Природата в българската популярна музика 3: атмосферни и космически явления

В чест на лятното слънцестоене и най-дългия ден в годината споделяме с вас третата част от колекцията, в която екипът на “Виж музиката” събра 58 познати, не толкова познати и съвсем незаслужено забравени песни на любими изпълнители и групи от 60-те години до днес. Този път ще се разходим из Космоса, ще се възхитим на природните стихии и ще изпитаме силата им чрез музиката: галактики, звезди и планети, ветрове, дъждове и вода, сини небеса и още много неща. Напомняме, че колекцията ни е отворена за допълване – разбира се, ще отбележим и кой ни е подсказал идеята. И така… ето какво се случва в българската популярна музика, когато става въпрос за природни стихии и атмосферни явления! 

Избрахме да започнем с Луната и Антоанета Добрева – Нети. През 2002 се появи дебютният й албум, наречен просто “Нети”,  издаден от Stars Records. А Луната, която спи в космическо видение, се превърна в един от безспорните светли и чудесни летни хитове на 2002. И не само на 2002. Музиката и текстът са на Дони. 

Почти едновременно с “Луната спи” се появи другият хит на лято 2002 – този на Deep Zone & Kamen Vo. Музиката и аранжиментът са на Dian Solo, DJ Rossko и Любомир Савов, текстът е на Камен Воденичаров. Не знаем за вас, но ние добре си спомняме как ако отнякъде не звучеше заспиващата Луна, това със сигурност означаваше, че някой слуша “Ела, изгрей!”. И най-вероятно танцува в ритъма на песента …  

Връщаме се назад във времето в лунна нощ, в която месецът е като крило на птица, а ние сме в град на брега на морето. И звучи друга любима песен: “Нощ над града” на Домино (Тоника). Музиката е на Тончо Русев, аранжиментът е на Красимир Гюлмезов, а прекрасните стихове са на Петя Дубарова. Песента е включена в албума “Един прозорец още свети” от 1985, издаден от Балкантон ВТА 11529.  

Отдалечаваме се от градския нощен пейзаж, за да погледнем към величествената и безкрайно красива планета Земя заедно с пловдивските музиканти Едит Унджиян и Георги Зайков a.k.a. MixMe в първия сингъл от новия им албум, посветен на природните елементи. Сингълът “Земя” се появи – случайно или не – ден преди Бъдни вечер по стар стил на 5 януари 2021. С удоволствие ще включим другите 3 песни от албума, посветени на огъня, водата и вятъра, в някоя от следващите ни колекции. 

Към природните стихии добавяме благотворната сила на златното светило с една любима на хиляди българи песен на Мими Иванова: “Слънцето е в моите коси”. Песента е част от албума “Здравей, наместо сбогом”. Музиката е на Зорница Попова, текстът – на Йордан Янков. Годината е 1996, издател на албума е Балкантон 070181.


Ветровете заемат особено място в българската популярна музика.
Тази стихия се мярка в текстовете на много песни. Но сред тях има две, които са емблематични със своята мощ и красота. И е невъзможно да не присъстват в нашата колекция.

Първата от тях е “Повей, ветре!” на Паша Христова. Годината е 1970, когато Паша Христова е безапелационният победител на “Златния Орфей”. Журито й присъжда Голямата награда за “Повей, ветре!” по музика на Йосиф Цанков и текст на Димитър Василев и Първа награда за “Една българска роза” по музика на Димитър Вълчев и текст на Найден Вълчев. Песента за розата е в част 2 на нашата колекция, посветена на флората в българската популярна музика.   

Втората песен, която избрахме, защото също толкова ефектно и прекрасно пресъздава силата на ветровете, е на Лили Иванова. “Ветрове” е включена в едноименния албум на певицата от 2000, издаден от Shiny World. Музиката на песента е на Георги Красимиров – Герасим, а текстът е на Борислав Мирчев.

Водата е стихията, за чиято огромна мощ често не си даваме сметка. Но водната магия е навсякъде около нас. Най-впечатляващата морска шир е океанът. И едва когато я видиш осъзнаваш, че Черно море, например, наистина е малко. Водата е вдъхновение за много музиканти от различни стилове и поколения, а в колекцията ни включихме 4 песни, всяка от които има своя чар и е безкрайно различна от останалите. 

Най-напред предоставяме микрофона на “Остава” и чудесния им “Океан” от албума със същото име от 2015. Музиката е на “Остава”, текстът – на Свилен Ноев, издател “Остава” ООД. 

И позволяваме на Жлъч да ни припомни за едно от най-опасните явления в морето: фата моргана. В пряк, преносен и всякакъв друг смисъл. Римите са на Жлъч, инструменталът – на Петър Петрушев. SCC 2016. Признаваме си, почитатели сме на римите на Жлъч.

Излизаме на сушата, за да си припомним колко страшно е, когато няма вода, когато разбираме колко жалки и колко малки сме ние – хората – пред стихиите на Природата. Правим това с великата песен на Диана Експрес от 1981 “Молитва за дъжд”. Албумът със същото име е на Балкантон ВТМС 7016 и включва 10 песни. Музиката в  албума е на Митко Щерев, а стиховете в песента “Молитва за дъжд” са на Димитър Василев. Страхотен блус! 

Искаме ли да се зарадваме от сърце на дъжда, то той, разбира се, трябва да е пролетен, плиснал в миг и отшумял … Да, най-вероятно сте разпознали думите от “Топъл дъжд” на Силвия Кацарова. Музиката е на Тончо Русев, а текстът – на Петър Караангов. Историята на песента започва през 1959, когато поетът пише стихотворението “Дъжд”. 25 години по-късно заедно с композитора го превръщат в песен, която LZ включват в четвъртия си албум “17 дена дъжд” през 1986”.

