Автор: Стефан Стефанов

В последните години на българската сцена започнаха да се появяват български групи и артисти, чиято музика звучи като да не е създадена тук или на този континент, или на този свят. Това е музика, която не търси и едва ли ще има спешна комерсиална капитализация, защото в нея е заложена една артистична дълбочина, която трудно може да бъде смелена и превърната в продукт на масовата култура. Именно тези групи и артисти са скритите съкровища под повърхността и тяхната стойност остава устойчива във времето. 

На концерта в HOM’s на 15 септември Tickle the Sage се доказаха като банда–проводник на творчество, което притежава всичко необходимо да излъчва собствена светлина във века на комерсиализма и културата за бърза консумация. Трудно е за вярване, че млади хора могат да правят толкова зряла музика, но още по-трудно за вярване е, че в тази музика ще бъдат събрани такова количество различни идеи и влияния. В звука на Tickle the Sage със сигурност има сериозна доза сайкъделик рок, но съществува и разлика с повечето подобни групи – докато класическите сайкъделик банди като цяло са доста еднообразни, Tickle the Sage могат да се разгърнат в много голям авторски мащаб. 

В случая хипнотизиращите електрически ритми придават необходимия ефект, но един от най-силните аспекти в музиката на групата без съмнение е вплитането на източни и етно елементи, което прави цялостното звучене много отличително. За щастие, цялата тази жанрова флуидност е очевидна, но не е самоцелна и затова музиката на Tickle the Sage е така концептуално завършена. С други думи, вдъхновенията са многобройни, но постижението е оригинално.

Извън главоблъсканицата на жанровите определения, Tickle the Sage правят музика за слушане, музика за мечтаене, музика за пътуване към себе си. Ако е необходима поетичност, може да се каже, че мелодията в тази музика е като сън в много неопределена реалност, а ритъмът отмерва падането на песъчинките в пясъчния часовник на времето. Или, че това е група, която има какво да каже на собствен древен език, изобретен вчера. Без съответната поетичност изводът е, че комбинацията от авторско вдъхновение и безметежно смесване на стиловете катализира една верижна реакция с неочаквани последствия. 

Tickle the Sage са пример за това, че някои български рок банди вече скачат в дълбокото, като излизат извън класическите жанрови рамки и това тепърва ще дава дългоочакваните резултати. Такъв трябва да бъде пътят към истински оригиналното творчество – творчество, което не е дело на талантливи имитатори, а на самостоятелни артисти, което не следват, а изследват.  

Понастоящем Tickle the Sage записват дебютен албум и това ще бъде първата голяма крачка на една група, която може да взема по няколко стъпала наведнъж.