Автор: Стефан Стефанов

В една от онези малко по-специални вечери на сцената последователно излизат две групи, които разширяват хоризонта на българската музика, просто защото могат да си го позволят. Докато ги слуша, човек може да изгуби чувство за принадлежност към страната или планетата Земя и това е най-доброто, което може да се случи в сряда вечер.

Стилът на Tenderbender покрива всякакви проявления на рок музиката от шеметен метеж до среднощна литургия в нелегално заведение. В общи линии, положението е: половината подстилове на рока влизат в един бар и остават там до сутринта. И през цялото време се усеща една скрита опасност, която може да бъде видяна само в малките часове и през стъклото на полупразна чаша. Tenderbender означава страхотно музикално разнообразие и ако има гранична линия между стиловете, тук тя е пресечена многократно и безсрамно. Тяхната музика е покана за мръснишки танц и дори дъждът не можа да отмие нечистите сили, които витатеха пред Строежа по време на сета.

Кратко и ясно, категоричното послание на бандата е, че няма правила – Tenderbender просто правят, каквото си щат. И ако искат, ще избухват. Ако искат, ще изкопаят дупката под краката ти. Ако искат, ще правят рокенрол с коцкарско намигване. Истината е, че като идея и изпълнение музиката на Tenderbender не прилича на нищо друго на местната сцена, тя е създадена за собствен дансинг и това е дансингът на дявола. 

Колкото до Les Animaux Sauvages, това е група, която е добре позната на търсачите на силни усещания в софийския ъндърграунд. На живо този електро-рок еквилибриум изпраща послания до космоса и обратно, вземайки на стоп всичко, което срещне по пътя си. Les Animaux Sauvages са трима души, много електронен бийт, много рифове, много експерименталност. Сценичният пърформанс е на обичайното високо ниво, когато е замесен Насо Русков, който отдавна внася нелегални брит рок вдъхновения на българската сцена. Сибила Серафим пък е волният дух, отговорен за големия взрив в трансценденталната бутилка и носител на сериозна доза алхимия в музиката на групата. Разбира се, нищо от това нямаше да е възможно без Иво Стоядинов – Чарли, чиято китара дефинира звука на Les Animaux Sauvages като с магическа пръчка.

Бандата притежава отчетлива концептуалност, според която не е речено, че в тъмната музикална гора някой въобще трябва да оцелее, защото мракът стиска с кадифени ръкавици там. А изпълнението на живо на Les Animaux Sauvages е впечатляващо изживяване, един музикален пърформанс, който може да бъде едновременно бунтовен и секси по много различни начини. Звукът им е когато електронната музика и рокът остават насаме в бара и там става, каквото става.

Супер е, че тъкмо Tenderbender и Les Animaux Sauvages бяха на сцената на 29-и май, защото между тях има нещо общо: траекторията на тяхната музика е от парти танцувалност към впечатляващ полет в бездната и обратно.

Снимки: © Стефан Стефанов