
Автор: Стефан Стефанов
За втора поредна година “Виж музиката!” представя своят специален РОКОБЗОР, в който събираме някои от най-вдъхновените авторски албуми от българската музикална сцена.
Селекцията за 2024 година е по-еклектична, но нашето напомняне остава същото – това не е класация, а обзор и албумите, представени по-долу, са само част от всичката музика, създадена и издадена през тази година. Все пак е редно да се каже, че в годишния РОКОБЗОР попадат материали на артисти със силен авторски почерк, които създават собствени културни реалности.
Tidemachine – “What Remains”

Творчеството на Tidemachine е концептуално завършено и визиите се разнообразни, но никъде контролът не е изпуснат. Групата носи един настръхнал звук, който предизвиква размисли за съвременния свят – защо бъдещето прилича на миналото, защо духовността е изтикана на заден план в селфито и има ли смисъл от снимката, ако човекът вече не е там?
Посланията в “What Remains” са дълбокомислени, те не подценяват слушателя, а го предизвикват да бъде най-доброто, на което е способен и да не се примирява с по-малко. Всичко от изпълнението до продукцията е изпипано, но нямаше да бъде същото без вокалите на Пенко Скумов. Гласът, който ти казва, че първо духът ти трябва да се възвиси, е ключов в този материал.
“What Remains” никак не е самоцелен опит, изстрел в тъмното. Това е съвсем целенасочен призив към всеки да бъде личност преди всичко.
One Day Less – “Хартиени цветя”

One Day Less е една от българските групи с най-ярко присъствие в последните години – заради постоянната и градираща продукция, но и заради експлозивите концертни изпълнения. Бандата очевидно има инерция и я използва по-най добрият възможен начин, защото “Хартиени цветя” е втори албум в рамките на две години и това е сериозно постижение на сцена, където създаването на един материал отнема твърде много време.
В “Хартиени цветя” със сигурност има повече идеи и разнообразие от дебютния албум, без групата да е изгубила от вродения си антиконформизъм. Музиката е тежка, без да е смазваща, а вокалите са изтръгнати от сенките на една гневна душа. Общото внушение е, че, когато нещата трябва да бъдат казани, най-добрият момент за това е сега. По силата на идеите, заложени в този албум, “Хартиени цветя” е в някаква собствена категория и най-доброто, което може да се каже за материала (както и за групата) е, че няма пестене – нито на енергия, нито на мнение.
Odd Crew – “Dark Matters – Part III”

С “Dark Matters – Part III” бандата отново е извадила тежката артилерия, но Odd Crew винаги са били нещо повече от канонада от тежки рифове. Подходът е важен и не е случайно, че групата изгради име през годините – всяка крачка, която доведе до създаването на този албум, изглеждаше все по-стабилна и оставяше все по-голям отпечатък.
Тъмната вселена на “Dark Matters – Part III” е изградена от множество личностни въпроси, които горят с черен пламък. Трябва ли човекът да преживее всеки лош съвет, да изкачи стълбата която води надолу, да хвърли котвата си в пустинята, за да разбере цената на усилието? В този лабиринт спасението означава да мракът да мине през теб, но да не остане. Животът няма да се промени заради никого, но и никой не трябва да живее в сянката на живота.
“Dark Matters – Part III” е част от една хронология, която по своята амбиция няма аналог в нашата музика. Линията е постоянна, но възходяща и идеята е в развитие, без да се изневерява на ценностите на групата.
Woomb – “To Never Fear the Sun”

Woomb не е група, която на живо разчита само на музикално изпълнение – по време на техен концерт внушителният и добре премислен сценичен пърформанс е определящ. Дори само това прави бандата знакова за българската музикална сцена към момента.
“To Never Fear the Sun” е първият (до известна степен – дългоочакван) албум на Woomb и феновете няма да останат разочаровани от атмосферичният звук и всички възможни концептуални пластове, заложени в материала. “To Never Fear the Sun” е постепенно потапяне в културните (не)реалности на съвремието и наистина е трудно да бъдат намерени много материали на български банди, които да звучат толкова актуално за 20-те години на този век.
Woomb са на правилното място, в правилното време и ще е страхотно, ако успеят да се възползват това, защото тази група има действителен шанс да се превърне в международен акт.
Arcana 11 – „И навсякъде!“

Има нещо много лековато в този албум, нещо което може да се изниже през прозореца, без да забележиш. Но остатъчният ефект е факт.
Текстовете в „И навсякъде!“ са гръбнакът на този материал и това прави впечатление, може би защото в българската музика като цяло липсва истинска поетичност и боравене с думите. В случая текстовете са проницателни, без да са назидателни, а в посланията има остроумие, което наелектризира значимостта на темите. Движението в „И навсякъде!“ е по емоционалните завои на човешката душевност – в албума има драматизъм, има надежда, има търсене. Има и дъх на бунт, но той е осъзнат и градивен, бунтът на интелигентния човек.
Това е един доста различен албум за българската сцена. В него мракът и светлината са в подходящи пропорции, така че горчивината на битието да остане зад вратата, но вътре слушателят да не се изгуби във фатални фантазии.
Ali – “Introverse”

