Имената в българската популярна музика: 2
07 януари 2022

Няма друго време в годината като месеците декември и януари, когато празниците, свързани с различни именни дни, валят като падащи звезди в зимното небе. Точното време когато съгласно старинното поверие непременно трябва да си пожелаем нещо тайно и на ум. Затова първата статия, с която посрещаме Новата 2022, е втората част от колекцията ни с имената в българската популярна музика от 60-те до днес. Избрахме точно 24 песни, първата част от които Ви представихме на 11.12.2021. Някои от тях ще си припомните – надяваме се – с удоволствие, а други може би ще чуете за първи път. Но всички са чудесни! И отново са с нашите най-добри пожелания за всички, които празнуват своя имен ден през януари!

На днешния 07.01.2022 е невъзможно да не започнем с песните, посветени на името Иван. То е популярно в българската музика почти толкова, колкото е Мария. Песните, свързани с Иван, са безкрайно различни. Избрахме 3 от тях на днешния паметен ден и всяка от тях заслужава мястото си в нашата колекция. О, да! Първата песен от триото е на Богдана Карадочева – заглавието й е „Делнична песен“, но всеки може да я разпознае като “Иване, Иване”. Музиката и аранжиментът са на Стефан Димитров, текстът е на Маргарита Петкова. Песента прозвучава за първи път в празничната новогодишна програма на БНТ за 1990 и от тогава до днес е задължителна за поздравите за Ивановден.

На Иван е посветена и една тотално противоположна по стил, звук, съдържание и послание песен на Уикеда, включена в дебютния им албум “Революция” от 1999, издаден от AveNew Production. Текстът на Ерол е силен и много актуален. Тогава, днес, по всяко време. Вслушайте се. Внимателно.  

Приключваме Ивановото трио с песента “Ивана” в изпълнение на Стефан Вълдобрев, Камен Донев и Мая Бежанска. Музиката и текстът са народни, аранжиментът е на Стефан Вълдобрев. Издадена е през декември 1995. 

Продължаваме с пъстър калейдоскоп от имена, всяко от които е свързано с хит. Щурците дават своя принос с две песни, едната от които ни е много любима: “Надежда от “Надежда””. Песента е от 1985, музиката и аранжиментът са на Кирил Маричков, текстът – на Илия Атанасов. А легендата гласи, че текстът е по истинска случка с Пеци Гюзелев. “Надежда от “Надежда”” е включена във великия им албум “Конникът” – пети по ред студиен, издаден от Балкантон през 1985, както и в сборния Антология (част III) – компилация в четири части на най-добрите песни на Щурците, издадена от Варна Саунд през 2004. 

“Веселина” е още една песен на “Щурците”, подходяща за нашата колекция. Връщаме се през 1968, когато само година след създаването на групата Балкантон издава първата им малка дългосвиреща плоча BTM 5971 с 4 песни: „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“. Музиката на “Веселина” е на Петър Ступел по стиховете на Радой Ралин. 

Вдъхновени от римите на Радой Ралин, веднага се сещаме за друга напомняща ни за стихове песен, разпознаваема и обичана от стотици хиляди българи. Официалното й заглавие е “Предчувствие за стих”, но всички я знаем като “Силвия” в изпълнение на братя Аргирови. Годината е 1983, стиховете са на Иван Бориславов, а музиката и аранжиментът  – на Кузман Бирбучуков.  

4 години по-рано от братя Аргирови и тяхната Силвия, “Сигнал” отдават почит на драматичната история на любовния триъгълник на Пейо Яворов, Мина и Лора с баладата със заглавие “Вечен кръстопът”, по-популярна като “Мина и Лора”. Песента е от 1979 и е включена в едноименния албум “Вечен кръстопът”, издаден на дългосвиреща плоча от Балкантон ВТА 10450.  

