През последните няколко години публиката на Международния фестивал на камерната музика в Пловдив имаше удоволствието да се наслади на множество уникални за нашите географски ширини събития. Гостите на фестивала слушаха не един, а цели два Страдивариуса – „Херкулес“ от 1732 г. в ръцете на Иля Коновалов (концертмайстор на Израелска филхармония) и „eкс Крайслер“ 1722 г. на Тибор Ковач (солист на Виенска филхармония), Гуарнери дел Джезу от 1741 г. „екс Кародус“ на Антон Сороков (концертмайстор на Виенските симфоници), станаха свидетели на висшето вокално майсторство на Зоряна Кушплер, Александър Каймбахер, Петер Еделман, на бравурността на виртуозния китарист Габриел Гийен Наварро, на изящното клавирно майсторство на Виктор Розенбаум, Людмил Ангелов, Алесандро Марано, а само преди дни огърлицата от ексклузивни преживявания бе доукрасена с вълнуващия Бахов концерт на титулярния органист на Парижката катедрала „Нотр-дам“ Венсан Дюбоа.

Да заявиш идентичност на такъв ярък фон и да се впишеш достойно между подобни световно признати колоритни творци изглежда като задача, която може да бъде решена само от наистина превъзходни майстори. 

Концертът на 28 май т.г. в залата на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ стана пример за именно такова превъзходно майсторство. 

Златната флейта на Карл-Хайнц Шютц, в комбинация с чудесния ансамблов пианизъм на Мария Принц, не само покри заложените изключително високи стандарти в програмната политика на фестивала, но и повдигна още по-високо летвата за предстоящите тази година, а и през следващите сезони концерти. 

Да се опише звука на соло-флейтиста на Виенска филхармония като просто „златен“ би било твърде плоско канцеларско определение. Шютц озвучи един приказен свят от динамики и тембри, багри и светлосенки, провокира с инструменталните си свръх умения низ от разтърсващи емоционални състояния у публиката. Фразите се обособяваха и свързваха като че ли от само себе си, в една безупречна логика, която заставяше дори професионалистите сред слушателите да се „забравят“, да спрат да слушат експертно и аналитично, да се потопят в тайнството на момента на класическото камерномузикално дуенде. Резултатът бе споделена звукова квалиа от метафизичен порядък, сцената преля в залата, публиката съучаства и съпреживя от първо лице сценичния творчески екстаз. В този вълшебен процес Мария Принц вдишваше и издишваше в квази тантрическо единство с блестящия си партньор, внасяше важни акценти и повеждаше линиите в ключови моменти, без нито капчица егоизъм, с философски обмислена прецизност и дозираност на изказа във всеки отделен музикален елемент. Изтънченият баланс и завидната хомогенност на ансамбъла бяха гарнирани с максимално широка амплитуда на зенитите и надирите в широкоспектърната драматургия на програмата с творби от Моцарт, Муке, Шуберт и Брамс. 

Вълнуващата вечер бе коронясана с нескончаем аплауз за сияйните чаровници от Виена Карл-Хайнц Шютц и Мария Принц.

Снимки: © Международен фестивал на камерната музика Пловдив, фотограф Димитра Лефтерова