Имената в българската популярна музика: 1
11 декември 2021

Няма друго време в годината като месеците декември и януари. Като оставим настрана Коледа и Нова година, празниците, свързани с различни именни дни, валят като падащи звезди в зимното небе. Точното време когато съгласно старинното поверие непременно трябва да си пожелаем нещо тайно и на ум. Затова първата от петте празнични статии, с които изпращаме 2021 и посрещаме Новата 2022, с удоволствие посвещаваме на имената в българската популярна музика от 70-те до днес. Избрахме точно 24 песни, които ще Ви представим в две части. Някои от тях ще си припомните – надяваме се – с удоволствие, а други може би ще чуете за първи път. Но всички са чудесни! И са с нашите най-добри пожелания за всички, които празнуват своя имен ден през декември! 

И така … понеже е зима (независимо от това доколко я обичате или пък не) първата песен в нашата колекция с имената в българската популярна музика е съвсем снежна: “Северина” на Диана Експрес. Песента се появява през 1981 и е включена в албума “Молитва за дъжд”, издаден същата година от Балкантон на дългосвирещата плоча ВТА 10750 и през 1982 – на аудио касета ВТМС 7016. Музиката и аранжиментът са на Митко Щерев, текстът – на Лозан Такев. Северина – момиче от сняг …

Най-популярното име в българската популярна музика без съмнение е Мария (повторението не е случайно).:) Плюс някои варианти. Затова отделяме специално място на тези имена с 5 песни – чудесни, познати, обичани. Фамилия Тоника има специален принос към това с две песни, отдавна признати за златни. Първата от тях е на Тоника СВ и разказва за едно момиченце – бъдеща колега музикант, която вече свири на пиано. И, според историята, тя е дъщерята на автора на песента. Годината е 1983, песента е издадена в албума „Тоника СВ“ от същата година, включена е и в един сборен албум. Музиката, аранжиментът и текстът са на Стефан Диомов, а песента е посветена на неговата дъщеря.  

Стефан Диомов е автор на музиката и аранжимента на още една песен за Мария (“Тя се казваше Мария”), този път по текст на Иван Ненков. Споделяме я в изпълнение на Фамилия Тоника от 1996. 

И тъй като е редно да вдигнем наздравица за всички, които празнуват именни дни през декември и януари, добавяме още една песен за Мария с чудесен, светло ироничен текст. Тя е на Миленита и е от 2012. Казано накратко, “Пия за Мария”. Всъщност и за Дара и Яна, Невена и Мина. И т.н… 

Към песните за Мария добавяме две за варианти на това прекрасно име. Първата от тях е на Веселин Маринов. Песента “Ах, Мариана” е включена в неговия албум “Легенда за любовта” от 2019, издаден от Payner. Музиката и аранжиментът са на Светослав Лобошки, текстът – на  Мариета Ангелова. Нещо в тази песен най-вероятно ще Ви напомни за “Хубавата Джиджи” – онази знаменита песен в изпълнение на Емил Димитров. Дали асоциаците са случайни? Или пък не? Оставяме да решите сами.

Вторият вариант на името Мария, който включваме в колекцията ни с имената в българската популярна музика, е на Уикеда от дебютния им албум “Революция” 1999: Марианна (Мари-Анна). А някъде в текста съвсем между другото става въпрос и за някой си Пантелей 🙂 

 

Време е за нещо по-различно – за песни, вдъхновени от световни литературни шедьоври, от писатели като Шекспир и Сервантес, поети като Робърт Бърнс и детски писатели като Карло Колоди… С Шекспир са свързани две велики песни от 80-те години на 20 век: Първата от тях е “Хамлет” (“Накъде”) на Щурците. Песента е част от петия студиен албум на групата “Конникът” 1984. Ех! Музиката и аранжиментът са на Кирил Маричков, а текстът – на Волен Николаев. Останалото е … история. Без съмнение. Споделяме песента в изпълнение на живо от онзи страхотен концерт, отбелязал 30 години на  “Щурците” през 1998.  

