Тази седмица във „Виж музиката“ ни гостуват TRIGAIDA: Ася Пинчева, Георги Маринов – Хорхе и Иван Шопов (Balkansky, COOH). Те умело ни понасят на крилете на музиката. Чувайки вълшебния глас на Ася, сме сигурни, че сме здраво стъпили на българска земя. Хорхе подкрепя това усещане с може би най-нашенския инструмент – гайдата. Вслушваме се в инструменталите и е ред на Иван да ни разколебае какъв стил звучи и да ни поведе към модерното в електронната музика. Хорхе подхваща диджериду и ни съпровожда извън границите ни. И така смесвайки стилове, традиционни познати и непознати инструменти, гост-музиканти и характерни бек вокали, музиката на TRIGAIDA без колебание ни изпраща в Космоса… 

Кои са музикантите, вдъхващи виталност на TRIGAIDA и защо точно в този творчески екип?
Хорхе: Музикантите, които вдъхват живот на проекта, са тези, които са в ядрото му, а това сме аз, Иван и Ася. За мен Теодосий Спасов е един от гост-музикантите, които допринасят за виталността, подходяща за нашата музика.

Как бихте описали стила на TRIGAIDA в 3 думи? И в три изречения?
Ася: Трите думи, с които бих описала стила на TRIDAIDA са: модерен, иновативен и folktronica. Всички тези стилове са съвкупност от идеи, които искаме да включим и да покажем в нашата музика. Обичаме да откриваме нови течения и да екпериментираме, а за мен това е най-правилната посока за развитието на TRIGAIDA.

Автентичен народен вокал, електронна музика, (не)традиционни за нашите ширини инструменти. Къде е пресечната им точка? И какво послание отправяте към тези, които ви слушат?
Ася: Според мен посланието в една подобна нетрадиционна комбинация е завръщането към корените и към мистичността на древните духови инструменти и народни песни. Точката на пречупване, бих казала, че е сблъсъкът им с модерното, което ги сближава и допълва, така че още повече да се харесват на широката публика. 

Като оставим настрана мултикултурните концепции, каква според вас е причината етно и world музиката да набират такава популярност в Европа и в целия свят? 
Хорхе: World музиката предоставя възможността всяка една култура да интерпретира фолклора си, примесен с модерно звучене. Това, според мен, е начинът този стил да набира популярност в цял свят. 

И как виждате мястото на TRIGAIDA в тази музикална вселена?
Ася: Мисля, че мястото на TRIGAIDA е точно там, където трябва да е. Работим в правилната посока и смятам, че тепърва ще преоткриваме нови вселени в музиката си.

Издадохте дебютен албум – преди няколко месеца имахме удоволствието да го представим в обзора ни на новата музика 2021. Разкажете ни за сътворяването му, за скритите и явни послания в него …
Иван: Албумът е вече на една година и се радва на голям интерес в България и извън границите й. Процесът по създаването му беше спонтанен, вдъхновяващ и много динамичен. Първоначално създадохме една обща композиция с Ася и Георги за техния проект The Groovin’ Pipers, която се получи много добре и ни вдъхнови да пробваме да създадем още подобни. През юни 2020 реших да направя едно събитие от поредицата One Man Party и да поканя Ася и Георги да са част от него, но за целта трябваше да направим поне 45-минутен сет. Така за няколко седмици с помощта на Zoom и с голямо желание направихме 7 композиции дистанционно. Когато ги изсвирихме на събитието, публиката ги прие много добре и се мотивирахме да ги завършим и да направим албум, като добавим още композиции. В последствие поканихме много различни приятели гост-музиканти и есента на 2020 албума беше записан, смесен и готов за мастериране и издаване през 2021. Едни от основните послания, които сме опитали да вплетем в албума, са, желанието за свобода, въздигане на духа посредством изкуство, стремеж към бъдещето, стъпвайки на корените ни и – не на последно място – искрената радост от това да твориш свободен. 

