинския процес, в който да съчетаем дрехите така, че да са индивидуални за всяка, но и свързани помежду си, както и подходящи за събитието. Може да се каже, че постоянно сме нащрек по магазините за пайети, блестящи платове, екстравагантни кройки, щури аксесоари и всякакви луди неща, които можем да преправим и използваме за сцена.

Имате авторски песни, труден ли беше пътят за вас от композирането до визуализирането под формата на видеоклипове?
Миглена: Създаването на авторска музика е един съвсем отделен и различен процес от това, за което досега си говорихме. Определено е нещо, с което най-малко сме се сблъсквали преди и е изключително уязвим процес. Това, което ти искаш да споделиш, и начинът, по който искаш да го направиш, ще бъдат ли разбрани от другите хора. 

Има ли въобще значение дали другите ще го разберат?
Миглена: Всеки го разбира различно, но е процес, който изключително много ни сплотява – мислим на една вълна и в конкретна посока.Искаме да бъдем част от целия процес. Даваме идеи от композицията през аранжимента до това каква да е концепцията за клипа и как да сме облечени. И, разбира се, че не е лесен процес, но е нещо, от което имаме нужда. Имахме късмета и удоволствието за двете ни авторски песни досега да работим с много готини екипи, които също да ни помагат и насочват, за да се случват нещата максимално изпипано. Първата ни песен “Съвършен“ направихме заедно с Магомед Алиев – Мага, а по втората „Бягам от тук“ работихме заедно с Денис Попстоев и Димитър Ганчев. А двата ни клипа са направени заедно с тогавашния ни екип от Yan Brothers Entertainment.
Божана: Оказва се, че не е никак лесно да композираш, да пишеш текстове и като цяло да облечеш идеите си в образ, защото понякога това, което чувам в главата си не е окей наяве. Същевременно трябва да останеш верен на себе си и на стила си, за да си автентичен, и заедно с това трябва да знаеш (ако имаш този тип слух) дали звучи или не звучи хитово… Отделно, ние сме от поколението, което е израснало със западната култура и, за съжаление, ни е много по-лесно да мислим идеи на английски, отколкото на български език, но се стараем много в тази посока. 

Вие сте част и от успешната група SoulBmoll, в която музикантите са доста – цели 9. Какво е усещането, когато творите с толкова добри инструменталисти?
Миглена: Със момчетата от SoulBmoll, всъщност направихме първите си крачки в груповата дейност. Ние сме там от преди TRINITY да съществува. А усещането да работим с тях е невероятно. Там разбрахме какво е да направиш продукцията си от началото до края сам, защото всеки има интереси в различните аспекти, било то композиция, хармония, аранжимент, текстопис, звукозапис. И когато се съберем песните могат да се появят изключително бързо. Имаме два албума зад гърба си, работим по трети, планиран за есента на 2022, а SoulBmoll си остава като наше семейство.
Божана: Да започнем с това, че благодарение на SoulBmoll съществува и TRINITY, защото момчетата ни събраха една по една, за да им бъдем беквокали. После дойде споменатият вече телевизионен формат и т.н. Винаги е било удоволствие да работя с можещи хора, защото така мога и аз да се развивам. Конкуренцията е прекрасно нещо и винаги съм я търсила дори и в екипа, защото е много мотивираща – поне за мен. Момчетата са невероятни инструменталисти, а момичетата – прекрасни певици.

Не мога да не ви попитам попадате ли понякога в творчески хаос, когато се съберете всички заедно и как успявате да се върнете към работния процес?
Миглена: Да! Това се случва доста често, имайки предвид, че сме и приятелки. На всеки му се случва нещо, иска да сподели и често се случва процесът ни на работа да се разводнява. Но винаги трябва да си спомним, че работните и приятелските отношения трябва да се разграничават и с всеки следващ път се опитваме да сме максимално продуктивни.
Божана: Супер често попадаме в такава ситуация, защото има и много женски разговори за изговаряне и трябва да има време и за работа и … ох, не е лесно! За щастие, имаме доброто възпитание и дисциплина и когато нещо е приоритетно – го изпълняваме!

Имате опит от големи концерти на фестивали като Банско Джаз Фест. Какво е изживяването да пеете пред толкова хора? И каква е разликата с клубните участия?
Миглена: Определено разликата е огромна. Винаги голямата сцена те кара да се чувстваш много специален. Но в клубна среда пък осъзнаваме колко близо до хората можем да сме и да споделим вечерта с публиката.
Божана: За мен любимата сцена е откритата. От дете се разтапям точно по такива концерти и точно за такива съм и мечтала. Както е казал Мечо Пух: „Колкото повече – толкова повече!“ Чакам да напълним най-големите стадиони. 🙂 Клубовете също имат своя чар, там винаги се чувствам като че ли с най-близките ми приятели сме се събрали на home party и сме си пуснали много силно музика.

Как хората могат да достигнат до музиката ви?
Миглена: Авторската ни музика е разпространена във всички дигитални музикални платформи – YouTube, Spotify, Tidal и т.н. А ако ни последвате в социалните мрежи Instagram, Facebook и TikTok, ще можете да следите и всички наши изяви, както и спонтанни кавъри на песни. 🙂

Какво предстои за TRINITY в обозримо бъдеще?
Миглена: С TRINITY ни предстои нов сингъл преди разгара на лятото. Танцувален, свеж и клубен. Много искахме да имаме такава песен и се радваме, че дойде и нейния ред.

Имате ли любима българска песен за пролетта или лятото?
Миглена: За мен пролетта и лятото са свързани с разбуждане на енергията и преминаване към по-екстровертното ми аз. И затова и музиката, която слушам, често го олицетворява и минавам към летните хитове на изпълнителите като Прея („Лош навик“ и „Пожар“), Дара („Thunder” и „Darbie”), Funky Miracle и т.н.
Славина: Обичам пролетта и лятото. Може би ги свързвам с това, че ще има много пътуване, участия, море и забавления. Не мога да кажа, коя е любимата ми песен, но определено бих казала, че когато стане по-светло и слънчево, настроението ми се повдига, творческия ми дух се събужда и просто осъзнавам, че съм истинска късметлийка, че живея в света на Музиката! ????Божана: Лора Караджова “Нека бъде лято” – колко неочаквано, нали? Много са. Всички песни, които носят усещането за парти до сутринта – слушам ги. 

Да завършим позитивно: разкажете за някой гаф на сцената или зад нея. Винаги ли успявате да се покриете една друга и да излезете от ситуация?
Миглена: Много честите ни гафове са свързани с пускане на грешен инструментал – инструментал, който е в грешната тоналност, или е прекалено дълъг и не знаем кога свършва. 🙂 В такива моменти винаги има неловки споглеждания или ни избива на смях, но някак се справяме и се надяваме, че не е прекалено забележимо за хората.
Славина: Малко хора имат щастието да работят в такъв екип, който сме си създали ние трите: разбиране само с поглед! И казвам екип, защото дори и като приятелки аз лично ни определям като екип “Ракета”. Абсолютно разчитам и вярвам на всяка една от двете, че каквото и да се случва, винаги ще излезем от всякаква ситуацията.
Божана: Ако всичко е наред и мацките са спокойни, тук се появявам аз или за да падна от сцената, или да си изтърва микрофона или нещо подобно. Аз съм от тези хиперактивните хора, които или събарят и чупят нещо друго или себе си, така че представете си колко бързи рефлекси съм развила с времето, за да се справям в такива ситуации. 😀

Фотограф: Jeason Brad Lewis