16 май 2025 г., петък
Вечерта е дъждовна, а въздухът – необичайно хладен за края на пролетта. Атмосферата навън е идеална за спускане в недрата на столицата и мрачната музика. Пред клуба е пълно. Прииждащите хора се стичат към входа, преди да се разделят в два потока, запътили се към две коренно различни събития. В малката зала на Mixtape 5 се събират фенове на балканския ъндърграунд за сеч в средата на май, както тематично е назован клубният минифест.
Със съвсем леко закъснение, вечерта откриха Teraflora. Публиката още е рехава и малко вяла. Сложните структури и динамиката на прогресивните тракове предполагат по-статично преживяване на музиката, но енергията в B-side се усилваше с всяка песен. Музикантите демонстрираха добра химия и си личеше, че се забавляват. Въпреки че бек вокалите на моменти потъваха някъде в микса, хармонията между соло и бек вокали е осезаема. Особено впечатление прави това в “Divinity”: грабваща вниманието песен с красива мелодия и спиращи дъха барабани. Новата песен обещава интересно звучене на предстоящия албум на арт метълите. Феновете на класиките също не останаха разочаровани. Teraflora изсвириха “Monarch of Light”, поетичната “Castles and Creatures” и актуалния сингъл “The Mirror”.
След авангардните посткор бардове, дойде ред на Lost In Reverie. Младите македонци внесоха ретро усещане с енергичен фюжън от емо, скриймо и пънк рок. Влиянието на банди като My Chemical Romance, AFI и Green Day е осезаемо в творчеството и визията на младежите. Малко повече координация в стайлинга би допринесла за издържан имидж, но ако идеята е нешлифовано очарователна ученическа банда – мисията е изпълнена. Звукът беше сносен, ако не броим бек вокалите, които отново не се чуваха на места, за сметка на прекалено усиления за емо рок бас. Чухме “Letters Never Sent”, “See Your Face” и други тракове от репертоара на младите рокаджии. Бандата определено има място за градация, но песните им са приятни и подходящи за петък вечер.
Медиана на лайнъпа бяха June Turns Black. Румънската електроникор банда сякаш дръпна скрит лост и обърна настроението в залата. “Hurt Me” прикова вниманието на публиката, раздвижваща предпазливо прешлени, за да загрее подобаващо за песен номер две. Под звуците на “BRNDNC” хората вече скачаха и викаха пред сцената. Най-бурни бяха реакциите за кавъра на култовия хит на BMTH “Can You Feel My Heart”. Финал на сета сложиха “Blood Box” и първия пит за вечерта. Румънците съчетават елементи от ретро скриймо и метълкор, модерен електроникор и джент в музиката си, пред която трудно можеш да останеш равнодушен или статичен. Пред сцената имаше повече хора, повече шум и повече движение, а на сцената – много енергия и професионализъм. Вокалистката показа плавни преходи между чисти и харш вокали, силно сценично присъствие и добра техника на изпълнението. June Turns Black бяха и визуално най-интересната банда за вечерта: визуализациите на екрана и динамичното осветление направиха шоуто на румънците впечатляващо и за очите, освен за ушите на публиката.
С гръмовен тътен сцената превзеха From The Ashes. Ямболските деткор машини изпълниха пространството със смразяващи рифове и смазващ звук. Басите сякаш проникваха отвъд костите и се усещаха до върховете на косите, а мощните гутурали наелектризираха въздуха в малката зала. Скуийловете бяха в центъра и на неочакван скеч. Позвъняване на телефон възвести спор от типа „деткора ми е по-добър от деткора ти“. Разиграната дрязга намери решение, когато фронтменът на Enezothe се качи на сцената за колаборация. Освен сценки тип кеч по телевизора, Ashes предложиха и най-тежкия сет за вечерта. Пространството пред сцената се изпълни с бясно мятащи се фенове, изтласкващи по-предпазливите си събратя назад с нарастващи питове. Мош пит, съркъл пит и стена на смъртта видяхме по време на сета, изпратен с бурни аплодисменти и викове за бис. “No Hope” беше единствен бис за вечерта и публиката откликна подобаващо. Преди лебедовата песен, From The Ashes забиха унищожителната “Salvation”, “Overcome” и новата “Thalassophobia”.
С мощен звук и без вокали започна изпълнението си последната банда за вечерта. След фалстарта, озвучителят отстрани техническия проблем и многопластовата музика на Enezothe прозвуча в пълния си блясък. Прогресивната деткор шайка представи съвсем новата “The First Emotion” и излезлия наскоро сингъл “Skyquake”. Enezothe загатнаха за нов албум, но кога се очаква той остава мистерия. Лирично отклонение беше инструменталната “Pagliacci”, която вокалът посвети на дамите в клуба. Освен нея, от дебютния албум чухме още “Jeusan”, злокобната “Veiled Hex” и любимата на феновете “Evildoer”. Времето напредна и остави феновете без бис, но пък им даде няколко пита, разтърсващи брейкдауни и 1-2 паметни сола в сета на бандата.Carnage In May 2025 събра пет банди от различни стилове, държави и поколения. Еклектичният лайнъп беше вещо подреден: преходите бяха плавни, градацията – изпипана. Стартирайки с по-лежерна музика, минавайки през новото и стигайки до титаничната сеч на познатите за местните фенове деткор банди. В хода на вечерта звукът ставаше по-тежък, движението – по-активно, а енергията на феновете не изчезна до последно. С озвучаването нещата не бяха толкова гладки: бек вокалите при първите две банди се губеха на моменти, а Enezothe започнаха сета си с вокали, които не се чуваха изобщо. Проблемът при хедлайнера беше отстранен своевременно, но нямаше как да остане незабелязан. Второто издание остава в историята на тепърва прохождащия формат с много емоции, дребни спънки и добри сетове. Концепцията има потенциал, а времето ще покаже дали майската сеч ще стане трайна част от календара на родните клубни фестивали.
На корицата: Teraflora | Снимка: Denny Radneva, club Mixtape 5
"