Всеки софийски градски герой се е запознавал със Станко Томов, а той, от своя страна, го е заразявал с енергията и хъса си. Точно тази енергия той влага и в музикалните си проекти – познаваме го от Bright Sight, а сега продължаваме да следим новите (с)формирования Напук на света и Планетариум 2. Какво ни сподели той за пънк рока в живота си, четете в долните редове…

Здравей, представи се! Кой си ти и за какво се бориш? Като какъв се подвизаваш и в кои групи?
Здравейте, казвам се Станко, бил съм какво ли не през годините, но основно и най-вече пънк рокър. В момента активно свиря в две от най-новите и свежи банди на родната ъндърграунд сцена: Напук на света и Планетариум 2.

А сега представи и останалите от Напук на света!
Напук на света сме аз на бас китара и повече или по-малко викане или пеене, Радо Пенев на китара и далеч по-медени вокали, Иван Благинов също на китара и Неди Миладинов на барабани.

Как се намерихте?
Когато свириш от много години, постепенно опознаваш сцената и си изграждаш представа кои биха били идеалните хора за музиката, която ти се свири. Организираш си своеобразен dream team. В нашия случай познавах Радо и знаех, че е топ талант, но пътищата досега се разминаваха. Ето, че се засякохме в Planetarium 2, където той беше божествен барабанист, но осъзнах, че в него има много повече потенциал за пънк рок – точно такъв, какъвто търся за новия проект Напук на света, който се явяваше естествено продължение на Bright Sight след необходимата пауза, която реших, че трябва да направим. Радо е безпогрешен талант, освен на барабани свири топ мелодично и на китара, а вокалите му са идеални, дори повече, отколкото е необходимо, затова и се ограничаваме от фалцетите му, хаха.

С барабаниста Неди пък се знаехме от предишни банди, и знаех, че е мега добър, особено за тежки барабани, които исках да присъстват в нашата музика и да придават по-солиден характер на групата. Радо и Неди са и супер позитивни като характер и така нещата станаха много лесно, но бързо разбрахме, че имаме нужда и от допълнително уплътняване на китарите. Така се сетих за Иван, с който сме свирили на една сцена с предишни банди и си бях заплюл във времето, в случай на нужда от солиден ритъм китарист, който е с опит в по-тежки банди. Събрахме се и се получи търсеният перфектен микс от мелодични и по-тежки музиканти, за да може да изградим стила на Напук на света, който да включва комбинация от мелодия, по-тежки моменти, но винаги стегнато и плътно звучене.

На едно място казваш: “Нещата се случват, когато ги преследваш, докато се забавляваш”. Това ли е лайф мотото, което следваш в личен и професионален план?
Има една поговорка, в която се казва, че ако обичаш работата си, няма да имаш нито един работен ден. Нещо такова мисля и аз. Преди години се случи за близо година да бъда счетоводител с добра за времето си заплата. Едвам издържах, не беше моето място, не се забавлявах. Същото е и в живота и музиката. Колкото е важно да вървиш напред, толкова и да се изпитваш удоволствие от целия процес. Приятелството, излизания, лигавене, общи мечти, пътувания, такива неща сплотяват и придават по-лична и емоционална нотка на всичко, било то музика, любов, работа или каквото и да е друго.

Какви ги вършите с бандите – Bright Sight обявиха, че са в активна (творческа?) почивка, докато наскоро реализирахте първия си видеоклип с Напук на света, преди това пуснахте дебютно EP.
С Bright Sight се случиха нещата от живота – барабанистът ни Ясен замина да живее в Белгия, китаристът ни Иван завърши медицина и вече практикува в Русе, а на китариста ни Ангел му се роди дете, на което реши да отдели цялото си внимание. Опитахме да закърпим положението с нов барабанист в лицето на Марин, но не беше същото. Предпочетох след 10 силни години да дадем пауза, вместо да обезличаваме образа на бандата. Отново нищо не е на всяка цена. Това е била специфична химия между мен, Ясен и Ангел, която през годините обогатявахме със смяна на няколко различни китариста, но винаги триото е било идейният двигател на бандата. Без него е нещо различно. Затова реших да започна нов проект. Дадох му име на наша емблематична песен “Напук на света”, за да отдам чест на Bright Sight и да дам посока, но без да го обвързвам, че е задължително ще бъде същото като музикално влияние. Дори обичам да се шегувам, че “Напук на света” е все едно Дисни да купят франчайза на Bright Sight, хаха.

