Маги Джанаварова е онова очарователно младо момиче, което през 2009 година спечели музикалния телевизионен формат Music Idol. За нея Дони (бел. ред. член на журито тогава) казва, че е най-добрата певица от всички досегашни сезони на шоуто.

 Творческият ѝ път започва в родното Велико Търново, където завършва музикална паралелка. След това записва поп и джаз пеене в Музикална академия „Панчо Владигеров“ в столицата и по време на участието си във формата съвместява телевизионните ангажименти с академичните такива. Първият си сингъл Маги записва още през 2009 година и той носи името „Трябва да знам“. Следва дует с Миро, а през 2012 година младата певица записва първото си парче като самопродуциращ се изпълнител. Година по-късно се колаборира със 100 кила, с когото създават хита „Моето радио“.

 Последната песен на Маги Джанаварова – „Сама“, излезе преди няколко месеца. Соловата си кариера тя съвместява с още едно необикновено предизвикателство, а именно участието в мюзикъла „Коса“.

 Срещаме се, за да си поговорим за тази очарователна нова роля в нейния живот.

От музикално риалити, през поп музика, до мюзикъл – какво научи от професионалното си пътуване до момента и къде пътят бе осеян с най-големи неравности?
Имала съм успехи, но и често е трябвало да преодолявам неравности по пътя си. Като всеки живот и моят е шарен, пътят ми на артист също. Винаги обаче съм се стремила да търся стойностното, да обръщам внимание на добрите примери, да се старая да бъда такъв и да стоя далеч от скандали. Вярвам, че това е правилният подход, за да се развива един артист добре. Някак, откакто се помня, гледам да се фокусирам върху красивото, да търся хубавите страни на това, което се случва около мен, че и на хората.  Научих се да бъда по-обрана и дисциплинира, защото съм прекалено емоцонална и бързо допускам всекиго до себе си. Научих се да не се отказвам и да следвам пътя, който съм избрала.

Каква е музиката, която звучи в „твоето радио“?
В повечето случаи е R&B или соул, но се заслушвам и в много други стилове. Има богатство навсякъде и един артист никога не трябва да затваря музикалния си кръгозор. Веднъж харесам ли песен, обаче, тя звучи поне 3-4 дни непрекъснато (усмихва се).

Към настоящия момент си част от мюзикъла „Коса“: как се озова в тази роля и какви са предизвикателствата, които тя ти донесе?
Озовах се в мюзикъла по покана на Пловдивска опера и предизвикателството беше в това, че се захващам с нещо непознато за мен, като в същото време ми се налагаше да се синхронизирам, да работя в екип с 7 други певци. Но както знаем, единственият път напред е непрекъснато да правиш нещо, което не си правил никога досега. Така „Коса“ се превърна в едно най-хубавите неща, които някога са ми се случвали. Изключително различно е от всичко, което правя и по този начин е непредвидимо, специално. Дори самата премиера на „Коса“ беше на рождения ми ден, една чудесна намеса на случайността.

Какви са приликите между клубната сцена и сцената на един мюзикъл? А по какво се различават?
Приликите са, че и на двете места трябва да завладееш публиката, като най-мощният ти инструмент е музиката. Всичко останало от сценично поведение през костюми и така нататък помага, но не може да компенсира. Музиката е ядрото! В клуба хората са дошли, за да влязат в моя свят. В „Коса” се налага всички ние (8 солисти, балет, оркестър и хор) да въвлечем публиката в света, който авторът е създал за нея. Да има екипност, да изглеждаме като едно цяло и така да „хванем” хората, че до края на представлението да не откъснат очи и уши от нас.

Има ли достатъчно внимание и интерес към този тип сцена, отворили ли са българите очи и уши за изкуството на мюзикъла?
Има огромен интерес към такъв тип събития и особено в по-малките населени места се обръща специално внимание, изкуството се попива. Има и някаква природна интелигентност за това кога да се пляска и кога не, това е нещо, което ни направи силно впечатление. Няма как да не отбележа и що за чудеса прави Пловдивска опера с минимални средства, без собствена сграда, но с огромен хъс, с талант, с желание тази сцена да се развива и да намери подобен спектакъл пътя си до сърцата на зрителите. Огромен принос за подема на оперетното изкуство в Пловдив има директорката Нина Найденова. Тя е буря от енергия за нови проекти, творец и вдъхновение за нас. Радвам се, че съдбата ме срещна точно с тези хора на точно това място. 

Ти самата какви мюзикъли харесваш? Има ли пример от световната сцена, който заема специално място в сърцето ти?
Това е първият ми досег с мюзикъла на сцена, поставяли сме в Академията, но е различно. Определено не съм от хората, които лесно пристъпват границите към онова, което им е чуждо и нямат много опит. Не бих искала да съм навсякъде на всяка цена, а там, където ми е мястото. Колкото до любимият ми мюзикъл, този който най-много ме докосва е Dreamgirls на Henry Krieger .

В света на мюзикъла поп музиката ще продължава ли да бъде част от професионалното ти поприще? Какво ти предстои до края на годината?
Дори и да съм имала разклащащи моменти през годините, сърцето ми винаги е казвало „Музиката е твоят дом”.  Моментът е такъв, че трябва да послушам именно сърцето си, за да съм уверена коя е моята посока в музиката. В този ред на мисли се въртят няколко нови идеи, подготвят се и вълнуващи проекти, но на този техен етап предпочитам да ги запазя в тайна. Силно вярвам, че музиката е в мен и това е основното, в което съм концентрирана. Колкото до срокове като „до края на годината“, сякаш спрях да планирам фанатично, не правя нещата на всяка цена, старая се да ги правя добре. Целта ми е да живея тук и сега, да правя малки стъпки към усъвършенстване и към това да съм най-добрата възможна версия на себе си.