Втората страхотна песен, вдъхновена от Шекспир, е от същата 1984. Интересно, какво ли би казал по въпроса Оруел? Музиката и аранжиментът са на Дани Ганчев, текстът, разбира се, е на Александър Петров. А песента е “Жулиета”. Любопитното е, че тя не е включена в онзи митичен албум Тангра II от 1986, а е издадена едва през 2000 г. като последната песен в двойния албум „Тангра – Антология“. Нещо, което, за щастие, никога не е пречило на популярността на „Жулиета“.

Оставаме на вълна класическа английска литература с нежната и слънчева песен на Валди Тотев “Джени” (“В цъфналата ръж”). Музиката и текстът са негови, а текстът е на Робърт Бърнс в превод на български на легендарния Владимир Свинтила. Песента е включена във втория самостоятелен албум на Валди Тотев “Кръстопът” от 1995. 

Сменяме британската островна земя с вдъхновението на Испания, романа на Сервантес и великолепната песен на Чочо Владовски “Безсъние”, много по-популярна като “Дон Кихот”. Песента е включена в самостоятелния едноименен албум на Цветан Владовски (Чочо), издаден от Балкантон през 1998. Музиката е на Борис Карадимчев, аранжиментът е на Иван Платов и Кристиян Бояджиев, текстът е на Александър Петров. Светла да е паметта на Чочо Владовски … 

Приключваме разходката из вдъхновените от световни литературни шедьоври песни с имена в българската популярна музика с Пинокио и Карло Колоди. Или по-точно с песента на Уикеда “Пинокио” отново от дебютния им албум “Революция” от 1999, издаден от AveNew Production. Текстът на Ерол е кратък преразказ (спомняте ли си колко трудно може да е това?) с елементи на гротеска и гангста влияние. Казано накратко: типичен за Ерол и Уикеда. И чудесен – особено ако сте почитатели на тази знаменита рок, ска, реге, фънк, пънк и т.н. група.  

Завършваме първата част от колекцията ни с имената в българската популярна музика с един инструментал: “Рада” на триото БALKANSKY: Иван Шопов, Иво Христов и Теодосий Спасов. Пиесата е от албума “Оренда”, издаден през 2012.

ОЧАКВАЙТЕ ВТОРАТА ЧАСТ от колекцията ни с песните за имена в българската популярна музика на 07.01.2022: Ивановден! Можете да чуете първата част и като плейлиста в канала на Българска музикална асоциация в YouTube.

А ако сте пропуснали да чуете нашата колекция от 58 песни в 3 части, посветени на Природата в българската популярна музика, можете да направите това ТУК (фауна),  ТУК (флора) и ТУК (атмосферни и космически явления). Не пропускайте и колекцията ни с гурме наслади!

Благодарим Ви, че слушате българска музика! 

Илюстрация: „Българска черга“ (детайл) – художник Румен Статков

Чуй музиката и ни последвай в социалните мрежи
Мобилно приложение

“Музикалният гид на сценичните пространства в България“ е резултат от двугодишния проект за широкообхватно картографиране на музикалния сектор в страната, който БМА стартира през 2020 г. като част от своите секторни инициативи. Целта на проекта е да подобри информационното осигуряване и да подпомогне разработването на ефективни културни политики и финансиращи механизми.

Приложението е отворено за всички сценични пространства в България, като предлага лесен и бърз достъп до обширен масив от данни. Това дава възможност на артистите – изпълнители да планират своите дейности без да губят време в допълнителни проучвания, което прави процеса по-ефективен и лесен.

Вярваме, че този продукт ще бъде от голяма полза не само за музикалния сектор, но и за всички останали сценични изкуства, като ще спомогне за по-лесното им интегриране и развитието им в културната сцена на България.

Мобилното приложение ще бъде достъпно за сваляне в края на месец януари 2025 г.

Прочети още
"