Автор: Стефан Стефанов

Не знам дали има дъжд в пустинята, но в последно време се усеща нещо подобно в българския алтернативен рок. Не става дума, че не е имало никакви такива групи в последните години, а че към момента има осезаемо освежаване на сцената. Появяват се нови имена, старите напомнят за себе си, а лицето на алтернативната музика за първи път от много време насам започва да придобива някаква форма. 

My Rage And Kindness (M.R.A.K.) със сигурност са част от това раздвижване и сами по себе си представляват част от рецептата. Може би в началото на концерта на 8-и април публиката не знаеше какво да очаква от варненската група, но феновете едва ли са останали разочаровани в края. Завършеният и стегнат сет, като този на My Rage And Kindness, трудно може да принадлежи на банда, която в последно време свири рядко на живо, но тъкмо това е парадоксалният факт. 

Инструменталите на My Rage And Kindness са изобретени на тайно място и са съставени от чисто вдъхновение, а много стабилната ритъм секция прави бронята непробиваема. Скорошното присъединяване на Зорница Грънчарова (вокали и клавир) пък е попадение в десятката, защото комбинацията между женски и мъжки вокали дава много отличителна характеристика на групата.

При всички положения My Rage And Kindness е нещо различно на местния музикален пейзаж, а тяхната електрическа църква може да събере много последователи. Примерно, защото не е трудно да станеш фен на такава банда.

От своя страна ONE DAY LESS е като сърдечен удар –  човек просто няма как да е подготвен за такова нещо. Много от българските музиканти се опитват да подражават на западни образци, но тази група изглежда прекалено голяма за собствената си кожа. Това донякъде се дължи на магнетичното влияние на вокалистката – гласът й е подкрепен от подобаващо суровия звук на бандата, но харизмата на Мишер до голям степен прави разликата. Вниманието на публиката бързо бива приковано от огнената й натура, а подобно сценично поведение и енергия напомнят за появата на фронтдама от калибъра на Милена.

Поводът за концерта в Строежа бе представянето на дебютния албум на ONE DAY LESS, но на живо тази група има вид, сякаш е отдавна на сцена. И като цяло съставките за взрив са налице – за две години и половина ONE DAY LESS имат на своя сметка 4 сингъла, които са  част от техния първи материал “Призми”. Той бе представен в препълнения клуб, а морето от хора там бе разцепено със забележителна лекота. 

По принцип на подобно събитие групата често получава обичайните за случая куртоазия и приятелско-роднинска подкрепа. Но на концерта на 8-и април публиката беше спечелена и по-скоро превзета на абордаж. Истината е, че буквално от библейските времена насам рокът на български не е звучал така с  парчета като “Сън в реалност”, нито на английски с “Humanity”. ONE DAY LESS не намаляват нито оборотите, нито децибелите и когато въпросът опира до кавъри на легенди, като Alice in Chains и Tool. 

С просто ухо си личи, че ONE DAY LESS е група, която още от самото начало е на вълната. Освен това е силно препоръчително тази музика да се слуша на живо, защото тогава може да се усети как фитилът гори. И отнякъде постоянно мирише на барут.