Малко или много е нужно за създаването на един пънк рок клип всъщност? Понякога има наистина нелепи сценарии, за които обаче се изискват екстра усилия?
Целият стил е изграден около това да не се взимаш насериозно и да се забавляваш, докато изразяваш своята гледна точка, която типично по пънкарски е бунтарска срещу определена несправедливост от живота. Именно в каноните на този стил е да имаш право да правиш всичко, без да изглежда нелепо. Колкото по-шантаво, толкова по-естествено и близко до нас самите е то. Винаги може да си градим лъскав имидж, но това не е glam, толкова суета не ни е нужна, хаха. Първият клип към песента на Напук на света “Цял един живот” беше измислен почти на място – освен локацията и кемпера всички останали глупости, които говорим и правим, са мислени в движение, за да изглежда максимално истинско и неподправено. Носим си забавлението в нас самите и не ни е нужен сценарий. 

И малко встрани от темата: Баналният въпрос “Откъде черпите вдъхновение” тук наистина ме гложди. Човешки взаимоотношения, непреходност, смелост, агония… Как се обличат тези емоции и майчиният български език ли е автентичният начин да се пресъздадат по-точно?
Българският език е задължителен. Чрез него човек може да се припознае още по-лесно във всяка една реплика. Текстовете на английски винаги ще звучат по-благозвучно, но и някак чуждо. Докато нашата музика е насочена към местната, локалната сцена, а от там и приятели, обкръжение. За нас е важен допирът с тях. Най-хубавото чувство за един музикант е феновете да пеят песните му по концерти, да се качват на сцената, да вземат микрофона и да се включват. Не че това не е възможно и на английски език, но е много по-лично, когато е на майчиния ти език. 

Кога и как започна твоят път към музиката? Как откри твоя инструмент, кои банди са ти повлияли най-много като слушател и фен?
Моят път започна по класическия олдскуул начин – от MTV. Един ден сестра ми ме извика да видя какви идиоти давали по телевизията, правели пародия на поп парчета. Оказаха се Blink 182 с култовия клип на All The Small Things. Изкефих се страшно много на отношението им към живота, макар и захаросано, да не се съобразяват с авторитети, без да имат претенции да бъдат най-добри, но да се забавляват качествено. Така неосъзнато вече се бях запалил по цялата пънк рок култура.

От друга страна, винаги съм бягал от комерсиалния избор и делях всичко на две, избрах да карам кънки пред популярния скейтборд, избрах ЦСКА, защото целия ми клас беше от Левски и т.н., така че моментът, в който трябваше да избирам инструмент, не исках да бъде китара, на каквато свири всеки втори… и избрах бас китарата, хаха. Най-много ми повлияха именно Blink 182. Те просто си ме изградиха като човек един вид, от тях се учех на всичко, ходех с тяхна снимка във фризьорския салон да ме подстрижат като тях, в магазините за дрехи, за да търся същите облекла. Гледах постерите им от стикерите, които си лепяха по китарите и така откривах нови банди, въобще те ми бяха нещо като по-голям брат, който ме учеше на пънк рок култура.

Какво се случва на пънк/пънкрок/хардкор сцената у нас? Появяват се все повече имена в полезрението ни, със сигурност. И кое е най-ценното, което това общество и тази култура (ти) дава?
Пънк/пънкрок/хардкор сцената е винаги много динамична, бих я определил на вълни, които си имат своите приливи и отливи. В момента се намираме в отлив, защото помня през годините колко много нови групи е имало. А те са моторът на всяка сцена: малките са надъхани, организират концерти, канят приятели, правят мърч, като по този начин подпомагат цялата сцена, дори я зареждат с нова кръв и музиканти, за постепенно отказващите се от по-старите поколения банди.
Надявам се отново да има силна вълна, но това зависи от малките. Обикновено се случва като световно влияние, което до няколко години идва и в България, все пак сме подвластни на музикалната глобализация. Затова се надявам на зараждащата се американска поп пънк вълна, която е странна, но пък има всички шансове да избухне.Най-ценното, което ти дава сцената, е чувство за уникално вътрешно общество, което е съставено от хора не само със сходни музикални интереси, но и ценности, тъй като пънк и хардкор музиката имат своя философия, която изповядва свой собствен начин на живот, който в повечето случаи е контра на обществото и неговите морални и социални, дори хранителни норми. Сцената ти предоставя свобода да изразиш себе си такъв какъвто се чувстваш, чрез музика, чрез послание. Приятели, които остават за цял живот, много емоции и чувство за семейство.

Фотограф: Антон Драганов