Те са млади, неудържими на сцената, преливащи от идеи. Музиката им е огледало на бунтарски настроения, лична изповед и лирично послание в комплект със здраво китарно соло. Мелодията се ражда от грифа, приятелите и феновете. Групата се сформира през 2012 под името Nasty Kids, а през 2013 приема името, с което е известна и днеs. В музиката на The Lefties ще откриете алтърнатив, пънк, психоделик, блус, класически рок. В края на 2016 The Lefties са втори в първото издание на „Голямото рок междучасие“. През октомври 2018 излиза дебютният албум на шуменската банда „Skill Is To Expect A Surprise“. А вторият им студиен албум не убягна от зоркото ни око и попадна в обзора на новата българска музика 2021. Гост във #Виж музиката е фронтменът на The Lefties Даниел Стайков…
Да започнем с пътуване във времето. Как преди 10 години се случи превръщането на Nasty kids в The Lefties? И (може би) защо?
Nasty Kids ни звучеше много cringe и осъзнахме, че да се кръстим така, защото сме малки, далеч не е толкова хитро, колкото предполагахме. The Lefties го измислих аз, вървейки по центъра на Шумен с 3-ма левичари Андрей (барабаниста ни), Йоан (тогавашният вокал) и Сезко (тогавашният басист). Звучеше ни като The Beatles, гонихме емблематичност.
Кой е авторът на логото ви – шеметно яко е! Лефтаграм?
Аз и бившият басист Християн в даскало драскахме различни вариации и се спряхме на това, отново целта беше емблематичност.
Как би описал днешния състав на групата като елементи от пъзела The Lefties?
Аз и Анди свирим заедно от много време и съвместното композиране става много гладко и естествено, Касем е много експресивен и експериментален, което добавя още нюанси. Анди е стабилен и мога да разчитам на него, че винаги ще направи барабаните по – нестандартни и ще ме изненада. Каската още се учи да свири от около година, но откъм емоционален подход идваме от едно и също място, което е най – важното. Аз все повече се задълбочавам в композиране на текстове, включително и на български, така че очаквайте още поеми без социални послания на роден език.
Китарите дават душа на мелодията – от къде при вас тръгва пътят на всяка песен?
90% от времето започва с риф и оттам играем с него и естествено издялкваме песента, докато инстинктът не ни спре.
За да напишеш ново парче, какво се появява първо – текстът или мелодията? Звучи като древния спор кой е първи – кокошката или яйцето 🙂
Мелодията, определено.
Имате солидно фестивално присъствие у нас – има ли за теб участие, което никога няма да забравиш?
Аз повече харесвам клубове, въпреки че на фестивал е забавно и по-социално. Любимото ми е първото ни промо на „Nero“ в Singles в София.
Кои са групите, оказали влияние на стила ви?
The Mars Volta, Placebo, Nirvana, Red Hot Chili Peppers, Alice in Chains, Mad Season, Jeff Buckley, Eminem, Jimi Hendrix, Led Zeppelin, The Doors, At The Drive In, Arctic Monkeys, Kings of Leon, Jack White, Korn, Depeche Mode, John Frusciante, Lewis Del Mar, Morphine, Chet Baker, John Coltrane и Miles Davis също по различен начин ни влияят.
Ако можехте сега да получите VIP билет за един – единствен концерт, на коя банда щяхте да отидете всички от The Lefties заедно?
Въх, не съм сигурен, но може би At the drive in.
Къде в България искаш да свирите, а все още не сте?
В малките градове ни се свири доста, но няма много сцена и последователи там засега – нещо, в което вярвам, че може да се подобри.
С удоволствие включихме втория ви албум „Nero” в годишния обзор на новата българска музика 2021. Разкажи ни за него.
Албумът е комбинация от песни от различни периоди в живота ни, агресивен и космичен, за мен е изповедален и ми олекна реално след него. Вече са запечатани вътре тези чувства на гняв и хаос.
Атрактивният графичен дизайн ни прехвърля във времената на възхода на Римската империя и император Нерон. Защо?
Не съм сигурен защо, може би инстинкт. Книгата Quo Vadis ми образува изображения в главата и ги смеси с някакви футуристични елементи отнякъде … не знам точно.
The Lefties присъстват активно в онлайн пространството. Какво е мнението ти за принудителното COVID господство на музикалните стрийминг (и не само) платформи?
Streaming-ът просто не е вълнуващо нещо. Не сме го правили засега. Като някакъв телефонен секс – сигурно може да е яко. Очи в очи е истината.
Къде ще можем да видим в най-близко бъдеще?
На сцени, партита и Каската пред някоя дюнерджийца.
Все още сме в самото начало на 2022 – за какво би помечтал и какво би обещал на себе си, бандата и вашите фенове?
Да инвестираме повече в продукцията си, да сме по – сериозни и отдадени и старателно и ритуално да поддържаме музиката си жива.
Каква би искал да е 2022 за музиката?
Както искам да е всяка година – препълнена. Няма да ни стигне един живот да композираме, изсвирим и запишем всичката музика, която искаме, но искаме да умрем, правейки това, което обичаме. Така че ще има още много.
"