Може би сте чували за smallman – малкия човек, който вече далеч не е малък: той навърши пълнолетие и смело поема музикални предизвикателства. Smallman има цели 5 задвижващи елемента: Цветан (вокали, гайда, перкусии), Иван Т. (китара), Стефан (бас), Андон (барабани) и Иван Шопов (DJ). Те творят в планината и умело преплитат твърди метъл жилки с приказно-фолклорни елементи и инструменти. И когато казваме метъл имаме предвид хеви, почти траш, разсичан неочаквано и някак много подходящо от атавистичния звук на гайдата и от специфичен вокал. Последният им засега албум е EP-то “Inner oceans” от 2016, но не крият, че работят по нови композиции. Днес в проекта “Виж музиката!” ви срещаме с гласа (и гайдата) зад проекта:

Здрасти! Моля те, представи се! За незапознатите 🙂
Казвам се Цветан Хаджийски, от гр. Стамболийски, Пловдивско, на 35 г. Творец в много направления – музиката не е мое професионално поприще и не бих желал да е. А и категорично, колкото и да звучи като контрапункт, аз не съм музикант. Аз не свиря в други проекти, не свиря сам, не понасям jam session-и и не правя разлика дали рисуваш на канава или правиш музика. Дали проектираш продукт или създаваш свят. Това е моето определение за правене на изкуство: създаване на свят. Вече заникъде не бързам и не виждам смисъл да се доказва каквото и да било. Същината на всяко едно изкуство е то да е изразно средство.

При вас кое идва първо – музиката или текстът?
Няма рецепта, то е усещане. И винаги става без натиск, в конкретен момент, когато всички са психологически стабилни. Създаването е една друга магия, няма връзка с машиналния подход на самите записи. Що се отнася до репетиции и прочие – естествено, че трябва да се подготвям, и то много добре. Но тази част не ми е интересна. Слушам много малко музика, а когато се създава такава – никаква. Само джаз. Защото това винаги води до наподобяващи модели и просто се научих да се пазиш от това да залиташ. Тогава губиш тръпката да изследваш всичко, което те вълнува.

Да, а когато е под натиск, обикновено си личи.
Да, и при нас не се получава. Защото няма на кого да се доказваме – не сме подписвали договори (което няма и да стане) и всякакви други обременяващи елементи. Най-егоистичното е, признавам, че правим музика за нас си. Много е освобождаващо и позволява да не плащаш данък мнение, стил, което също не разбирам напълно. Аз деля изкуството на “дълбоко” и на “плитко”.  В крайна сметка, защо употребяваме музика, например? За да се свържем с нас. Тя ни влияе по конкретен начин – който ние търсим, или пък не разбираме, но ни влияе. Умът е много шумен, много бъбрив. Имаме емоции, имаме наранени емоции или такива на щастие – желаем да си доставим бързо усещане за наслада, буквално отделяне на допамин в мозъка. Разбрах, че това не е особено конструктивно и затова никога не правя музика или не рисувам в такива моменти. А всяко едно емоционално залитане е излизане от центъра. Умът трябва да е много, много тих, енергията да тече правилно. Иначе отива към екстремен субективизъм, което впоследствие наистина си личи. Или си запушен от емоции, или оставяш това да се прояви в нещо, да се породи желанието да се материализира. Така че никога не знаеш – може да се спънеш в паве и да напишеш песен. Изкуството е начин на живот. То не е просто някакъв ценз или занаятчийство.

Въпреки че изисква чалъм …
О, много при това. Аз не съм се занимавал с нищо друго през живота си. 20+ години се занимавам с рисуване, така че си напълно права.

А интересните инструменти как дойдоха в музиката ви?
Пак с енергията. Не дойдоха от идеята за фолклора, а просто от начина, по който се почувствах от самия инструмент и това, което предизвика в мен. Но не бих казал, че не познавам в дълбочина фолклора. В Академията срещнах само двама музиканта и хиляди изпълнители. Изпълнителят има един много голям проблем – скриваш му партитурата и той спира да чувства.

Как започна всичко при вас? Защо “малък човек”, всъщност?
На шега. А не съм аз човекът с Малкия човек. В голяма степен аз го напълних със съдържание, но тази група не може да се казва по друг начин, защото това е по-скоро философско понятие, което сме вложили. Защото наистина сме малки и в същото време безкрайни. Но когато имаш това смирение и осъзнатост, няма претенция. А това ни опазва. Името не се е сменяло никога, а пък вече 18 години съществува. И да, смятам, че философското му съдържание се изпълни изцяло. Няма по-подходящо име от това. Характерът на музиката заедно с агресиращите честоти и вълни на стила – повечето хора, които се докоснат до нея, не чувстват агресия или отваряне на негативизъм (което много често този тип музика създава). Точно обратното – пътуват, широко им е – както на нас. Това е smallmаn, това е малкият човек. Без претенция.

