Историята започва в средата на миналото десетилетие. Няколко местни банди оформят ядрото на фестивала около простата мисъл, че ако искаш нещо да стане, трябва сам да го направиш. Както казва двигателят на формата, Жо Василев, бандите искат да свирят на фестивал, но няма кой да ги покани. Така се ражда Valentine’s Massacre. Пилотното издание всъщност се случва през 2014 г. Въпреки това, тази година говорим за десетата годишнина на клането. Разковничето е прекъсването покрай пандемията от COVID-19.
В началото бяха валентинките
В първите години фестивалът все още търси своята идентичност. Понякога се провежда в Mixtape 5, друг път – в Live&Loud. Стремежът е да е на Свети Валентин или възможно най-близо до 14 февруари – всичко е в името, все пак. Първите издания са мини фестивали – провеждат се само в един ден. 2016 г. е повратна за фестивала: Valentine’s Massacre се отправя на първия си гастрол. Освен столичния Mixtape 5, клането оглася и култовия Post Culture Stage в Пловдив. През 2017 г. организаторът Black Nebula Events решава да счупи концепцията за „мини“ Massacre и прави първия пълнокръвен клубен фестивал с бранда. Valentine’s Massacre 2017 дава на столичните фенове два дни тежка музика в Live&Loud, с банди като Last Remains, Past Redemption, Mizerere, 40 Days Later и Never Prey. През 2019 г. пътешествие до града под тепетата и втори ден няма, но Massacre се сдобива с Drum&Bass афтърпарти. Ивентът се връща в концепцията за минифест, но мащабът е увеличен: 12 часа музика с 12 артисти. Концертната част включва шест банди, а в полунощ започва 6-часово афтърпарти с шест артиста, селектирани от Metafiziq Recordings. Въпреки известната непоследователност на концепцията, посоката е решително напред и нагоре. Можем да кажем, че пандемията сложи прът в набралото инерция колело на клането, както се случи с не едно и две събития. Това обаче няма да е изцяло вярно твърдение. Локдауните започнаха през март 2020 г., а фестивалът не се проведе за пръв път месец по-рано. В антропологическо интервю, любезно дадено за една дисертация през 2021 г., Жо Василев споделя и другата причина за прекъсването: Valentine’s Massacre просто е изпълнил своята мисия, за момента.
Massacre 2.0
Нова ера, нов късмет или както там беше поговорката. Фестивалът се сдобива също с нова мисия. Ако в началните години целта на формата е да бъде платформа за млади банди от местния ъндърграунд, то възроденият Massacre разширява хоризонта си. Международният обмен вече е основна мисия. Прякото изражение, свързано с феста, е включването на чуждестранни банди в лайнъпа. То не е ново: още през 2016 г. на сцената се качват както обичайните заподозрени, така и техни колеги от Гърция (Above Us The Waves). Косвеното изражение са съвместните гигове и дългосрочните отношения. Някои банди от Гърция и Румъния са свирили на феста нееднократно, а част от тях правят съвместни турнета или концерти с местни банди от лайнъпа на фестивала. Новата мисия е отбелязана и със смяна на името. Ребрандирането е предимно по логистични причини: не винаги е възможно клането да се провежда на Свети Валентин и новото име бяга от асоциацията с празника. Massacre вече е донякъде установен бранд, но тепърва излиза от началния период на градеж и формира общност. Повечето посетители са там за конкретна банда, не за феста като такъв. Предвид широкия спектър артисти през годините и нивото на фестивалната култура в страната, няма как да е иначе. Още доста бира трябва да изтече в Mixtape 5, преди форматът да достигне ранга на апотеоза на клубните евенти за тежка музика: Hardcore X-Mass. Въпреки това, фестът продължава да се развива. February Massacre още е събитие от фенове за фенове, но увеличава мащабите си с всяко издание.
February Massacre – Valentine’s Edition
Тази година за пръв път February Massacre се проведе в двете зали на Mixtape 5. Първият фестивален ден беше динамичен: осем групи, две зали и над шест часа музика. Притичването между A-side и B-side направи натоварения лайнъп възможен. При Poetsky започна изоставането от графика, което продължи до края на вечерта. Чакането обаче си заслужаваше: nuclear metal групата беше сред най-добрите изпълнения на фестивала. Музикантите се качиха на сцената в почти пълен мрак, разкъсван от неоновите гривни на ръцете им. Визуалният акцент привлече погледите, а краткото светлинно шоу ги прикова в центъра на тъмната сцена. Изплувайки от мрака, се потопихме в музиката на Poetsky, която се усещаше като звукова поезия. Харизматичната фронтдама показа впечатляващ контрол на гласа и добра проекция. Добавената реверберация беше точно на място и засилваше хипнотичния ефект на вокалното изпълнение. Музиката умело изплете рамка от тежък саунд около гласа на Карина Иванова и решително застопори сета на Poetsky като един от най-паметните за Massacre-а. Въпреки заявката на организатора, че графикът ще се спазва до минута, при банда номер 7 той спря да съществува. Khanъ удължиха сета си и свириха почти до полунощ. За това време се разходихме из дискографията на бандата: от старите класики като „Жар“ и „Жажда“, до актуалните „Сенки“ и „Самодива“. Чухме неподражаемия фолккор на четата, заключен в умелото комбиниране на красиви фолклорни мелодии, класически брейкдауни и тежки рифове. Реакциите по време на сета бяха бурни, а виковете за още не секнаха до последно. Ден 1 закриха From The Ashes. Деткор бандата имаше завидна енергия, предвид тежките рифове, бруталните вокали и бързите барабани. И предвид времето, което вече беше напреднало след седем банди и шест часа в Mixtape. Отлив на хора, неминуемо имаше. Умората си каза думата и повечето посетители не дочакаха финала. Отварям скоба за разпределението на бандите: имаше ясно разграничение между бандите в A и B-side. В малката зала свириха по-тежките и апокрифни банди, а в голямата – по-мелодичните банди, които привличат повече публика. Което е логично, но час и нещо гайди, последван от деткор е интересно решение.
Ден 2 беше само в малката зала, където чухме 40 Days Later, This Burning Day и авангардните MOGA. Прогресив дет метълите изпъкнаха с артистичност и брилянтно използване на контрасти. Динамиката между Милко Дюлгеров и Борислава Йорданова беше наелектризираща, а MOGA заслужава място в концертния календар на метъл меломаните. This Burning Day се качиха на сцената предпоследни. Горящите показаха професионализъм, позитивизъм и заразителна енергия, въпреки дребната засечка с подложката на This Is Our Time. Сетът беше стегнат, добре изсвирен и оставящ феновете жадни за още. Не получихме бис, но A Former Life винаги е подходящ финал. И втората вечер голяма част от хората се ориентираха към изхода след предпоследната банда, която не беше точно хедлайнер, но може би трябваше да е. Гърците Oathswan свириха пред оскъдна публика, но изглежда се забавляваха на сцената.
Каква е равносметката?
Два дни, две сцени, 13 банди и много схванати прешлени. Чуждестранните банди бяха четири, а от родната сцена видяхме и чухме богата палитра от стилове в тежката музика. 2025 беляза историята на клането с разрастване на мащабите, съпроводено от съвсем леки спънки. Плановете за 2026 вече са в ход, а какво ще видим тогава и на колко сцени, още е мистерия. Жо Василев загатна за стремеж да има по-големи банди в лайнъпа. Само времето ще покаже дали плановете ще се осъществят.
"