Налага се да започна с едно уточнение. Освен любима храна за мързеливи лакомници, във Варна „пица“ е и географско понятие. По-точно едно малко място в долната част на ул. „Михаил Колони“, по която се стига от Шишковата градинка до Морската градина, Аквариума и плажа. На тези, които не са от Варна, това описание няма много да им помогне. И още едно пояснение за тези, които са от дарк уейв, пънк, гръжнд и хард кор и дори по-младата метъл генерацията на този наш морски град: това е епицентърът на повечето неща, които се случваха през 90-те. Нещо като свещена земя. Или по-точно свещен плочник. Т.нар. „Пица” се намира срещу легендарното студио на Васко (Васил Василев), където са направили първите си репетиции и записи почти всички варненски групи. Май някога там наистина имаше павилион, в който продаваха пици, но това не е толкова важно. Други твърдят, че произходът на името е различен, идваш от жаргонен израз за последствията от прекомерна употреба на алкохол… Важното е, че на този наклонен тротоар вреше и кипеше от живот, от музикални и всякакви други мечти, от свобода и желание да си различен и оригинален.

Горното предисловие е нужно, за да е ясно, че името на група PIZZZA съвсем не е случайно. Това е варненската банда, която може би най-сериозно пази духа на онези вече твърде далечни времена. Поне половината от нейните членове са ярки представители на бума в ъндърграунд сцената на Варна през 90-те. В самия край на това десетилетие, през 1999 година, се появява и първия вариант на PIZZZA. Интересното е, че групата няма намерение да свири това, което се превръща в стила ѝ. Самите музиканти го определят с понятието Skacore – комбинация между ска и хардкор, но в песните им има по-класически пънк влияния, а също и елементи на фънк, хип-хоп и какво ли още не. 

Шарената и разнообразна музика на PIZZZA забавлява и те кара да танцуваш, а текстовете им предизвикват най-често усмивки. Понякога иронични и дори саркастични, понякога даже озъбени, но все пак усмивки. Точно такъв е случаят с парчето „Краля на кофража“, което се появи миналото лято и предизвика доста коментари заради засегнатата в него болезнена тема за презастрояването на Черноморието и оскверняването на природата в планините. Дори и по тази тема PIZZZA не могат да бъдат само гневни. Или по-точно успяват да изразят гнева си по своя си уникален начин – с енергия и шеги.

След „Краля на кофража“ изглежда започна и нов етап за групата, която в последните години е в състав Стефан Бъчваров – Каската (вокал), Кобо Цветков (китара), Николай Христов – Кайо (бас), Владимир Маринов – Рамбо (барабани), Витомир Попов (тромбон), Явор Шарбатнов (тромпет) и Йоанна Петкова (саксофон). Дамата в момента е в групата само дистанционно, защото живее и учи в Германия. Липсата на концерти (а според мен в свиренето на живо е голямата сила на PIZZZA), принуди музикантите да търсят друг път към вярната си публика. Така за около половин година се появиха няколко нови техни видеа. Между тях е и клип на може би най-любимото на публиката тяхно парче „Стана тя една“. 

През декември пък се появи „Скамейка“ – нещо като манифест на групата. В заглавието има игра на думи, която е един от любимите похвати на Кобо, който е автор на текста. Всъщност „ска мейка’“ е ska maker – човек, който свири ска. На Стефановден (имен ден на Каската) пък се случи най-приятната изненада за феновете на PIZZZA, които гледаха техен пълноценен онлайн концерт. Той беше излъчен по Хале TV – видеоканалът на алтернативното младежко пространство Хале 3, което, за съжаление, в последно време се бори за оцеляването си. Все още съществуващо благодарение преди всичко на ентусиазъм, това място за скейт, концерти, прожекции, лекции и изкуство във всичките му съвременни форми по принуда сериозно ограничи дейността си в условията на пандемия. Естествено, това значи и по-малко приходи, което изправя пред сериозен риск ключовото пространство за изява на много млади (по възраст и по дух) варненци. В момента за оцеляването на  Хале 3 се провежда кампания, в която всеки може да се включи под различна форма. Дано да е успешна…

В този ред на мисли от най-ценните неща в творчеството на PIZZZA е оптимизмът. Оптимизъм на хора, които вече навлизат във възрастта на „помъдряването“, но не са станали конформисти, все още вярват в това, което правят и го правят с удоволствие. Животът понякога може да е смазващ, но в крайна сметка важното е да не губиш чувството си за хумор и да не се отказваш от това, което обичаш. Тази група определено обича колкото музиката, толкова и публиката си, което вероятно е в основата на това, че още е заедно. Затова и търси нови пътища към всеки потенциален съмишленик. Музиката е най-съвършения начин за комуникация и има невероятната сила да събира хората, да създава общности. А има ли общност, преодоляването  на трудностите става в пъти по лесно. Точно това е темата на най-новото видео на PIZZZA, носещо заглавието „Един за един“. 

И понеже започнах с предисловие, може би е логично да завърша с кратък послеслов:

В последните месеци варненската музикална общност загуби безценни хора. Загубата на Димо от P.I.F. се усети особено болезнено в неговия роден град сред почитателите и приятелите му, които плакаха и хвърляха цветя в морето на плажа на клуб „Ментол“, където най-често можеше да бъде чут в последните години. В същия ден дойде и тъжната вест, че този свят е напуснал фантастичния басист Велислав Стоянов – Багера, основна фигура на джаз сцената във Варна. А след това дойде и трагедията с DJ Emotion, истински майстор зад пулта, който беше превърнал микса в истинско и пълноценно изкуство. 

Подобни тежки загуби няма как да не се отразят на музикантите и на публиката във Варна. Но те трябва да ни подсетят за нещо важно, което всички можем да направим. „Все още на българската музикална сцена съществува проблема с възприемането на авторската музика и това хората да осъзнаят, че българското не е „гадно“. И тук искам да спомена нашия приятел Димо. Искам тези хора да бъдат оценени приживе, а не Фейсбук да гръмне с тяхна музика, след като вече няма смисъл“, това каза Кобо от PIZZZA в интервю, дадено само ден след смъртта на певеца на P.I.F. И думите му са изключително точни …