Ali е една от малкото български групи, която е подходяща за всеки формат – вкъщи на слушалки или по радиото в колата, тяхната музика звучи еднакво добре. Същевременно, в песните има една търсена епика, която би позволила бандата да звучи добре и на на открито, с възможно по-мощно озвучаване.
“Introverse” е успешен опит да се разчупи шаблона на подражателство в българската музика – един опит, който да напомни, че бъдещето принадлежи на онези, които не се страхуват да изследват и да откриват нови територии. Едно от най-големите достойнства на “Introverse” е, че парчетата създават много лична атмосфера и слушателят може да съпреживее емоцията или да се върне там, където е бил щастлив, че е себе си или се е намразил, защото е трябвало да бъде някой друг.
До голяма степен музиката на Ali е повече международна и в много отношения тази група вече е прекрачила границата.
Space Weaver – “We Were Here All Along”

Дебютният “We Were Here All Along” е поредица от дълги психеделични съновидения, едно пътуване през различните емоционални зони в космоса на човешкото съзнание. Докато това пътуване е в спокойни води, то тече гладко и гледката е всепоглъщаща. Бурята се разразява внезапно и помита всичко по пътя си, но времето винаги се оправя в решителния момент и поне две слънца изгряват на небосклона. В “We Were Here All Along” красивото и страшното могат да са различните лица на една и съща монета, а небето и земята неминуемо ще се ударят и така ще се роди един нов свят.
От друга страна музиката в този албум трябва да бъде космически сигнал за връзка с извънземните. Те няма да имат друг избор, освен да отговорят на този предимно инструментален повик, който рисува с ритъм и мелодия една картина толкова голяма, че всеки изглежда малък пред нея. С други думи, “We Were Here All Along” е врата към една вселена, която дори не е паралелна на нашата, но вероятно е по-добра.
Smokey Mountain River Band – “Smokey Mountain River Band”
Едноименния дебютен албум на Smokey Mountain River Band е събрал най-доброто от една безсмъртна традиция. Цялата рок музика има за начална станция блус рока и в крайната си точка най-вероятно пак ще спре там за едно последно питие.

“Smokey Mountain River Band” съдържа музика, която звучи, сякаш Дявола е качен на стоп на някой кръстопът на Подбалканския път и пуска от своя плейлист в колата. Албумът е изпълнен от тъмна тържественост, къде под формата на лична изповед, която е винаги закъсняла, къде от наперено бравадо, от което спомени няма. Това е ритуал по преминаването на множество врати, без да е необходим ключ. Музиката прониква под кожата, небето изглежда по-голямо когато си паднал, мечтите са по-велики, когато си заслужават, а пътят е най-труден, когато е твоят. Инструменталните части са дълги като дните на изгубената любов, докато вокалите някак естествено напомнят тези на Джим Морисън.
“Smokey Mountain River Band” е убедителен дебют и пътят пред бандата изглежда открит, а дяволът ще трябва да го изкара, заключен в багажника.
Атом Инкогнито – “Призраци от Миналото”

“Призраци от Миналото” е нагледна демонстрация за това колко много може да бъде постигнато само в 7 парчета. Албумът е пример за това как новата българска музика е в състояние да изследва различни теми по един задълбочен, но мелодичен начин и с автентичен подход – малко като сън, твърде много като реалност.
Богатата звукова картина на “Призраци от Миналото” разкрива човека, който пада в себе и винаги по лице, за да се изправи по-висок от преди. Този албум е хамелеон – всяка песен е различна и тъкмо когато човек повярва, че знае накъде отиват нещата, разбира че това не е така. Концепциите през цялото време остават едни и същи, но цветовете – не и хамелеонът остава неуловим. В “Призраци от Миналото” има сериозна доза интроспективност и, ако човек се заслуша, може би ще чуе себе си.
VagabOnds – “Human”

VagabOnds са един жизнен, непокорен българо-италиански проект, който навлиза в някаква върхова фаза, а албумът “Human” е традиционен, доколкото може да си го позволи и различен, колкото си поиска.
В “Human” няма нищо сложно, няма тежка концептуалност – този материал от начало до края е заразяващ ритъм и една увличаща безметежност от териториите на южна Европа. Неговата кауза е истината във всички нейни превъплъщения. В допълнение към това има вокал, който ще го слушаш, дори да чете новините от парламента.
“Human” върви бързо по ръба на пънка и рока, там където бунтът започва със остър сарказъм, опърничавостта е по рождение, а тръпката идва от това да плуваш срещу течението. Ако времето внезапно спре, най-вероятно “Human” ще бъде последното, което е останало да се чува.