Автор: Пламена Петрова

Метълът и кавърите имат сложна връзка. Музиката, която не е авторска, не е на почит на метъл сцената, макар повечето банди да имат поне един кавър в репертоара си. В зората на българския метъл голяма част от групите започват именно с кавъри на популярни парчета на западни метъл величия, но с времето настроенията се изменят все повече в посока низвергване на практиката и особено на тези събития и изпълнители, чийто фокус е върху чужда музика. От друга страна, трибют концертите често събират повече публика от концертите на местни банди, правещи авторска музика. 

Откъде идва това разминаване в теоретични настроения и реалност? И какъв е проблемът на хората с кавърите и трибютите?

Някои виждат трибютите като бледа имитация или дори идентичностна миграция. Както пише Гергана Райжекова, трибютът:

„довежда до ситуацията, в която тези групи остават неориентирани в своето собствено музикално местонахождение и развиват дълбока идентичностна криза“ (Райжекова, 2018).

В отделни случаи може да се търси елемент на емиграция от автентичната идентичност, ако гледаме на трибют бандата като изпълнители, монетизиращи чужда идентичност, за сметка на създаване на собствена такава. Трябва обаче да се отбележи, че повечето музиканти имат и проекти за авторска музика, извън трибюта, тоест чуждата музика не е единствен източник на музикална идентичност. Дали в авторската им музика има елементи на имитация е съвсем отделен въпрос. 

Кавър концертите дават на хората възможност да се докоснат до музиката на групи, които няма как да чуят на живо. 

Част от най-популярните трибют събития са посветени на музиканти, които вече не са между живите – трибюти на Linkin Park и Chuck Shuldiner например влизат в тази графа. В тези случаи, изпълняването на тяхната музика е отдаване на почит. Можем да търсим и опит за сплотяване на субкултурната общност в контекста на загуба на един от идолите й, или музикален мемориал. Някои хора обаче приемат трибюта не като отдаване на почит, а като пастиш. За много хора това е негативна практика, именно защото музиката не е авторска и участниците – предполагаемо – просто искат лесни пари.

Тук трябва да се отчете маркетинговото решение „да стъпиш на раменете на вече утвърден стил, експлоатирайки готови образи, звукови послания и цялостен културен контекст“, отбелязано от Райжекова в изследването й върху Сиатълските трибют вечери (Райжекова, 2018).

В хода на изследванията си върху българския метъл съм се сблъсквала и с двете становища. Доколкото явният маркетингов момент не може да се отрече, участниците и привържениците на трибют концертите не го определят (поне официално) за водещ. Един от респондентите, цитирани в дисертацията ми, Тодор Първанов – участник в Linkin Park трибюти – сподели, че ако отчетем разходите за репетиции, ще разберем, че не се забогатява от трибют концерти. Казва, че събитията се правят „от фенщина“. Споменава и друг чисто прагматичен аспект на трибюта – лесна осъществимост. Ако даден музикант не участва в група към момента, но иска да излезе на сцена, е по-лесно да намери съмишленици за трибют, отколкото за дългосрочен сериозен ангажимент с авторски проект (Интервю с Тодор Първанов, 2021).

Какъв е проблемът с имитацията? 

Основата на метъла е автентичността, както пише Ана Стефанова (Стефанова, 2017). Това се изразява в текстовете, клиповете, имиджа и в авторската музика, поставена на върха на веригата. Валидно за световната сцена, но особено важно за местната – още носеща белезите на закъснялото си раждане и първоначално табуизиране. Според музикалния журналист Емил Братанов много от първите рок и метъл групи са започнали с имитация, защото единствената възможност феновете да чуят песните на популярните западни групи е била слушането на чуждестранни радиостанции или да чуят кавър на родна група на концерт (Интервю с Емил Братанов, София, 2017), където се открива добавената стойност на живото изпълнение. Днес феновете могат да посещават концерти в чужбина, а и много повече групи свирят в България, но картината не е чак толкова различна. От една страна, имаме вече разглеждания казус на трибюти, посветени на починали музиканти, които вече никой не може да види на сцена. От друга, билет за концерт на Metallica например струва много повече от концерт на местна банда. 

Ако сега се върнем към трибютите, понякога събиращи повече публика от концерти с авторска музика, ще стигнем до същината на проблема: ако основата на метъла е автентичност, как и защо имитацията привлича повече интерес? 

Абстрахирайки се от трибютите, част от щрихираните проблеми се откриват и във възприятието на кавърите по-глобално. Авторската музика е на върха на метъл веригата, но интерпретациите имат своето място в нея. Подобно на трибюта, кавъра има чисто маркетингова стойност – дава шанс на изпълнители да достигнат до по-голяма аудитория и да използват вече съществуващата популярност на песента в своя полза. Кавърите все пак нерядко предизвикват смесени чувства у хората. Според Константин Елшишки (екс-Тротил, Zombie Bar), няма проблем да свириш кавъри, но

„това убива българската музика, мисленето на музиканта убива“ (Интервю с Константин Елшишки, 2021).

