Автор: Стефан Стефанов

В тази рубрика неведнъж е ставало дума за вълнуващи нови артисти, които тепърва изгряват на небосклона на музикалната сцена в България. Тяхната свежест е притегателна и техните творчески търсения са любопитни за проследяване, защото представят артистичния процес в развитие. Това носи своето очарование, но наистина е съвсем различно да се слуша група, която вече е положила основите и градежът продължава постепенно и неизменно нагоре, етаж по етаж. Музиката на такава банда звучи плътно, здраво и устойчиво, и това си личи от първия до последния акорд.   

В творчеството на Tidemachine няма търсене в смисъл на опит да бъде намерена идентичност, има търсене единствено в смисъла на откриване на нови артистични хоризонти. Идеите са оформени, посланията са зрели, а представянето им е на необходимата висота. Десетте парчета от дебютния албум на Tidemachine са нагледна илюстрация на това какво може да създаде една група, съставена от вече доказани музиканти.

What Remains е достоверен портрет на човека в обществото, като единица и като част от цялото, с всичкия драматизъм на тази концепция. Целта на албума не е да каже възможно повече, а да се каже достатъчно и то е достатъчно, защото е истинно. Индивидът има много причини да се чувства не на място в наши дни, има причини за недоволство, има всички причини да се чувства потиснат, притиснат и затиснат от обстоятелствата, но освобождението трябва да започне отвътре. What Remains е посветен на освобождението на ума, преди той да бъде изгубен в мелницата на посредствеността и освобождението на духа, преди той да бъде заместен от примирение или самодоволство – двете ръце на задушаващия конформизъм в ерата на Аз-ът.  Усилието за освобождение е нищо пред пустотата, която остава без него, и в този смисъл посланията в албума са еднакво съществени и валидни за всеки. 

Всичко това може би звучи прекалено тежко, но когато What Remains беше изпълнен на живо на 19-и октомври, тази философско-концептуална рамка без проблеми се трансформира в една впечатляваща рок проповед пред конгрегацията в Тънка червена линия. Това се дължи до голяма степен на вокалите на Пенко Скумов, които излъчват една предразполагаща искреност – думите в текстовете не просто са били помислени, но са били повярвани на първо място. Звуковата батарея, с която Tidemachine разполагат също не е за подценяване, особено в парчета като Madman, Disease и Who We Are. Венцислав Лалев (китара), Георги Михайлов (бас) и Георги Денчев (барабани) очертават музикалната територия, в която никой не се чувства чужд, но влизането там е на негова отговорност. East of Babylon пък е парчето, което вероятно ще остане емблематично за дебютния албум на бандата – една песен, изпълнена със своеобразен мистицизъм, която звучи на фона на апокалиптични рифове от времето на последния ден. 

Създаването на What Remains е закономерна стъпка в креативния път на Tidemachine, като посоката беше зададена с издаването на East of Babylon като сингъл през 2020-та, последван от Rotten World през 2021-ва и Genesis през 2022-ра. What Remains вече е факт, но групата се движи в бъдеще време – на концерта беше изпълнено парче от следващия албум, така че може да се каже, че Tidemachine са трудни за улавяне в своя моментум. Но поне след тях остава вихрушка от ударен рок ритъм и послания като видения.