И тъй като все пак очакваме да ни залее истинска ВОДА, а не просто кратък пролетен дъжд, това се случва с песента на Елица Тодорова и Стоян Янкулов от 2007, достигнала до четвърто място на конкурса Евровизия през същата година. Водааа! Спомняте ли си що радост и възторзи бяха? Ех … 


А сега е време да полетим далеч от Земята в необятния Космос
, от който понякога до нас достигат мънички късчета изгарящи в атмосферата ни звезди като тази в песента на Ваня Костова от 1987.
Музиката е на Стефан Диомов, текстът – на Пейо Пантелеев. И може би Ваня Костова вече е една от звездите над нас. Светла й памет … 

Отдалечаваме се от планетата Земя и се отправяме към най-модната напоследък космическа дестинация Марс с Д2. Песента им от 2019 е по музика на групата и текст на Руши Видинлиев и Димитър Кърнев. Впечатляващото видео е под режисурата на Валери Милев и е заснето в Обсерваторията на вр. Рожен

Оставаме в Слънчевата системa, но сменяме посоката към Венера с китариста Мирослав Иванов и композицията Venus от третия му самостоятелен албум Little Alien 2019. Venus e импресия от звуци – бавна и ефирна, с много синтезатори и един, единствен акустичен звук в нея. Това е истински дъжд, който се е изсипвал над София, докато Мирослав е записвал пиесата. Прекрасно е да можеш да си едновременно на Венера и на Земята. Чрез музиката.

Напускаме Слънчевата система. Отправяме се към Далечния Космос заедно с Елена Сиракова и нейното ЕР “Галактики” от есента на 2020. Представихме Ви го в обзора на албумите за миналата година. Едноименната песен (както и другите 5 песни в албума) са по музика и текст на Елена, а аранжиментите са на Божидар Василев – Trombobby.

Отправяме се още по-дълбоко в Космоса със Стругаре, които с елегантен финт на края ще ни върнат на Земята през 2021. А, между другото, поехме на междузвездно пътешествие с тях през 2018. Със смели експериментални рап рими, поглед към Земята отвисоко (може би Международната космическа станция) и тежки социални послания, вплетени в електронна светлинна и звукова вълна.  

От Дълбокия космос се завръщаме на планетата Земя, а – както твърдят всички космонавти и астронавти – от Космоса тя е изумително красиво мъничко синьо кълбо на фона на черното пространство сред звездите. Затова финалът на част 3 от колекцията ни, посветена на природните стихии и атмосферни явления, ще бъде в синьо.

Първата от песните в цветната ни палитра ни връща в 1976, когато Васил Найденов започва своята кариера като вокал на рок група “Диана Експрес”. Песента е включена във втория албум “Диана Експрес” от същата година, издаден от Балкантон – ВТА 1943. С музиката на Александър Йосифов, стиховете на Павел Матев и интерпретацията на Васил Найденов „Синева“ се превръща в абсолютен хит, който остава популярен и днес. Всъщност песента се появява година по-рано в друга, съвсем различна, нежна и меланхолична версия в изпълнение на Мария Нейкова, но не успява да спечели популярност сред публиката. 

Оставаме в същата земно-космическа цветна палитра със Сленг и “Синьо”. Красивата песен е по музика и текст на Дими Екимов и е част от албума под същото име от 2000 г. 

Връщаме се в 2021 все така с палитра от морско – небесно сини оттенъци и най-новата песен на Йорданка Христова, в която се усеща нейната любов към латино музиката с ухание на боса нова и джаз. И лято, слънце и море, разбира се. Песента е по музика на Борис Чакъров и текст на Йорданка Христова. 

 

След дълги колебания решихме, че песента, която най-добре подхожда да бъде заключителна в нашия виртуален концерт, посветен на природните стихии и Космоса в българската популярна музика и близо 50 години от нейната история, е отново на Сленг. Песен, която ни напомня, че Земята е нашият свят, който в цялата си красота и многообразие на живата Природа заслужава нашето уважение. И обич … 

Ако сте пропуснали части 1 и 2 от нашата колекция за Природата в българската популярна музика, можете да чуете какви насекоми, земноводни, морски и сухоземни същества се разхожда около нас  ТУК.
А ако предпочитате уханието на цветя и билки, насладете им се в музика ТУК.
Благодарим Ви, че слушате българска музика!

Чуй музиката и ни последвай в социалните мрежи
Мобилно приложение

“Музикалният гид на сценичните пространства в България“ е резултат от двугодишния проект за широкообхватно картографиране на музикалния сектор в страната, който БМА стартира през 2020 г. като част от своите секторни инициативи. Целта на проекта е да подобри информационното осигуряване и да подпомогне разработването на ефективни културни политики и финансиращи механизми.

Приложението е отворено за всички сценични пространства в България, като предлага лесен и бърз достъп до обширен масив от данни. Това дава възможност на артистите – изпълнители да планират своите дейности без да губят време в допълнителни проучвания, което прави процеса по-ефективен и лесен.

Вярваме, че този продукт ще бъде от голяма полза не само за музикалния сектор, но и за всички останали сценични изкуства, като ще спомогне за по-лесното им интегриране и развитието им в културната сцена на България.

Мобилното приложение ще бъде достъпно за сваляне в края на месец януари 2025 г.

Прочети още
"