Тук се връщаме на имитацията и идентичностната криза като потенциален ефект от ескейпизма на отвлечените хитове или на емоционалното преживяване, създадено от близък до оригинала кавър, когато и групата, и публиката се чувстват като на концерт на оригиналния изпълнител. Според Райжекова, в контекста на българската сцена това е стойностен кавър, като устойностяването идва именно от доближаването до оригиналното звучене (Райжекова, 2018). 

Илиян Парасков разграничава видовете кавъри, като пълното повторение и подражание на оригинала, без личен принос на изпълнителя нарича имитация, а кавър-версията определя като лична, авторска интерпретация с различен прочит, стил и аранжимент (Парасков, 2021: 59-60). Музикалният изследовател допуска, че кавърите имат значение за еволюцията на музиката и развитието на музикалните тенденции, като обръща внимание на процесите на културно смесване и смесване на базови, жанрово определящи особености от няколко музикални продукта, чиято комбинация може да създаде нов музикален стил или да окаже влияние върху авторската музика в даден стил. (Парасков, 2021: 62). Авторът смята, че кавърът има важна роля в музиката – изкуство, в което „силата да въздействаш определя успеха“ (Парасков, 2021: 65). В глобалната метъл сцена има примери за една от ползите, отбелязани от Парасков – повторното събуждане на интерес към оригинала през по-успешния кавър, като “The Sound of Silence” от Disturbed, напомнила на меломаните за старата рок песен на Simon & Garfunkel. Ако се ограничим до родната сцена, надали ще открием подобен пример. Но ще стигнем до въпроса за стойността на кавъра и къде да я търсим. Ако се фокусираме върху дихотомията имитация-интерпретация, ще стигнем до двата типа метъл фенове на кавъри: тези, които търсят разнообразие и собствен изпълнителски почерк; и тези, които търсят възможност да се потопят в атмосферата на концерт на любима банда или стил с минимално нарушаване на фантазията. Пуристите, искащи само оригинална музика, няма да намерят стойност в нито единия вариант.

Да обобщим няколко от основните въпроси по темата, за финал. Защо метъл феновете не харесват трибюти и кавъри? 

Преди всичко, защото метълът като музика и култура търси автентичност и оригиналност. Това, допълнено от do it yourself характера на сцената, обяснява значимостта на това музиката и текстовете да са дело на бандата – далеч не толкова важно в други жанрове. Донякъде парадоксално, може да се спори, че максимално близък до оригинала кавър е изражение на автентичност, но тук всичко опира до тълкуването на концепцията. Метълът е субкултура с контра-културни корени и характеристики, която в България е изцяло ъндърграунд. Все още мейнстрийм и маркетинг се приемат като едва ли не мръсни думи от някои представители на сцената. А трибютите са тясно свързани с маркетингови употреби на чужди образи, послания и творчество. Нека не забравяме обаче, че трибютите са широко популярни и привличат публика. Можем да допуснем, че поне част от „хейта“ е преекспонирана и потенциално свързана с навика на феновете да „хейтят“ неща, които и другите видимо критикуват. 

И може би най-важният въпрос: проблем ли е популярността на трибютите? 

Накратко – не. За да има предлагане, значи има търсене. Ежегодни сиатълски вечери или Linkin Park трибюти не са драма, защото има фенове, които искат да отидат точно на тези концерти. И защото съществуването на тези концерти и банди не пречи само по себе си на естествените процеси на развитие на българския метъл – всеки музикант е свободен да избира каква музика да създава и/ли изпълнява. Феновете също сме свободни да избираме на кои концерти ходим. И ако имаме проблем с популярността на трибютите, съпоставена с концерт на средностатистическа местна банда, правеща авторска музика, може би трябва да размахаме пръст към огледалото и да отидем на няколко концерта в повече.

*Пастиш – Литературно или музикално произведение, в което се подражава на чужд стил, маниер.

Използвани източници:

Парасков, Илиян (2021). От „Гледай как се прави“ до „Шапка ти свалям“ (Заглавия на български песни). В:  Млад научен форум за музика и танц : Конференция с международно участие, бр. 15, 2021. Нов български университет, София: 56-69.

Райжекова, Гергана (2018). Малка градска музикална депресия – Как Сиатъл завинаги емигрира в България. В: Градът – Памет и Медии. Шуменски Университет “Епископ Константин Преславски”: Шумен. Достъпно ТУК.