Ако си го представим като един цялостен организъм, които сте вие, имате ли си роля: един да е мозъкът, друг – ръцете … ?
То си е. При нас няма десен крак, ако това имаш предвид. Тази наша симбиоза може и да направи един проект много тромав. Ние разсъждаваме, мислим и действаме, без да си говорим. Не мога да свиря с други музиканти, а и не искам. Никой от нас не се приема на сериозно и е леко. Затова и свирим толкова рядко – само когато имаме вътрешна, дълбока нужда от това. Страхотно е, когато няма правила. Защото може да изследваш – записвахме в планината теми, взети от Персия, Иран, нашия фолклор … и никой не може да ни спре! Нашите несъвършенства са нещото, което ни сплотява.

• Басистът ни блъска като животно, но няма друг вариант, за да излезе този звук по този начин.
• Докторът – заради прецизността, абсолютно уникално присъствие: тихо, скромно, безобразно отсичащо, което дава и една тиха сигурност.
• Интелектът в групата е Андон – самобитен, безумен барабанист, винаги в търсене на различен, семпъл подход.
• Иван, с огромния си опит и бърз ум.

И няма много говорене, всеки присъства вътре. Когато тръгне един поток на разглеждане на тема, тя просто потича.

Наистина като един единен организъм.
Да. И често чуваме, че на сцена много си личи, но ти не можеш да избягаш от него. И никой не си задава въпроса “Защо?”. Няма его и мисля, че това е най-голямата сила на този проект. Малкият човек е много по-голям от нас и никой не си прави илюзията, че това не е така. 

На какъв път ще поеме Малкият човек? Спомена, че работите по нови неща?
Нямам представа още. В един момент ще узрее – животът на всеки един от нас е изтъкан от спадове и израстъци, от семейства, деца, и въпросният обект (и субект) е някъде там. Никой не го бута. Важни бяха условията за случване, които вече са факт. Да, има доста нови композиции, но те  още не са развити. Да имаш наратив (да го наречем базова енергия) и създаването на песен, която да я култивира, са две много различни неща.

А търсен ефект ли е създаването на песни предимно на английски език?
Не, много спонтанен и естествен, защото няма правила и за това. Да, много по-благозвучен е със сигурност. В това отношение българският е малко по-„дървен”, “ръбест”. А в крайна сметка универсалният език е английски, той е навсякъде. Много хора го правят за модата и за пари. Бизнес модели, евтино его, пошлост. Живеем в такива времена, че поради фактора безсмислие се образува балон вакуум, който бълва хитове и когато като ги пукнеш остава едно празно пространство, въздух. То не носи, а тежи и шуми. Започваме да се отваряме навътре, защото навън шумът стана прекалено силен и започна да губи давност именно заради вакуумния си характер. Едното те извисява, свръзва те с теб самия, ако щеш с Вселената, навътре, от другото те боли главата. Моя много голяма болка е липсата на тази вътрешна потребност.

Когато слушам музиката ви, си представям гори, планини и съпътстващите образи. Ако можехте да работите с някакви митични същества или герои от приказки, какви биха били те?
О, не мисля, че бих сложил лимит. Това богатство е създадено от изследването… Те ще идват спрямо потока на енергия. Както всеки един символ или негов архетип, то носи в себе си заряд. Звучи ми абсурдно например Толкин да каже “Днес ще работя само с Гандалф!” И точка. Всичко е част от един голям пъзел и съвсем друг въпрос е докъде ще ограничим самия пъзел. И отговорът е – доникъде. Без лимити и без очаквания, защото те слагат лимитите. Рамките са както безопасност, толкова и бодлива тел. Стига да имаш смелостта да се впуснеш в тъмното.

А музиката не звучи ли най-добре в тъмнината?
Много топло, бих казал. Ако се свържем с желанието си да изследваме, да си донасяме нов и нов стимул – да. Само, че тъмното не може да съществува без светлото, те са едно – като художник го казвам. Балансът на тези двете е нещото, което създава онова, което е около нас, и което ние наричаме с най-различни имена. И живее в изкуството.

https://www.youtube.com/user/smallmanofficial

Проектът „Виж музиката!“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“