Из българската популярна музика се разхождат и доста екзотични, редки и екстравагантни имена. Избрахме си 5 от тези песни, всяка от тях ефектна по своему.
С удоволствие и мъничко тъга си припомняме един от големите хитове (заедно с “Близо до мен” и “Оставаме”) на рок и блус певеца Вили Кавалджиев: “Виргиния”. Песента и нейният огромен и незабавен успех ни връщат през лятото на 1980. Премиерата на емблематичната за Вили Кавалджиев песен е на сцената на “Златния Орфей” и печели III награда. Песента е по музика на Димитър Бояджиев и текст на Орлин Орлинов.
 

https://www.youtube.com/watch?v=SztGq9VrOk8

Хитът на дует “Ритон” с необикновеното име “Джалма” заема достойно място в колекцията ни с песни за имена в българската популярна музика. Музиката е на Зорница Попова, аранжиментът на Иван Лечев, а текстът – на Живко Колев. Песента е от едноименния албум на дует “Ритон” от 1994 „Джалма“, издаден от Riva Sound – RSCD 3020. 

Бараби Блус Бенд дават принос към нашата колекция с необичайни имена с “Дългата Пена”. Песента е включена като номер 8 в албума им “18 карата кал”, издаден през 1999 от Riva Sound – RSCD 3064. Музиката и текстът са на Марио Събев  – колко ли от нас си спомнят, че това е всъщност името на забележителния блусар Буги Барабата? Аранжиментът е на Бараби Блус Бенд.  

https://www.youtube.com/watch?v=c4tYnuiphJE&t=1392s

Митичният Че Гевара пък се оказва в центъра на вниманието на Уикеда и песента им “Ернесто”, включена в албума им от 2001 “До тук”, отново издаден от AveNew Production. Музиката е на Уикеда, текстът, разбира се, е на Ерол Ибрахимов. Изпълнението си е … шеметно, както можем да очакваме от Уикеда.  

А пък загадъчният Боби, с който Ероп пие кафе, си остава любимата ни песен на Уикеда от този албум. Помните Боби и (почти) чудовищната и заслужена със специфичния и специален чар на групата популярност на песента в края на 90-те и началото на новия милениум. И изобщо … обичаме да пием кафе с Боби и Ерол “някъде към 10, 10 и нещо”. А вие?  

Нещо по средата между финал и послепис в колекцията ни с песните за имената в българската популярна музика поставя “Хиподил” с онази също така буйно – загадъчно хитова съвсем не случайно песен “Бате Гойко”. Песента е от четвъртия албум на Хиподил “Надървени въглища”, издаден през 1998. Всъщност албумът е известен и със заведеното от Министерството на културата дело срещу съдържанието на текстовете на албума. В крайна сметка делото е прекратено, а “Бате Гойко” не само че цяла година е в ефира на всички възможни в онзи период радио станции, но и е в първия в историята на групата заснет видео клип. Интересни времена бяха 90-те. А ако погледнем още по-назад, интересен беше и актьорът Гойко Митич в онези индиански филми на DEFA в ГДР, но това е съвсем друга история, която може би ще разкажем по друго време и на друго място … 

Не пропускайте ПЪРВАТА ЧАСТ от колекцията ни с песните за имена в българската популярна музика.  А втпрата част можете да чуете и като плейлиста в канала на Българска музикална асоциация в YouTube.

Ако сте пропуснали да чуете нашата колекция от 58 песни в 3 части, посветени на Природата в българската популярна музика, можете да направите това ТУК (фауна)ТУК (флора) и ТУК (атмосферни и космически явления). Не пропускайте и колекцията ни с гурме наслади, както и част 1 от “Сезоните в българската популярна музика (есен – зима)”!

Благодарим Ви, че продължавате да слушате българска музика!

Илюстрация: „Българска черга“ (детайл) – художник Румен Статков

Чуй музиката и ни последвай в социалните мрежи
Мобилно приложение

“Музикалният гид на сценичните пространства в България“ е резултат от двугодишния проект за широкообхватно картографиране на музикалния сектор в страната, който БМА стартира през 2020 г. като част от своите секторни инициативи. Целта на проекта е да подобри информационното осигуряване и да подпомогне разработването на ефективни културни политики и финансиращи механизми.

Приложението е отворено за всички сценични пространства в България, като предлага лесен и бърз достъп до обширен масив от данни. Това дава възможност на артистите – изпълнители да планират своите дейности без да губят време в допълнителни проучвания, което прави процеса по-ефективен и лесен.

Вярваме, че този продукт ще бъде от голяма полза не само за музикалния сектор, но и за всички останали сценични изкуства, като ще спомогне за по-лесното им интегриране и развитието им в културната сцена на България.

Мобилното приложение ще бъде достъпно за сваляне в края на месец януари 2025 г.

Прочети още
"