Няма да ви разкрия какво означава „Le’push“, само ще кажа, че няма да намерите превода в някой речник. Но зад загадъчното и доста мелодично име се скриват Иван Лазаров – вокал и втора китара, Момчил Атанасов – китара и Ясен Димитров – перкусии и вокал „от време на време“. Личи им, че са група, дори и само да ги срещнеш на главната улица на Пловдив посред бял ден. Може би това се дължи на дългите коси и брадите, които неволно се превръщат в запазена марка на Le’push. Може би се дължи на онова необяснимо музикантско излъчване, което не може да се сбърка, когато е искрено и подплатено с талант. Каквото и да е обяснението, момчетата от групата са разпознаваеми и запомнящи се. Що се отнася до таланта – той е в изобилие и първият им, чисто нов албум „Неозаглавен“ е достатъчно доказателство за това. 

Историята за сформирането на Le’push е съвсем  обикновена и естествена. Първо Иван и Момчил свирят заедно по приятелски. От време на време се събират да  пият по нещо с Ясен и след две години решават да се обединят в група. Освен с кавъри на евъргрийни, веднага се залавят с правенето на авторска българска музика. Творческите им търсения са в сферата на акустичната музика, основно поп, рок и реге. Прекрасната изненада е, че в албума им „Неозаглаван“ българският фолклор изиграва много нестандартна музикална роля.

Сигурно защото съм момиче, но разговорът ни започва с това, че на участията им женската аудитория винаги преобладава. От една страна, защото музиката им поради акустичната си същност се носи спокойно и приятно. От друга страна „защото пеем за любов. И сме трима.“ –  добавят те. Изобщо жените около Le’push, оказва се, играят важна роля за вдъхновението на групата. Доста от текстовете са писани от жени, а за новия си албум групата работи с Таня Димитрова като официален текстописец. На въпроса как се ражда една завършена песен на Le’push тримата  отговарят единодушно, че всеки дава идеи и добавя по нещо от себе си. Иван: „Във всяка песен, която сме написали, има супер много чувство и е изживяна по някакъв начин, има истина.“ 

Иван, Момчил и Ясен признават, че първите стъпки на групата са били трудни. „В началото свирехме на безценица, просто за да свирим.“ Имали и разминавания помежду си чисто концептуално, докато решат каква точно музика ще изпълняват. Ясен, който също е китарист, прави компромис и се включва с ударни инструменти, за да се обогати звученето на триото. По думите на момчетата у нас няма друга такава музикална формация и успяват да предложат нещо различно като концепция и музика. Момчил: „Чувствам се най-добре като ми кажат, че се разпознаваме като стил, че се отличаваме.“

За щастие досега Le’push не чувстват да са оставяли някога публиката разочарована, напротив – хора, които не са ги слушали досега, са изказвали само добри впечатления. А за групата едно от най-важните неща е именно реакцията на слушателите. „В един бар в София цяла маса момичета ни пяха песните“ – спомня си Иван. Почувствали са се много специално при положение, че родом са от Добруджа, сформирали са се в Пловдив и още не са предполагали, че в София някой знае текстовете им. От една страна, именно публиката, която пълни столичните барове, им е любима, от друга страна, родната публика в Добрич или приятелската публика в Пловдив. Стига да звучат добре, всяко участие им е любимо. Ясен: „В акустичната музика няма какво да скриеш, няма изкуствени ефекти. Музиката е прозрачна – или свириш, или не свириш.“ 

„С втория албум ще се отклоним леко жанрово. Песните са по-мрачни, с по-сериозни текстове“ – загатват Le’push. Сега целта на групата е именно завършването на новия албум. Имат и още куп талантливи мечти: да добият по-голяма популярност на българската сцена, да продължават да правят качествена музика, един ден да създадат музикална школа и като за начало да се сдобият най-сетне с репетиционна. По повод последното: „Най-епично е като сменяш квартира и се изсипеш с китарите и барабаните. Сега има един съсед, който  гърми с пистолета като му омръзне.“  

Очевидно нищо не може да спре Le’push, а и не трябва. За тях най-важно е да „върви музиката“, а тяхната си проправя успешно път сред сърцата на своите слушатели. Сред романтичните, поетични, тъжно-весели, акустично биещи сърца. Някои чувства нямат нужда от заглавие, нали?  

Снимки: личен архив

Проектът „Виж музиката“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“