Графичният дизайн на албума е впечатляващ. Как се случи да финализирате по такъв начин облика на проекта?
Иван: Когато албумът беше завършен като музика, дойде време за неговото художествено оформление. Тогава реших да го покажа на моя приятел и колега Насимо, с когото сме правили няколко проекта във времето. Разказах му за концепцията, нахвърляхме словесни идеи и го оставих да слуша музиката и да измисли картина, която да стане лице на албума. След няколко седмици той ми изпрати готовия вариант на картината, всички много я харесахме и така албумът придоби завършен вид. След това Емануела Беловарски се погрижи за графичния дизайн на плочата, доста и всички визуални материали покрай издаването на албума. За нас бе важно албумът да стои убедително – като частица изкуство, която ще запази стойността си във времето и с помощта на Насимо това се случи по най-дпбрия начин. 

Музиката ви звучи и отвъд океана – в САЩ. Какво е усещането да оценят сътвореното от вас извън пределите на България и Европа?
Иван: За нас това, че албумът ни влезе на челни позиции в американските радио чартове, беше голяма изненада и вълнение. Усещането е за удовлетворение знаейки, че българско изкуство и култура са стигнали до нови слушатели отвъд океана. Макар да не разбират нашия език, слушателите в чужбина усещат искреността в музиката и уникалността на нашия фолклор, с което оценяват уникалността на проекта и с радост го споделят. 

Какво е мнението ви за твърдението, че вдъхновението и във фолклора, и в електронната музика идва от Природата и Космоса?
Иван: Според мен това са двете най-основни движещи сили за всеки един творец, дори и без да го осъзнава понякога. Природата и Космоса са всичко, което движи живота ни, и музикантите са много свързани с това усещане. За мен фолклорът е най-чистата форма на комуникация с Природата и Космоса, приемайки тези два елемента за начало и край на съществуването. Музиката се ражда на невидими вибрационни вълни, които идват от етера и минават през нас, закачайки най-фините струни на човешката душа. Затова и електронната музика може да носи чувство за Космос и Природа, стига чувствителността на твореца да улавя тези вълни.

Сътворявате нова музика, в която съхранявате традициите на българския фолклор. Как възприемате тази отговорност?
Ася: Като народна певица аз се старая да представям фолклорната песен по възможно най-автентичния й начин. Но за мен бъдещето на фолклора е в модерното и иновативното му представяне. Както всяка една музика и всеки стил претърпяват своите промени с годините, защо това нещо да не се случи и с нашия български фолклор. Бих казала, че той не остарява, а узрява с времето. По този начин повече хора ще чуят и разберат за него, а какво по-хубаво от това.

Какво предстои за TRIGAIDA?
Ася: Нещата, които предстоят за нас, са много нова музика, концерти, фестивали и – не на последно място – работа по нов албум!
Иван: Предстоят ни няколко концерта и фестивала през следващите месеци, както и нови мигове в сътворяване на нова музика. В средата на май ще посетим Азербайджан, за да участваме в голям фестивал за world музика, а на 26 май ще сме в Sofia Live Club, където ще изсвирим за първи път и няколко от парчетата за следващия ни албум. Следва лятна програма с участие на Stereo Fest в Бургас на 1 юли и още няколко фестивала в страната. 

Вашето мнение за присъствието на дигиталните платформи в съвременната музикална индустрия? Какво дават и какво отнемат те?
Хорхе: Според мен средностатистическият слушател се възползва максимално от възможностите на дигиталните платформи и за него физическите носители вече не са толкова достъпни. Според мен има само позитиви в дигиталните платформи, тъй като музиката достига до слушателите по-лесно от всякога. За жалост, плочите, касетите и дисковете остават на заден план и се предпочитат от меломани и колекционери.

Ако музиката можеше да се види, как би изглеждала през призмата на TRIGAIDA? ????
Иван: Светлина, зеленина, небесно синьо, много контрасти и отблясъци 🙂 

Фотограф: Енчо Найденов