Варненската музикална сцена е особена порода. От една страна, отдалечеността на града от София, където е съсредоточена голяма част от музикалния живот в България, ѝ позволява да се развива по собствен път, леко встрани от столичните тенденции. От друга, изскачащите едно след друго малки арт пространства и независими сцени създават така необходимата среда, в която младите артисти в морския град срещат своята публика. Резултатът – все повече разпознаваеми имена, отличаващи се със собствено звучене и амбиции за развитие. Polina е едно от тях.

Когато преди няколко години я видях за първи път на сцената, Полина Антонова ми направи силно впечатление. Освен пълна отдаденост към музиката, тя излъчваше непринуденост, спокойствие и хармония, неприсъщи за крехката ѝ възраст. Усещане, запазило се и до днес. Работохолизмът и дисциплината са другите качества, постлали пътя до все по-нарастващата ѝ популярност, а и до дебютното ѝ ЕР, което много скоро очакваме на музикалния пазар. Миналият месец тя получи покана за участие в мащабен и единствен по рода си концерт заедно с едни от най-изявените соул и R&B музиканти в България, което също е доказателство, че посоката е правилна.

Разкажи ни за началото. Как започна да се занимаваш с музика?

Началото ли? Несигурно. Попаднах на ново място, пълно с подготвени хора, а аз имах много да наваксвам. Но пък срещнах добри хора, които ме мотивираха и с перце, малко по малко, извлякоха потенциала, с който разполагах. Страстта ми към музиката надделя и ето ме сега: правя музика, изпълнявам музика, общувам чрез музика.

Дебютният ти сингъл “Baby” излезе през юни и предизвика много положителни отзиви. Разкажи повече за него.

“Baby” се появи на 15-ти юни – подарих си тази песен за рождения ден. Вълнувах се силно и бях много щастлива! Реших тя да е сингълът, защото най-много се откроява като вайб от останалите песни в албума. С „Baby” разказвам историята на двама влюбени, за първите пориви между тях и за красотата на споделеното щастие. А с китариста Валери Маринов направихме още една версия на песента, с много различно звучене и красиви китари, която също е включена в албума като бонус трак.

Съвсем скоро се очаква да излезе и дебютното ти ЕР. Какво трябва да знаем за него?

Заглавието му ще бъде красиво женско име… По него работих с различни музиканти – от изявени джаз и соул инструменталисти като Нейко Бодуров, Стоян Роянов Я-я, Валери Маринов, до едни от най-открояващите се и според мен най-добри рапъри и бийтмейкъри в България – MADMATIC и ВАНТКА. Получи се красив албум с послание и много се гордея с него. Благодаря на всеки един от тях за емоцията, която вложи в звученето му, както и на FAQinMUSIC Studiо, където се случи цялата магия!

Как подбираш хората, с които работиш върху авторската си музика?

Намираме се! Много е важно с кого творя. Важно е при самия процес на създаване да има отлична комуникация и стремеж към усъвършенстване и изчистване на детайла в творбата. Също така да сме на сходна вълна и, разбира се, хората да са професионалисти. В това съм безкомпромисна.

С какво те допринасят към твоите идеи?

Внасят нещо свое в развиването на идеята и звученето на песните. Аз съм отворена към препоръки и имам пълно доверие на хората, с които съм избрала да работя.

А с кой артист (в световен мащаб) би прекарала една седмица в студиото?

Pharrell Williams, D’Аngelo, Prince, J Dilla, Lenny Kravitz.

Когато музицираш, стремиш ли се към определено звучене, конкретна „физиономия” на песента, или даваш пълна свобода на творческия си порив?

Стремя се посланието на песента да е ясно. Няма рамки, свободата е пълна, а аз съм свободолюбив човек, може би и затова толкова много обичам да създавам изкуство.

Отстрани изглежда така, сякаш имаш концепция за всичко, което правиш. Като че ли си премислила всеки детайл – и в музиката си, и в поведението си на сцената (а и извън нея). На какво се дължи това усещане за подреденост?

Дисциплината е изключително важно качество, на което съм възпитана от дете. Няма как да успееш без да си отговорен и точен. Това да си професионално подготвен, премислил детайла, е отговорност за всеки артист. Иначе просто не се получава.

Наскоро в столицата се състоя голям концерт, посветен на R&B и соул музиката. Ти беше част от него заедно с цяла плеяда страхотни български музиканти. Какви емоции пазиш от това събитие?

За мен беше привилегия да бъда на една сцена с артисти като тях. Организаторите се погрижиха до най-малкия детайл за комфорта ни, а стъпвайки на сцената на Sofia Live Club се чувствах повече от прекрасно. Публиката ме прие много топло, а аз ѝ подарих много любов и музика. Беше велико. Изключително съм заредена от това изживяване!

Чувстваш ли се част от българското музикално семейство?

Вече да. Познавам голяма част от българските музиканти, а и работя с някои от тях по различни проекти. Така че – да, чувствам се и този факт ме прави много щастлива.

Много от варненските музиканти търсят по-широко поле за изява в столицата. Какви са твоите планове?

Разбира се, че търся, но не се ограничавам до София. Колкото повече хора успееш да запалиш по себе си, толкова си по-удовлетворен като артист. Посланието ти достига и докосва, а всъщност това е идеята.

А как се чувстваш на сцената в родния си град?

Толкова много обичам Варна. Всяка сцена, малка или голяма, има своя чар. Силно се надявам в следващите години Варна да се развие в тази посока и да се създадат повече сцени и фестивали, за да има цвят и разнообразие, артистите да са доволни, а публиката – удовлетворена.

Какво би променила в музикалната култура на българина?

Светът е пъстър и в това му е чара. Изхождайки от това, не желая да променям ничия култура. А и мисля, че се касае като цяло до културата, а не само до музикалната. Може би бих отправила един апел: като слушатели излизайте по-често от зоната си на комфорт и търсете качеството.

Каква е за теб формулата за успеха днес – кои са важните условия творчеството на един артист да достигне до публиката?

Първо – искреност на сцената. Така или иначе всяка емоция си личи, когато застанеш пред публика. А тя, емоцията, ни е дадена, за да бъде изразявана. Второ – дисциплина – в „бекстейджа”, и трето – духовна красота.

Защо пееш?

Това е най-смисленото нещо, което съм правила в живота си.

Музиката е двупосочен процес на общуване. От едната страна са емоциите и посланието на артиста, от другата – слушателят и това, в което той превръща песента (както и това, в което тя превръща него). А по средата се случва онази магия, която никой все още не е успял да обясни. Но често намираме смисъла именно в нещата, които нямат обяснение.

Полина Антонова обича музиката. А всички обичат Polina.