Автор: Евгений Шевкенов

Тъкмо привършвах инвентаризацията на дипломите си за магистър, магистър, доцент, професор и доктор, за да ги предам за обявеното ритуално късане на 30 май т.г. в НДК, под звуците на мистерийни потпури от „Джелем, джелем“ и „Травиата“, и се случи нещо, което сломи жестокостта ми. Присъствах на дебютния концерт на новосъздадения квартет „Пловдив“ на 18 март в залата на АМТИИ „Асен Диамандиев“. 

Освен че ме разубедиха да се „саморазжалвам“ доброволно, младите ми колеги Стефан Хубенов, Виктор Костов, Христо Илиев и Йордан Вичев дадоха своя убедителен отговор на въпроса 

„Що е то камерна музика и има ли тя почва у нас?“

Оказа се, че слуховете за окончателната победа на самозванското месианско маестровствуване над субстанциалното и съдържателното класическо музикантстване са силно преувеличени. След това преживяване, контаминираното с адрерийовщина настояще изведнъж придоби един по-пролетен вид, с мартенски напъпващи надежди за бъдещето. Надежди за един предстоящ урожай на същинската духовност и стойностност на изчистеното понятие класическа музика. 

Стефан, Виктор, Христо и Йордан музицираха не само талантливо, но и с безпогрешна музикална логика, ушеслушна академична образованост и завидна младежка енергия, без нито капка евтино шоуменство, позьорство и външни ефекти, които да имитират или компенсират недостатъчен вътрешен заряд или инструментални неспособности. Подобна зряла концепция е признак на творчески интегритет и смела увереност в собствените умения. Комбинация от въздействия, която видимо разтърси с яркия художествен резултат отбраната публика, в която личаха редица професионални музиканти и педагози (и те, милите, дипломирани…).   

Квартет „Пловдив“ беше подходил към избора на програма с дързост и хитрост. Дързост, защото Американския квартет от Дворжак и Вторият от Бородин са безразсъдно смела първа стъпка на сцената, но и хитрост, защото именно славянската естетика и душевност в музицирането бяха голям плюс за демонстрацията на силно впечатляващ потенциал. 

Потенциал, който би се развил със сигурност отлично чрез едно предстоящо систематично изкачване по стълбичката Хайдн-Моцарт-Бетовен-Шуберт. По тази линия престои много труд за по-задълбочено осмисляне на драматургията, за измайсторяване на полифоничните прехвърляния между гласовете, за разширяване на динамичните амплитуди и по-ярко експониране на агогичните акценти и съпоставяния, за дефиниране ролята на средните гласове и басово-сопрановите им рамки. Младите колеги вече демонстрираха забележителните за първи сценичен скок непорочна интонация, убедителен щрайхизъм в гъвкав звук и разнообразни лъкови прийоми, напреднало ансамблово единомислие и 24-каратова квартетна сериозност към занятието. На такава стабилна основа съм уверен, че блестящото бъдеще на този ансамбъл няма да остане само в сферата на добрите пожелания. 

Тръгвайки по следите на славната българската „кръвна линия“ квартети –  Аврамов-Тилев-Димов, квартет „Пловдив“ даде легитимна първа заявка за конкурентност на вече утвърждаващия се квартет „Фрош“ в запълването на една жизненоважна ниша в националния ни музикален живот. Ниша, която да даде необходимата фраково-папийонкова противотежест на кросовърските ти-шъртчета, емблематични за ширещото се концертмайсторско „огнебълване и ножегълтачество“. 

Смело, качествено, вдъхновяващо начало. 

Браво, момчета, кураж, само напред и не си късайте дипломите!