Малко по малко COVID истерията започва да отшумява и макар, че музикантите са сред най-ощетените от нея групи в обществото, те започват с плахи крачки да се връщат към обичайния си ритъм. Ясно е, че последствията от пандемията ще се усещат още дълго въпреки появата на някои открити сцени, постепенното отваряне на клубовете и неизбежното, но все още колебливо завръщане на публиката. Датите на подновените концертни програми вече са известни, няма пречки да се репетира както преди… Ще забравим ли бързо досадните месеци на изолация и дистанциране? Според някои – колкото по-бързо спомените ни за тези дни изчезнат, толкова по-добре. Други пък са на мнение, че не е лошо всичко, което ни се случи, да си ни остане като „обеца на ухото“. Или пък на носа – кой където предпочита да си носи обеците. 

Покрай липсата на други интересни забавления, домашните концерти в YouTube и Facebook се превърнаха в почти самостоятелен жанр. Но някои музиканти обаче решиха да отидат малко по-далеч и да композират и записват дистанционно. Точно такъв е случая с Karantiq Project – проект с твърдо и оригинално звучене, в състав MARTO STRESA, Pavkata и  DYLGIQ. Сякаш амбицирани от изкривената социална ситуация, те решиха да карат направо и да запишат ако не цял албум, то поне няколко песни. Две от тях вече могат да се видят в социалните мрежи, а резултатът от пандемчната им колаборация е достатъчно добър, за да разпитаме (все още дистанционно) двама от участниците в триото повече подробности около музиката и записите им. 

Как се стигна до създаването на Karantiq Project? Щеше ли да го има без коронавируса?
MARTO STRESA: Едва ли. Рязкото увеличение на свободното ни време, както и липсата на достатъчно мозъчна ангажираност, логично доведе до нещо като Karantiq Project.
DYLGIQ: Най-вероятно нямаше да се стигне дотам. Всички участници сме със собствени проекти и свирим в по няколко групи, може би ако нямахме толкова много свободно време покрай социалната изолация, нямаше да се сетим да свирим “по интернет”.  Защото точно това представлява този проект: създаваме музика дистанционно. Всъщност това не е нещо ново и причината не е коронавируса – огромна част от днешната музика се създава и продуцира по този начин, технологиите напреднаха до такава степен, че всеки, буквално всеки, може да направи парче с приличен звук на домашния си компютър, дори на телефона си. Ако ги разбира нещата, може да стигне далеч – справка Били Айлиш и брат й Финиъс, които обраха последните Грамита с албум, записан от тях у тях. Големите продуценти и собствениците на студия с техника за милиони още си скубят косите, но това е положението в момента. Ние и тримата се занимаваме отдавна с домашен звукозапис, имаме доста записани неща по домашните компютри, двама сме работили и като професионални тонрежисьори. До създаването на Karantiq Project се стигна след като всеки от нас се видя със свободно време, поразрови старите хардове, пълни с недовършени парчета и идеи, върза музата да на бяга и се сети за другите. А името дойде покрай споделената ни страст към задушени агнешки дреболийки с пресен лук и няма нищо общо с карантината.

Разкажете малко повече за себе си и останалите участници в записа?
DYLGIQ: Засега в проекта сме трима, но сме отворени и за други участници – по начина, по който работим, не е проблем да се включи всеки, който пожелае, дори да е цялата Виенска филхармония. Стига да има с какво да допринесе към общата идея. В Karantiq Project в момента сме MARTO STRESA, Pavkata и аз – DYLGIQ. Всеки си има група и собствени неща, намират се лесно в bandcamp, Spotify и Reverbnation, имаме и канали в Youtube – можете да ни чуете, видите и съпортнете. Марто – китара и вокали и Павката – барабани и вокали свирят заедно в няколко варненски формации, сред които убийствената машина за метъл Sanitarium Escape, където по едно време свирех и аз. С Марто сме свирили заедно още и в Arti6ok, Captives и Il Pasaro. От няколко години живея в Австрия, тук свиря в експерименталното трио Surrounded by bots с един германец и един грък.
MARTO STRESA: Приятели сме, свирили сме заедно, композирали сме с Велин почти един цял албум с група Il Pasaro. 

Ще има ли още песни на Karantiq Project и кога да ги очакваме?
MARTO STRESA: Към момента са почти готови 4 и има 2 започнати, възможно е с това да приключим засега този проект. До следващата карантина.
DYLGIQ: Има материал поне за още толкова, а това си е цял албум! Срокове не сме си давали, работим си по проекта без никакъв стрес и за удоволствие.
Б.А. Второто готово видео вижте ТУК 

Какво научихте за себе си в последните месеци на дистанциране и изолация и как се отрази това на музиката ви?
MARTO STRESA: Нищо ново не съм научил, по-скоро съм забравил някои свои характеристики. Що се отнася до музиката, тя си е същата.
DYLGIQ: Научих, че ежедневието на един самопродуциращ се музикант с нищо не се променя при извънредно положение – той така или иначе си е изолиран денонощно в студиото. Е, няма срокове, репетиции и участия, но пък човек има достатъчно време да довърши започнати идеи, да поработи над техниката си, да научи например парчета или сола, които все е отлагал за после – така се роди Youtube поредицата “Сола по джапанки”. За някои това е прекрасна възможност за творческо развихряне. Много групи и музиканти обявиха, че работят над нови албуми, очаквам истински бум в музиката в световен мащаб, когато всичко това приключи. Самоизолацията отвори нови музикални фронтове, създаде нови форми и жанрове – някой предполагал ли е, че ще може ей така да си поджеми със самия Брайън Мей, който свири We are the champions вкъщи по чехли? Появиха се колаборации като Майк Патън с  S.O.D., Steve Vai започна да издава тайните си в поредица от двучасови видео уроци на живо, особено нашумяха карантина-концертите, стриймвани онлайн. Шило в торба не стои, е казал народът, та част от тази тенденция е и нашият проект. 

Твърдият рок често е използван за средство за справяне със стреса. Какво мислиш за това и има ли опасност понякога човек да „предозира“ и да се получи обратният ефект?
MARTO STRESA: На мен ми викат Стреса, едва ли някой може да се справи с мен чрез твърда музика. Със всичко може да се предозира, дори и с музиката. Стараем се да не предозираме с карантията.
DYLGIQ: Имам приятел оперен бас, жена му е актриса, бяха дошли на наш концерт и след края минаха да ни кажат, че въпреки свирепата музика отдавна не са виждали толкова много усмихнати и щастливи хора така искрено да ѝ се радват. Тази музика не е за тъпаци – въпреки директните внушения тя носи и онази удовлетворяваща категоричност, от която мислещият човек има нужда в ефимерните реалии на днешния несигурен свят. Тя отдавна не е просто средство на кофти човек да му стане гот. В нея няма фалш, няма поза, много е важна и се усеща веднага искреността на посланията, което във времена на зверска девалвация на истината е като незаменима аминокиселина. На фона на лавинообразно растящия брой на всякакви умствени вегани – конспиратори, антиваксъри и обикновени тролове, които ежесекундно джиросват фейк нюз, посланията в тази музика са като че ли единственото, което може да поддържа жива вярата на човек в човечеството. Или както се пее в една песен на Karantiq Project: „На лъжата червата са къси“ …

Проект „Виж музиката“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“